Решение № 53 от 13.02.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 713/2023
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 13.02.2025
- В сила
- 26.08.2025
- Състав
- Мила Йорданова Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 156, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 468 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. Варна, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20233100900713 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Н. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез адв. Х. Х. и адв. С. Й., срещу „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, с която са предявени искове за присъждане на сумата от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.06.2021 г. в гр. Варна, по ул. „Прилеп“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2023 г. (датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция) до окончателното й изплащане, както и сумата от 611,64 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди от гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.06.2021 г. сутринта в гр.
Варна Н. Н. Н., управлявайки мотоциклет „Кавазаки Нинджа" с ДК№ ****** по ул. „Прилеп“, предприел разрешено изпреварване на няколко попътни превозни средства, но бил засечен от товарен автомобил ЗИЛ 555 с ДР№ ******, собственост на „ВиК Варна“ ООД, управляван в работно време от работника С.М.Ж., който, извършвайки маневра ляв завой, пресякъл траекторията на движение на ищеца и виновно причинил ПТП. Въпреки предприетата маневра спиране, тъй като завиващия товарен автомобил попадал в опасната му зона за спиране, ударът между двете МПС бил непреодолим. Сочи, че към 30.06.2021 г. за товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. № ****** била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при 1 ответното дружество, обективирана в полица № BG/03/121000040476, за периода от 06.01.2021 г. до 05.01.2022 г., осигуряваща покритие по чл. 493 КЗ.
В исковата молба е посочено, че на 06.06.2023 г. ищецът депозирал писмена претенция до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с настъпило събитие, по което страните не постигнали споразумение, като с писмо изх. № 799/21.08.2023 г. бил постановен отказ от дружеството с мотиви за недостатъчни доказателства.
Ищецът излага, че в резултат на сблъсъка при ПТП бил съборен от мотоциклета си, след което останал в безпомощно състояние на пътното платно. След транспортиране от екип на СМП бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където били установени следните увреждания: множествено счупвания на вътрешен глезен на лява подбедрица; травма на дясно коляно – ипресинно счупване в областта на горната ставна повърхност на големия пищял; фрактура на гръбначен прешлен ТН5; разкъсване на предния рог на външния менискус; частично разкъсване на външната колатерална връзка на коляното; непълно разкъсване на задния рог на вътрешния менискус; контузия на корема – травма на далака; множество охлузни рани и ожулвания по гръдния кош в ляво; множество охлузни рани и ожулвания по горни и долни крайници. Болничният престой на ищеца продължил 10 дни, което предизвиквало силен физически дискомфорт и емоционален стрес у пострадалия. Същият не можел да спи, не се хранел нормално и се нуждаел от чужда помощ за покриване на хигиенните си нужди. Била му поставена ортеза на левия крак за 35 дни и на десния за 45 дни. Нанесените вследствие настъпилото ПТП травми на ищеца продължили и след изписването му от болничното заведение. Изпитвал много силни болки в двата крака, гърба, кръста и шията, които се разпростирали по цялото му тяло. През нощта се будел от кошмари във връзка с ПТП, три месеца се придвижвал само с патерици, което предизвикало силен дискомфорт в ежедневието му. Пострадалият се затворил в себе си, станал зависим от помощта на роднините си, което предизвикало чувства на унижение у него.
Твърди се, че впоследствие възникнали допълнителни усложнения от ПТП, изразяващи се в мускулни спазми в шийната и лумбалната мускулатура, както и болки в областта на четвърти и пети шийни прешлена. Излага, че болките продължавали понастоящем, като все още не бил напълно възстановен, като в резултат на уврежданията възникнала артроза на лявата глезенна става.
В допълнение, ищецът понесъл и имуществени вреди от настъпилото ПТП в общ размер на 611, 64 лева, от които: 68 лева за медицинско изделие – стабилизатор за патела, 169 лева за Уокър, 246,46 лева за медикаменти и помощни средства, както и 128,18 лева за медицински прегледи и такси към лечебни заведения.
