Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4255 от 22.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6694/2025
Вид
Решение № 4255
Подписан
22.06.2026
В сила
22.06.2026
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4255 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100506694 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4605 от 17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 38088/2023 г., по описа на СРС, ГО, 28-ми състав, са уважени предявените от ищците Ю. К. Я., ЕГН**********, К. Л.

Г., ЕГН**********, С. Л. Г., ЕГН**********, Б. Г.,ЕГН ********** срещу П. И. М., ЕГН********** активно субективно съединени при условията на разделност осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл.240, ал. 1 ЗЗД и чл.

5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, като ответникът е осъден да заплати на всеки еди от ищците сумата от по 1250 щатски долара, припадащата им се по наследство част от предоставен от наследодателя им Л.К. Г. през ноември 2018 г. заем, ведно със законната лихва от 07.07.2023 г. до окончателното плащане на сумите.

Със същото решение ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати общо сумата от 1860 лева, представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника П. И. М., чрез процесуалния си представител - адв.В. М., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за недопустимост на обжалваното решение спрямо К. Л. Г. и С. Л.

Г., евентуално за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, процесуалния нарушения и необоснованост на изводите.

Основното възражение относно недопустимостта е, че липсвало надлежно изпълнение на указания от страна на последните за потвърждаване на действията на адвокат М..

Аргументите, в тази връзка са, че представеното в изпълнение на тези указания пълномощно било подписано на дата значително след подаването на исковата молба, и липсвало изрично волеизявление за потвърждаване на извършените досега процесуални действия. Поддържа, че по делото е доказано съществуването на заемно правоотношение между наследодателя на 1 ищците и ответника, доколкото не били индивидуализирани в достатъчна степен лицата в разписката, както и че представеното копие на разписката не доказвало по безсъмнен начин заемането на процесната сума. Изложил е съображения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, който не е уважил доказателствено искане на ответника за установяване обстоятелството на връщане на заемната сума, а именно разпита на свидетел. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове.

Въззиваемите ищци Ю. К. Я., К. Л. Г., С. Л. Г., Б. Г., чрез процесуалния си представител - адв. С. М. с надлежно учредена представителна власт по делото, са подали в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата, излагайки подробни съображения за неосонователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението за недопустимост на решението поради липсата на представителна власт на адвокат М. по отношение на двамата ответници С. Г. и К. Г.. В тази връзка следва да се посочи, че исковата молба, въз основа на която е образувано производството пред първоинстанционния съд е подадена лично от ищците чрез упълномощен от тях процесуален представител - адвокат С. М.. В този случай наличието на представителна власт на представителя е условие за надлежното упражняване на правото на иск и то от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. Затова разпоредбата на чл.128, т. 1 от ГПК изисква в случаите когато исковата молба е подадена от пълномощник към нея да бъде приложено и пълномощното, което удостоверява представителната му власт. Липсата му е остраним порок, тъй като съгласно чл. 129, ал. 2 от ГПК при първоначалната проверка на редовността на исковата молба, съдът ще трябва да даде на ищеца срок за представяне на пълномощното. Съгласно чл. 129, ал. 4 от ГПК, такъв срок трябва да бъде даден и ако липсата на пълномощно бъде установена в хода на производството. Когато се установи, че искът е предявен или действията са водени от адвокат без пълномощно, съдът не може директно да прекрати делото или да го обяви за недопустимо, а е задължен да даде указания и срок за представяне на пълномощно или за писмено потвърждение на действията. Ако такива бъдат представени в срок, извършените действия се санират с обратна сила. Именно по този начин е процедирал първоинстанциионният съд по настоящото дело, като с протоколно определение от 24.10.2024 год. е дал указания на ищците за отстраняване на констатираната нередовност. Пълномощно е представено с депозирана на 03.12.2024 год. молба в рамките на дадения едноседмичен срок, с което ищците са отстранили нередовността, представяйки пълномощно в полза на адвокат М., а съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се счита редовна от датата на подаването й.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е 2 обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните, парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. За да има валидно правоотношение по договор за заем, освен да се постигне съгласие между страните за съществените елементи на договора, следва да има и реално предаване на сумата, предмет на договора. Предаването на сумата е елемент от фактическия състав на самата сделка.

