Присъда № 403 от 01.07.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към Присъда № 403 от 01.07.2025 г. по НОХД № 13977 по описа за 2024 г. на СРС, НО, 15 състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу Б. Д. И., ЕГН **********, в извършване на престъпление с правна квалификация по чл.

311, ал. 1 от НК, изразяващo се в това, че на 29.07.2022 г. в гр. София, в качеството на длъжностно лице – управляващ хх, в кръга на службата си, съставил официален документ – удостоверение Образец УП № 3 с № 001 от 29.07.2022 г., в който удостоверил неверни обстоятелства – че лицето И. М. С. работел като търговец в хх в периода от 15.01.1991 г. до 15.12.1996 г., като в действителност в посочения период хх все още не било регистрирано – цитираният ЕТ е регистриран с Решение на СГС-ФО № 1 от 04.12.1998 г. по фирмено дело № 13807/1998 г., с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства.

Със същия обвинителен акт Софийска районна прокуратура е обвинила и И. М. С., ЕГН ********** в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 316, вр. чл. 311, ал. 1 от НК, изразяващo се в това, че на 03.08.2022 г. в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62 - 64, пред Я.

Т. А. – служител на ТП на НОИ-София град, съзнателно се ползвал от официален документ – удостоверение Образец УП № 3 с № 001 от 29.07.2022 г., съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му – Б. Д. И. – управляващ хх, в който са удостоверени неверни обстоятелства – че лицето И.

М. С. работел като търговец в хх в периода от 15.01.1991 г. до 15.12.1996 г., като в действителност в посочения период хх все още не било регистрирано – цитираният ЕТ е регистриран с Решение на СГС-ФО № 1 от 04.12.1998 г. по фирмено дело № 13807/ 1998 г., с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства, когато от него /И. М. С./ за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Съдебното производство пред СРС е протекло по общия ред на Глава XX от НПК.

По делото няма конституирани акцесорни страни.

В проведеното съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, представителят на СРП поддържа повдигнатите обвинения спрямо подсъдимите И. и С., като счита, че от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установяват извършените от подсъдимите деяния. Изразява се становище, че доказателствените материали по делото са непротиворечиви, допълващи се, логически последователни и подкрепящи обвинителната теза.

Представителят на държавното обвинение пледира за постановяване на осъдителна присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в 1 извършване на вменените им престъпни деяния, респективно да им бъде наложено наказание съобразно предвиденото в НК, като се вземе предвид чистото им съдебно минало към датата на извършване на деянията.

Упълномощеният защитник на подсъдимите – адв. хх релевира доводи за доказателствена необезпеченост на обвинителната теза и намира, че вменените на Б. Д. И. и на И. М. С. престъпни деяния не са доказани в производството по делото нито от обективна, нито от субективна страна.

Акцентира се върху липсата на обществена опасност както на деянието, така и на дейците, като се сочи и липса н а конкретни данни за авторството на деянието, тъй като нито един от свидетелите не е познавал подсъдимите, нито имат представа какво са извършили. По изложените съображения моли подзащитните му да бъдат оправдани по възведените им обвинения с приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.

Подсъдимият Б. Д. И. разбира в какво е обвинен, отказва да даде обяснения по възведеното му обвинение и поддържа изцяло заявеното от неговия защитник. В гарантираното му право на последна дума моли да бъде оправдан.

Подсъдимият И. М. С. разбира в какво е обвинен и се възползва от правото си да не даде обяснения по възведеното му обвинение . В правото си на лична защита заявява, че няма какво да добави към казаното от защитника .

В гарантираното му право на последна дума моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав, като обсъди и съобрази в тяхната цялост събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, и при съобразяване с разпоредбата на чл.

301 и следващите НПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Б. Д. И. хх ЕГН **********.

Подсъдимият И. М. С. е хх ЕГН **********.

С Решение № 1 от 04.12.1998 г., постановено по фирмено дело № 13807/1998 г. по описа на Софийски градски съд – Фирмено отделение, бил регистриран едноличен търговец с фирма хх, с предмет на дейност издаване и разпространение на книги и списания, реклама, консултации и всички други дейности и услуги, незабранени от закона. Предприятието се представлявало и управлявало от подсъдимия Б. Д. И., като към месец юли 2022 г. визираното обстоятелство било непроменено.

Към месец юли 2022 г. подсъдимият И. М. С. решил да депозира в Национален осигурителен институт, Териториално поделение - София град заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74 от Кодекс за социално осигуряване, съгласно 2 който осигурените придобивали право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Във връзка с последното, към заявлението следвало да бъдат представени съответни документи, удостоверяващи осигурителен (трудов) стаж и доход, изискуеми съгласно чл. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, които имали решаващо значение за правото на пенсия и придобИ.ето му на посоченото основание.

Същевременно подсъдимият И. М. С. не разполагал с изискуемия осигурителен стаж, въз основа на който да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Поради посоченото, подсъдимият Б. Д. И., който познавал подсъдимия И.

М. С., взел решение да състави съответен документ, с който да удостовери, че подсъдимият С. е работел като търговец в управляваната и представлявана от подсъдимия И. фирма хх в периода от 15.01.1991 г. до 15.12.1996 г., който документ да бъде използван от подсъдимия С. като доказателство за наличие на осигурителен стаж пред НОИ, въпреки че посоченото обстоятелство не отговаряло на действителното фактическо положение.

