Решение № 2254 от 20.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2254 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330112084 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД срещу З. А. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 109, вр. чл. 52, ал. 2 Закон за здравното осигуряване, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер от 2750 лева, представляваща стойността на предоставена на ответника медицинска помощ и услуги с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № *** по време на болничния му престой, продължил от 23.08.2019 г. до 28.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 02.02.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 723/03.02.2023 г., по ч. гр. д. № 1736/2023 г., по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба е посочено, че на *** г. ответникът е постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, с оплаквания от постоянна болка в дясна долна коремна половина, датираща от предния ден, гадене, без повръщане. Доколкото спешното състояние не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, ответникът бил насочен към стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Ответникът бил хоспитализиран на *** г. с приемна диагноза „***“. Към момента на хоспитализацията, същият бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не били възстановени до деня на дехоспитализацията. На ответника била оказана болнична помощ с 1 изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ***. Същият бил дехоспитализиран на *** г. с окончателна диагноза ***- Излагат се съображения, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното му лечение, ответникът е бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване. Предвид това и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО е следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ по горепосочената клинична пътека, която била в общ размер на 2750 лева, съгласно ценоразписа на болничното заведение. За събиране на посочената сума ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1736/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на ищеца по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което за ищецът възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. С оглед изложеното се претендира предявеният иск да бъде уважен като в полза на ответника да се присъдят разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва се, че в нито един от приложените към исковата молба документи не е посочено, че ответницата е уведомена, че дължи каквато и да е сума за лечението си. Сметка на пациент не е представена на ответницата, не е подписана от нея. Оспорва представената Сметка на пациент. Оспорва се размера на претенцията. Сочи се, че ответницата не била информирана дори за поставената й диагноза. Не била запозната и с ценоразписа на болничното заведение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 12084/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно на основание чл. 47, ал.5, вр. ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От представените по делото материали на История на заболяването *** при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД се установява, че ответницата е постъпила на *** г. в 15.58 часа и е била изписана на *** год. в 08.03. с диагноза: „***“. От материалите по делото – лист за преглед на пациент /л.64/, направление за хоспитализация /л.64-гръб/ и оперативен протокол от *** год. /л.5/ се изяснява и че състоянието на ответницата не е могло да бъде преодоляно в спешния кабинет към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив.

От представената медицинска документация – История на заболяването, 2 оперативен протокол от *** год., епикриза се установява по безспорен начин, че ответницата е постъпила във „Втора клиника по хирургия“ на твърдяната от ищеца дата - *** г.

Безспорно се установява и че към момента на постъпването си в болничното заведение и до края на исковия период, ответницата не е била здравноосигурена. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото писмо от ТД на НАП Пловдив вх. № 34655/28.03.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив /л.56/.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

От приетите по делото като писмени доказателства медицински документи се установява, че всички сочени от ищеца и необходими за възстановяване здравето на ответницата медицински услуги и изследвания, са извършени в периода на престой . При това положение и доколкото ответницата не доказа заплащане на оказаната й медицинска помощ, а е била здравно неосигурена, той следва да плати стойността й на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив.

Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети медицински документи. Епикризата, историята на заболяването, протокола за извършена операция, ехографски преглед, резултати от проведени изследвания, са свидетелстващи документи, които макар и да нямат обвързваща съда доказателствена сила, преценени съвкупно налагат единствения възможен извод, че ответникът е бил хоспитализиран и му е оказаната необходимата медицинска помощ ( досежно правния характер на издадената медицинска документация- Определение 3

№2/06.01.2020 по дело №2059/2019 на ВКС, ГК, III- то г.о.. ).

В приетата по делото документация е отразено, че на ответника са извършени медицински интервенции, съобразно алгоритъм по клинична пътека № ***. Ето защо се дължи плащане на съответната услуга, която съобразно Заповед № 89/05.02.2015г. на директора на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, с която се утвърждава ценоразписът на медицинското заведение, възлиза на сума в размер от 2750 лева.

С оглед възражението на особения представител на ответницата следва да се посочи и че последната надлежно е била уведомена преди извършване на манипулацията за целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати, както и за стойността на медицинската интервенция, видно от приложената Декларация за информирано съгласие.

С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Размерът на иска се установява по категоричен начин и от действащия към момента на хоспитализацията на ответника Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, утвърден със заповед № 89/05.02.2015г. на директора на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.

Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува парично вземане в размер от 2750 лева, представляващо стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ***, по време на болничния й престой, продължил от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 02.02.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 723/03.02.2023 г., по ч.гр.д. № 1736/2023 г., по описа на РСПловдив.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищеца на основание чл.

78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 990 лева ( 55 лева за държавна такса за заповедното производство, 55 лева за държавна такса за исковото производство, 575 лева - възнаграждение за особен представител, 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 5 лева за съдебно удостоверение).

Предвид изложеното, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 990 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото и заповедното производство ( съобразно разясненията, дадени в 4 т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.

А. А., ЕГН: **********, ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, сумата от 2750 лева – главница, представляваща стойност на предоставена на ответницата медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ***, по време на болничния й престой, продължил от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 02.02.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 723/03.02.2023 г., по ч.гр.д. № 1736/2023 г., по описа на РС- Пловдив.

ОСЪЖДА З. А. А., ЕГН: **********, да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 990 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 1736/2023 г., по описа на РС- Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението, ч.гр.д. № 1736/2023 г., по описа на РС- Пловдив, ведно с препис от решението, да се върне поради отпадане на необходимостта от същото на заповедния съд.

Да се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. Г.

Ю., за сумата от 575 лева.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5