Определение № 1461 от 09.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1461 гр. Благоевград, 09.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И.ов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20251200501193 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите, във вр. с чл. 413 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична Община, р-н „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителният директор З. Б., чрез юрисконсулт И. Н., срещу Разпореждане № 3683/27.10.2025г., постановено по ч.гр.д. 2390/2025г. по описа на РС Благоевград, с което е отхвърлено изцяво заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, срещу длъжника Д. Е. А., ЕГН **********, от ***, за следните суми:

-420.60 лв. /четиристотин и двадесет лева и шестдесет стотинки/ - главница за периода от 05.05.2024г. до 21.05.2024г.;

-22.60 лв. /двадесет и два лева и шестдесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 05.05.2024г. до 21.05.2024г.;

-96.43 лв. /деветдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ - мораторна лихва за периода от 06.05.2024г. до 16.10.2025г., дължими по Договор за паричен заем № 5048908 от 27.02.2024г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д. Е. А., която сума е заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД в качеството на поръчител по Договор за предоставяне на гаранция с № 5048908 от 27.02.2024г., сключен между Д. Е. А. /Потребител/ и „Файненшъл България“ ЕООД /гарант/, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.02.2024г., ВЕДНО със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 16.10.2025г. до окончателното 1 изплащане.

С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което се иска от въззивния съд отмяната на разпореждане на РС Благоевград, както и въззивният съд да постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на Заявление с вх. № 24661 от 16.10.2025г., депозирано пред съда от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, за посочените в заявлението суми.

Поддържа се от жалбоподателят оплакване, че в производството образувано въз основа на подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, целта е извършване на проверка дали претендираното вземане е спорно, като съдът е длъжен да извърши служебно проверка и за наличието на неравноправни клаузи, като недопустимо е разширяването на обема на извършваната съдебно проверка относно въпросите за размера на отпуснатия кредит, кога сумата е била усвоена от длъжника, какъв е размера на месечните анюитетни вноски, кога е настъпил техния падеж, как се определя лихвения процент на договорната лихва и др., които подлежат на установяване и доказване при общ исков процес, образуван пред гражданския съд в случай на подаване на редовно възражение срещу подаденото заявление/Определение № 269093/21.05.2021г.по в.ч.гр.д. № 1300/2021г. по описа на СГС; Определение № 260780/24.03.2021г. по в.ч.гр.д. № 790/2021г./ Оспорват се с частната жалба доводите на съда изложени в мотивите към обжалваното разпореждане, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 410 от ГПК, поради неизпълнените указания на съда във връзка с отстраняване нередовностите на същото, както и относно изводите за наличието на неравноправни клаузи в сключения Договор за паричен заем № 5048908 от 27.02.2024г., като се излагат доводи че съдът е надхвърлил правомощията си на съд по заповедното производство по преценка за редовност и законосъобразност на заявеното искане.

След отделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав на въззивния съд намери за установено от фактическа страна следното:

РС Благоевград е сезиран от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт И. Н., със заявление с вх. № 24661/16.10.2025г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. Е. А., ЕГН **********, от *, за заплащане на следните суми: -420.60 лв. /четиристотин и двадесет лева и шестдесет стотинки/ - главница за периода от 05.05.2024г. до 21.05.2024г.;-22.60 лв.

/двадесет и два лева и шестдесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 05.05.2024г. до 21.05.2024г.и -96.43 лв. /деветдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ - мораторна лихва за периода от 06.05.2024г. до 16.10.2025г., дължими по Договор за паричен заем №5048908 от 27.02.2024г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Д. Е. А., която сума е заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД в качеството на поръчител по Договор за предоставяне на гаранция с № 5048908 от 27.02.2024г., сключен между Д. Е. А. /Потребител/ и „Файненшъл България“ ЕООД /гарант/, като впоследствие вземането по договора е 2 прехвърлено от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.02.2024г., ВЕДНО със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 16.10.2025г. до окончателното изплащане.

Посочено е, че вземането произтича от задължение по Договор за паричен заем № 5048908 от 27.02.2024г., сключен между длъжника Д. Е. А., ЕГН **********, от * и "Изи Асет Мениджмънт" АД, по който е предоставен потребителски кредит в размер на 500лв., който е следвало да бъде върнат за срок от 12 месеца, при равни месечни погасителни вноски от по 44.32лв.

Договорът е обезпечен със сключен Договор за предоставяне на гаранция с № 5048908 от 27.02.2024г., между кредитополучателя и "Файненшъл България" ЕООД, като гарант.

Предвид неизпълнение на задълженията по договора за заем от длъжника, дружеството гарант "Файненшъл България" ЕООД, било изплатило на кредитора- "Изи Асет Мениджмънт" АД, дължимата сума в пълен размер, което вземане е прехвърлено изцяло на заявителя- „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.02.2024г., ВЕДНО със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 16.10.2025г. до окончателното изплащане.

Поддържа се със заявлението по чл. 410 от ГПК от заявителят- „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, чрез неговия пълномощник, че заемодателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител/гарант/, поради което „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД е предявила вземането си пред съда по заповедното производство, с молба за издаване на заповед за изпълнене по чл. 410 от ГПК.