В изпълнение на това решение, на 29.07.2022 г. в гр.София, подсъдимият Б. Д. И., в качеството си на представляващ и управляващ хх, и в кръга на службата си, съставил официален документ – Удостоверение Образец УП № 3 с № 001 от 29.07.2022 г., в който удостоверил неверни обстоятелства, а именно - че подсъдимият И. М. С. работел като търговец в хх в периода от 15.01.1991 г. до 15.12.1996г., въпреки че и в действителност в посочения период хх все още не било регистрирано.

Визираният официален документ бил съставен от подсъдимия И. с цел да бъде използван като доказателство за описаните в него обстоятелства и бил предоставен на подсъдимия С..

Впоследствие и на 03.08.2022 г. в ТП на НОИ – София град, в гр.София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62 – 64, подсъдимият И. М. С. депозирал заявление, адресирано до Директора на териториалното поделение, заведено под входящ № 2112-21-2614, с което поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74 КСО. Към заявлението подсъдимият приложил и представил и Удостоверение УП - 3 № 001, издадено на 29.07.2022 г. от управляващия предприятието хх – подсъдимия И. и в което било удостоверено, че в периода от 15.01.1991 г. до 15.12.1996 г. подсъдимият С. е работил като търговец в предприятието и осигурителният му стаж, изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, възлизал на пет години и единадесет месеца, въпреки че в посочения период подсъдимият не бил работил на визирана в документа позиция в хх, защото в този период соченият ЕТ дори още не бил регистриран. Към заявлението за отпускане на пенсия били приложени също така копие от експертно ТЕЛК решение № 1374/14.06.2022 г. от заседание № 094, с което била констатирана 50% трайно намалена работоспособност при 3 подсъдимия С., както и Удостоверение от Държавния военноисторически архив за това, че за времето от 21.09.1977 г. до 25.12.1979 г. подсъдимият С. е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия.

Заявлението, депозирано от подсъдимия С., ведно със съпътстващите го документи, включително оригинал на удостоверение Образец УП № 3 с № 001 от 29.07.2022 г., било прието от свидетеля Я. Т. А. – експерт по осигуряване в приемна в Дирекция „Пенсии“ към ТП на НОИ – София град, след което на случаен принцип преписката, образувана по подаденото заявление, била разпределена за разглеждане на свидетеля А. Т. В., заемаща длъжността началник сектор в отдел „Отпускане на пенсии“, Дирекция „Пенсии“ в ТП на НОИ – София град. При запознаването си с преписката свидетелят В. забелязала, че в същата липсвала трудова книжка на заявителя, която обичайно се прилагала към заявлението, наред с удостоверение УП – 3, като й направило впечатление обстоятелството, че без посочения в удостоверението УП-3 трудов стаж, заявителят – подсъдимият С. нямало как да придобие право на пенсия. Отделно от това свидетелят В. видяла, че за заявителя нямало никаква информация за осигуряване след 01.01.1997 г. в регистъра на осигурените лица, както и че в долната част на представеното удостоверение УП – 3 имало поставени три еднакви подписа. Въз основа на посоченото била извършена проверка на фирмата, издала образеца УП – 3, в хода на която било установено, че предприятието хх“ било регистрирано през 1998 г., а удостовереният в образеца стаж на подсъдимия С. бил натрупан в предхождащ регистрацията момент, а именно в периода от 15.01.1991 г. до 15.12.1996 г. С оглед установените обстоятелства, свидетелят В. издала разпореждане № **********/285/24.02.2023 г., с което отказала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на И. М. С., тъй като същият не разполагал с изискуемия петгодишен стаж до инвалидизирането, необходим за придобИ.е право на пенсия на посоченото основание.

За случая били сигнализирани органите на реда и било образувано досъдебно производство.

В хода на разследването по досъдебното производство е назначена и изготвена графическа експертиза, от заключението на която се установява, че подписите за „Изготвил“, „Гл. счетоводител“ и „Ръководител“ в Удостоверение, образец УП – 3, с изх. № 001/29.07.2022 г., издадено от хх са положени от Б. Д. И.. Установено е още, че ръкописният текст в Удостоверение, образец УП – 3, с изх. № 001/29.07.2022 г., издадено от хх е написан също от Б. Д. И., както и че отпечатъкът от кръгъл печат в областта на подписа за „Ръководител“ в Удостоверение, образец УП – 3, с изх. № 001/29.07.2022 г., издадено от хх е положен от кръглия печат на хх, от който са били взети образци за сравнителен анализ.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

4

Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на доказателствата, доказателствените средства и способите за доказване поотделно и в съвкупност, както следва: гласни – показанията на свидетелите А. Т. В. (л. 50 гръб-52 гръб от съдебното производство, в т.ч. приобщените в цялост нейни показания на основание чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 2, предл.

2 от НПК, дадени пред разследващите органи и находящи се на л. 63 и гръб от ДП) ; Я. Т. А. (л. 87 гръб – л. 88 гръб от съдебното производство ); писмени доказателства и доказателствени средства: справки за съдимост; сигнал от Директора на ТП на НОИ – София град до Софийска районна прокуратура (л.

7 – л. 8 от досъдебното производство); копие от заявление за отпускане на пенсия (л. 9 – л. 11 от досъдебното производство); експертно ТЕЛК решение ( л . 12 от досъдебното производство); удостоверение от Държавния военноисторически архив за прослужена наборна военна служба на подсъдимия С. (л. 13 от досъдебното производство); справка от НАП за вписване в регистъра на актуални трудови договори за лицето И. М. С. (л. 6667 от досъдебното производство); оригинал от образец на Удостоверение УП-3 на И. М. С. (л. 79 от досъдебното производство); писмена кореспонденция между Дирекция „Пенсии“ и Дирекция „КПК“ при ТП на НОИ София-град (л.