Определение № 4424 от 26.03.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4424 гр. София, 26.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20241100502229 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 577 ГПК.

Образувано е по жалба на „К.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *******, чрез процесуален представител, срещу определение с per. № 113/02.02.2024 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на акт за частна държавна собственост № 01039/09.06.1998 г.

Жалбоподателят поддържа, че отказът е незаконосъобразен. Със заявление вх. № 6367/02.02.2024 г. до СВ – София дружеството поискало вписването на АДС № 01039/09.06.1998 г., който се явявал титул за собственост на дружеството по отношение на имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** и *** по КККР на гр.

София. Към заявлението били представени 3 бр. нотариални преписи на полученото от Областната администрация заверено копие на акта, както и други изискуеми документи. С обжалваното определение съдията по вписванията при СРС отказал вписването като приел, че не са спазени изискванията па чл. 8, ал. 2 от Правилника за вписванията, а именно не са представени 2 бр. първообрази от акта. Изискването на чл. 8, ал. 2 ПВ обаче касаело само нотариалните актове, не и останалите актове, посочени в чл. 4, б. „а” ПВ. За вписване на всички други актове се представяли оригиналът и 1 официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът. Тъй като нотариалните актове по чл. 4, б „а“ ПВ се извършват от нотариус и се вписват по негова молба, то представянето на 2 бр. първообрази от акта не представлявало затруднение. По отношениe на останалите актове по чл. 4 ПВ обаче лицето, имащо интерес от вписването, не само не можело да разполага с два екземпляра от първообраза на акта, но дори можело изобщо да не разполага с първообраз на същия, което по отношение на актовете за държавна собственост било безспорен факт. В случая молителят бил лице, което има интерес от вписването на АДС № 01039/09.08.1998 г., тъй като видно от него, правото на стопанисване и управление на посочените в акта имоти било предоставено на дружеството.

То не можело да разполага с оригинал на акта, тъй като същият се съхранявал в Областна администрация на София-град. Поради тази причина към заявлението за вписване б и л и представени 3 бр. нотариални преписа на полученото от областната администрация заверено копие от АДС № 01039/09.08.1998 г. и по този начин били изпълнени изискванията на чл. 8, ал.

2 ПВ. Поради това моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови вписване на АДС 01039/09.08.1998 г.

Частната жалба е подадена в срок и от заинтересовано лице по смисъла на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.

Със заявление вх. № 6367/02.02.2024 г. до СВ - София „К.“ АД - в несъстоятелност, поискало вписването на акт за частна държавна собственост № 01039/09.06.1998 г., който се явявал титул за собственост на дружеството по отношение на имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, ***, ***, ***,

*** и *** по КККР на гр. София. Към заявлението са представени 3 бр. нотариално заверени преписи на акта, 9 бр. скици на описаните в заявлението имоти, издадени от СГКК - гр. София, скица на поземлени имоти по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД1861/27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК – „Помощно стопанство“ (земя с площ 90 000 кв. м), описано в АДС № 01039/09.06.1998 2 г., з аповед № СОА23-РД57-16/26.05.2023 г. на кмета на Столична община за отписване на имотите от актовите к ниги за общинска собственост и удостоверение изх. № РКР23-ТД26-635(2)/31.08.2023 г. от кмета на район „К.“ за извършеното отписване.

За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията приел, че не е спазено изискването на чл. 8, ал. 2 ПВ - не са представени 2 бр. първообрази от акта.

Настоящият въззивен състав намира отказа за правилен като краен резултат.

Вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон, се извършват в едностранно охранително производство, което е регламентирано като вид нотариално удостоверяване съгласно чл.

569, т. 5 ГПК. Като охранително производство за него важат правилата, уредени в глава 49 „Общи правила“ от част VІ на ГПК. Чл. 530 ГПК разпорежда, че предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на глава 49 ГПК, доколкото не са установени особени правила. Според чл. 533 ГПК, съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, като може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

Както е разяснено с Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването има специфики в сравнение с останалите охранителни производства. То не завършва със самостоятелен акт, защото съдията по вписвания не извършва нотариално удостоверяване в тесен смисъл на думата, неговото съдействие при упражняване на граждански права се свежда до волеизявление, което нарежда вписването на съответния акт. В охранителните производства молител се явява заинтересованото лице (чл.

531, ал. 1 ГПК) - онова, което има интерес да сезира ръководещия производството орган и да поиска от него дължимото съдействие за осъществяване на граждански правоотношения. Това общо правило важи и в производството по вписване, независимо от спецификите на последното.

Както общата разпоредба на чл. 531, ал. 1 ГПК, така и специалният текст на чл. 8, ал. 1 ПВ сочат, че вписването се извършва по молба на заинтересованите лица, а това са лицата, които имат правен интерес. Кои лица 3 са заинтересовани по смисъла на чл. 8, ал. 1 ПВ се преценява конкретно, но в съдебната практика няма колебание, че с такъв интерес разполагат само лицата, чиято правна сфера ще бъде непосредствено засегната от вписването.