С Разпореждане № 3539/16.10.2025г. по ч.гр.д. 2390/2025г. по описа на РС Благоевград, съдът е оставил без движение подаденото заявление с вх. № 24661/16.10.2025г. поради невнасяне на дължимата държавна такса в размер на 21.25лв. Изложени са доводи с постановеното разпореждане че съдът е задължен да следи и за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребители, както и за възможността за служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправни клаузи от сключения договор за потребителски кредит и останалата дължима сума по договора, съобразно приетото в Определение от 17.01.2023г. по дело С-379/2021г. на СЕС и Определение от 06.02.2024г. по дело С- 425/2023г. на СЕС. В тази връзка съставът на съда разглеждащ образуваното ч.гр.д.

2390/2025г. по описа на РС Благоевград, указал на заявителя, че в 3 дневен срок от съобщението, следва да конкретизира на кои дати длъжникът е направил вноски за погасяване на кредита, ако е правил такива в какъв размер и за какви суми, както и дали е налице плащане по сключения договор за гаранция, а именно дали е налице плащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция.

В указания от съда срок е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Д., с която се възразява срещу дадените от съда по заповедното производство указания за плащания по процесния договор, като се илага 3 становище че същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на длъжника, а не на кредитора и следва да бъдат наведени в рамките на исковото състезателно производство. Не са представени в заповедното производство данните от заявителя, съобразно указанията на съда с Разпореждане № 3539/16.10.2025г. по ч.гр.д.

2390/2025г. по описа на РС Благоевград.

С обжалваното Разпореждане № 3683/27.10.2025г., постановено по ч.гр.д. 2390/2025г. по описа на РС Благоевград, съдът в заповедното производство е констатирал че дадените от него указания за отстраняване на нередовностите на заявление с вх. № 24661/16.10.2025г., не са отстранени от заявителя- „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, като това препятства съдът да изпълни служебните си задължения за извършване на проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит и за вземането за останалите претендираните суми със заявлението./Решение на СЕС от 30.07.2022г. по дело С-170/21г./ Съдът е приел че с оглед бездействието на страната заявител за отстраняване на нередовностите на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, в указания от съда срок, налице е основание същото да бъде отхвърлено изцяло.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 от ГПК заповедният съд е приел, че подаденото заявление се основава на договор с потребител, който съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Изложени са доводи, че поради установената очевидна обвързаност между дружеството кредитор- "Изи Асет Мениджмънт" АД и дружеството поръчител- „Файненшъл България“ ЕООД, следва уговорените акцесорни плащания на задълженията от длъжника по договора за заем и по договора за поръчителство да се разглеждат като едно цяло, тъй като видно е че задължението към гаранта е неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение. Видно от мотивите на съда разглеждал заявлението по чл. 410 от ГПК- въпреки привидния избор на длъжника кое от предложените му обезпечения да предпочете, налага се извода че при избор на дружество гарант, посочено му от кредитора, заявлението за сключване на договора за кредит се разглежда и одобрява приоритетно, поради което съдът е приел че е налице неравноправно третиране на клиента потребител, поради което клаузите за избор в този смисъл не сочат на действителна и реална доброволност на избора на обезпечение. Отделно изложени са съображения, че след като кредиторът "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, плащайки задължението на длъжника кък кредитора, дружеството поръчител плаща на себе си.

Съдът в заповедното производство е изложил доводи, че данните от ТР сочат категорично че кредитодателят- "Изи Асет Мениджмънт" АД и дружеството гарант- „Файненшъл България“ ЕООД, са свързани икономически дружества, тъй като дружеството гарант е сто процента собственост на дружеството кредитодател, поради което е налице недобросъвестност с оглед на разпределение на приходите от кредита с цел да се заобиколи ЗПК/чл. 21 от ЗПК/ и да се консумира по- голяма печалба.

В мотивите към обжалваното определение, първоинстанционният съд в заповедното производство е приел, че възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по 4 чл.19 ал.3 от ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството- поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки задължението на кредитора де факто поръчителят плаща вземането си сам на себе си. С уговарянето на допълнително възнаграждение под формата на такса за поръчителство, оформена като отделно съглашение с трето лице, свързано с кредитора по смисъла на § 1, т. 5 от ТЗ, която такса е платима с вноските по договора за кредит, и която води до допълнителни разходи за потребителя, се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния процент на разходите по кредита. Със сключването на този договор се цели единствено набавянето на допълнително възнаграждение за заемодателя по договора за кредит, в нарушение на изискванията на чл.19 ал. 4 от ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство накърнява добрите нрави и има неравноправен характер. Поддържа се че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалния процент на ГПР. Като краен резултат, сключвайки договора за поръчителство, длъжникът се е задължил да заплати още едно възнаграждение в полза на кредитора си „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „Фашненшъл България“ ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално обезпечава задължението сам пред себе си. В обобщение, както договорът за кредит, така и договорът за предоставяне на поръчителство са недействителни.

Разпечатката съдържа 31 от 155 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a580e18d-260c-44dc-81fc-faaaedb61d2a