Договора за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателя получи сумата/заместимата вещ, а не от момента на постигане на съгласието. По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на заета сума в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи валидно правоотношение по договор за заем, тоест че страните са постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника определена сума пари срещу задължение на ответника да я върне, както и че сума е предадена. Пасивното поведение на ответника не освобождава ищеца от задължението да установи източника на задължението.

Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ответникът е получил от наследодателя на ищците 5000 долара, като този факт е признат с постъпилото от ответника, чрез пълномощниците му писмено становище от 03.06.2024 г. Нещо повече, представената по делото разписката от ноември 2018 г. по своята правна същност представлява частен свидетелстващ документ, чиято автентичност не е била оспорена и надлежно опровергана в хода на процеса, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 180 ГПК съдът е длъжен да приеме, че изявленията в нея са направени от лицето, означено като неин автор с полагане на подписа си – в случая ответникът П. И. М.. В настоящия случай частният свидетелстващ документ се ползва с висока доказателствена сила, тъй като издателят е удостоверил неизгодни за себе си факти, като в този случай има силата на извънсъдебно признание. В случая с полагане на подписа си под разписката от ноември 2018 г., ответникът е потвърдил неизгодния за него факт, че е получил сумата от 5 000 щатски долара. Поради това оплакванията на въззивника, че е останало недоказано получаването на сумата, са неоснователни.

Както бе отбелязано по – горе, освен предаване на паричната сума, възникването на заемното правоотношение е обусловено и от поемане на задължение от страна на заемателя да върне получената сума. Разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума, но не доказва сама по себе си и договора, по който е извършено плащането, освен ако в нея се съдържат признания за обвързаност от неговите съществени елементи. За да се приеме, че с нея се доказва и сключването на договора за заем, разписката следва да съдържа изявлението на заемателя за получаването на заетата сума и признанието на поетото задължение да бъде върната в определен срок от длъжника. В настоящия случай, ответникът е посочил в разписката, че е получил процесната сума и че се е задължил да я възстанови както са се уговорили със заемодателя - наследодател на ищците.

Константно е разбирането в съдебната практика, че при липса на определен от 3 страните в договора срок за изпълнение на задължението, изискуемостта настъпва от поканата до длъжника и в този случай поканата прави задължението изискуемо и поставя длъжника в забава - когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/ и това води до съответните санкционни последици. В настоящия случай, приложение намира и правилото, установено в разпоредбата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД, съгласно което ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Нормата кореспондира на предвиденото в чл. 69, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД общо правило, според което ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага и когато няма определен срок за изпълнение длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Предвид изложеното и с оглед на това, че по делото няма доказателства за падеж на задължението за връщане на заемната сума, следва да се приеме, че самата искова молба, която е редовно връчена на длъжника, представлява покана за изпълнение на задължението му за връщане на заетата сума, в какъвто смисъл е и трайната и последователна съдебна практика /напр. Решение № 706 от 30.12.2010 г. по гр. д. 1769/2009 г. на ВКС/. С оглед това същата сума е станала изискуема след изтичане на 1 месец от получаване от страна на ответника на преписа от исковата молба 07.04.2024 г., като от 07.05.2024 г. ответникът дължи и законна лихва върху сумата от 5 000 щатски долара до датата на окончателното й изплащане.

Евентуалното връчване на предхождаща исковата молба покана би имало значение единствено за изпадането в забава на длъжника, респективно за възникване на вземане за мораторна лихва, а не и за изискуемостта на главното задължение. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че е безпредметно обсъждането по този въпрос, тъй като, видно от петитума на исковата молба, предмет на делото е единство претенция за връщане на заетата сума и не е предявен иск за присъждане на обезщетение за забава, поради което и връчването на покана по чл. 240, ал. 4 ЗЗД не се отразява на основателността на иска.