Съдията по вписванията преценява правния интерес на лицето, което го сезира с молба за вписване, в противен случай би постановил недопустим акт за вписване по молба на нелегитимирано лице – така определение № 14 от 18.01.2021 г. по гр. д. № 2154/2020 г. І ГО на ВКС и цитираното в него определение № 147 от 10.09.2020 г. по ч. гр. д. № 1470/2020 г. , I ГО на ВКС; определение № 27 от 10.02.2020 г. по ч. гр. д. № 159/2020 г., І ГО на ВКС.

В случая съдът намира, че „К.“ АД - в несъстоятелност не е легитимирано ллице (няма правен интерес) да иска вписване на акта за частна държавна собственост. Заявителят е обосновал интереса си от исканото вписване с твърдение, че АДС го легитимира като собственик на описаните в заявлението девет поземлени имота.

Актът за държавна собственост има легитимиращ ефект (с констативно, а не правопораждащо действие – чл. 5, ал. 1 и ал. 3 ЗДС) за правото на собственост на държавата, като с него се доказва и предоставено от държавата в полза на държавни учреждения или ведомства право на ползване, право на оперативно управление или право на стопанисване – в този смисъл е цитираното в жалбата и приложено към нея определение № 66 от 28.03.2022 г. по ч. гр. д. № 110/2022 г., ІІ ГО на ВКС. Настоящият състав намира обаче, че АДС няма легитимиращ ефект и не представлява титул за собственост на частни лица, вкл. когато в него е отбелязано, както в случая, че имотът е включен в капитала на еднолично търговско дружество с държавно участие. В тази част актът може да има само доказателствено значение за придобито право на собственост по уредения в чл. 17а ЗППДОП (отм.) придобивен способ, но не представлява титул за собственост на посоченото в акта ЕТД.

При искане за вписване на АДС вписването следва да се извърши по партидата на собственика – държавата, а не на трето лице, посочено в акта като дружество, в чиито капитал е включен имотът.

Когато констатира, че съдията по вписванията не е имал основание да се произнася по съществото на подадената молба за вписване, въззивният съд не разполага с възможност да отмени отказа на съдията по вписванията и да 4 остави молбата без разглеждане като процесуално недопустима. Предвид специфичните правила на охранителното производство по вписване на актове п о чл. 4 ПВ, които са различни от правилата в исковото производство, при обжалване на отказ на съдията по вписванията съдът може само да отмени отказа и да постанови исканото вписване, или да потвърди отказа, макар и не от съображения по съществото на сезиращата молба, а по съображения за нейната недопустимост – в този смисъл цитираното по-горе определение № 27 от 10.02.2020 г. по ч. гр. д. № 159/2020 г., І ГО на ВКС. Ето защо само на това основание обжалваният отказ следва да бъде потвърден.

Дори да се приеме, че за молителя е налице интерес по смисъла на чл. 8, ал. 1 ПВ от исканото вписване, атакуваният отказ отново би подлежал на потвърждаване.

Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д.

№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Както е посочено в цитираното в жалбата определение № 66 от 28.03.2022 г. по ч. гр. д. № 110/2022 г., ІІ ГО на ВКС, при всички случаи, за да се извърши вписване на АДС (и на издадените при действието на отменената НДИ, и на издадените при действието на ЗДС, преди и след измененията от 2001 и 2005 г.) е нужно описанието на имота в акта да е такова, че да е възможно идентифицирането му по издадената скица. Правилото на чл. 71, ал. 1 ЗДС създава задължение след одобряването на кадастралната карта да бъдат съставени нови актове за държавните имоти, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за държавна собственост и данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР . По този начин при вписването в акта ще са налице необходимите индивидуализиращи данни по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР , изискуеми от чл. 6, ал. 3 ПВ.

Според разрешението в т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК, когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална 5 карта вписването на акт за него може да бъде отказано от съдията по вписванията, ако не са посочени данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР .

В случая за района е одобрена кадастрална карта, но не е изпълнено изискването за описание на имота с данните по чл. 60, т. 1-7 ЗКИР , което следва да е извършено в нов акт за държавна собственост, съставен съгласно чл. 71, ал. 1 ЗДС . Представеният за вписване АДС от 1998 г. касае имот от 90 000 кв. м и сгради, а молителят е поискал вписване относно 9 поземлени имота, попадащи в имота. АДС не съдържа описание и индивидуализация на поземлените имоти съобразно чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР , което също е основание за отказ за вписване.

На следващо място, подаденото заявление е и нередовно поради невнасяне на дължимата държавна такса за вписването.

Държавната такса за вписване на актове по чл. 4, б. „а“ ПВ се определя съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Съгласно тази разпоредба, за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси.

В случая в АДС е посочена цена на имота от 167 164 966 лв. преди деноминацията (167 164 лв. след деноминацията), но тя касае целия имот от 90 000 кв. м и сградите в него. Поради това молителят е следвало да внесе държавна такса в размер на 0.1 % от данъчните оценки на имотите, като представи и удостоверения по ЗМДТ. Това не е направено, а е внесена държавна такса в минимален размер от 10 лв.

Разпечатката съдържа 39 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5818230-926e-4712-926a-d34232ffda5a