Ответникът „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД депозирал отговор на исковата молба, в който релевира възражение за местна подсъдност на спора, както и искане за спиране на производството с доводи за наличие на преюдициален за делото наказателен процес, а също така и оспорва исковете по основание и размер. Счита, че компетентен да разгледа делото е съответният съд в гр. София, поради твърдения за подсъдност на спора по правилата на чл. 108 ГПК. Искането си за спиране на делото обосновава с образувано към момента на депозиране на исковата молба 2 наказателно производство за настъпилото ПТП. В отговора са изложени съображения, с които се оспорва настъпването на застрахователното събитие като основание за ангажиране отговорността на застрахователя. Допълва, че не се установява механизмът на настъпване на процесното ПТП, като доказателства в тази насока не били представени от ищцовата страна. Твърди още, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП не отговарял на обективната действителност. Сочи, че в случая липсвало виновно и противоправно поведение на водача на товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. № ******, поради липса на представени по случая убедителни писмени доказателства в тази насока, с което обуславя извод за липса на предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството. Ответникът излага аргументи за наличие на вина у пострадалото лице при настъпване на ПТП с доводи за наличие на несъобразяване на извършената маневра изпреварване с пътните условия към момента на сблъсъка.
Ответната страна релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като сочи, че последният е управлявал мотоциклета си с марка „Кавазаки Нинджа“, с рег. № ******, без задължителното предпазно облекло и предпазна каска. Счита, че при наличие на предпазното облекло не биха настъпили телесни увреждания в действителните им мащаби. Посочва несъобразяване от страна на ищеца с пътните и метеорологичните условия при настъпване на ПТП. Излага доводи за независимо съизвършителство между водачите в процесното ПТП. Оспорва претендирания от ищеца размер на обезщетението като прекомерен и несправедлив като заявен в разрез с чл.
52 ЗЗД. Оспорва още основателността на претенцията за обезщетяване на причинените имуществени вреди от ПТП, като сочи, че същите не се намирали в причинно-следствена връзка с ПТП.
С оглед твърдяната неоснователност на главната претенция, ответникът оспорва и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.
В допълнение, счита за неоснователно искането за допускане на свидетели с аргументи за противоречие с разпоредбата на чл. 156, ал. 2 ГПК. Претендира присъждане на сторените в производството разноски, както и отправя възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която се оспорват всички наведени в отговора възражения и твърдения на ответната страна.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа изцяло твърденията и възраженията си в първоначалния отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. З. Й. поддържа становище, че исковите претенции са доказани както по основание, така и по размер, поради което моли съда да ги уважи така, както са предявени. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В проведено открито съдебно заседание ответникът „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Б. Д.а, изразява становище за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски.
3
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.
Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.
Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинноследствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели П.П.Д. и Н. Д. Х., както и от заключението на допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица д-р Р. Б. М. и инж. Й. Л. М., се установява, че на 30.06.2021 г., около 08,40 ч., в гр. Варна, на ул. „Прилеп“ № 33 е настъпило ПТП между мотоциклет „Кавазаки Нинджа" с ДК№ ******, управляван от Н. Н. Н. и товарен автомобил „ЗИЛ“, с рег. № ******, собственост на „ВиК Варна“ ООД, управляван от С.М.Ж.. Произшествието е настъпило непосредствено при входа на задния портал на „ВиК“ – Варна, след отбивката вдясно за ул. „Лотос“ и пешеходната пътека на ул. „Прилеп“.
Мотоциклетът се е движел в права посока към изхода на града и с. Каменар, при което е извършил маневра изпреварване на колоната от автомобили и е навлязъл в насрещната пътна лента. Същевременно товарният автомобил е извършил маневра ляв завой за навлизане към задния портал на „ВиК“ – Варна, като преди това се е движел по ул. „Прилеп“ в посока от пътен възел на бул. „Васил Левски“ към складовата база на „ВиК“ – Варна. При извършване на маневрата, товарният автомобил е пресякъл треакторията на движение на мотоциклета, в следствие на което е последвал удар на последния в задна лява губа на товарния автомобил. При удара мотоциклетът е получил механични увреждания, а ищецът Н. Н. е изпаднал на пътното платно, при което е получил травматични увреждания. Ударът е настъпил в лява пътна лента за насрещно движение на автомобили, която е била заета по ширината си почти перпендикулярно и изцяло от дължината на товарния автомобил. Движението по ул. „Прилеп“ е било организирано двупосочно с по една пътна лента в двете посоки, като вещото лице сочи, че е нямало маркировка, разделяща двете ленти за движение. Ширината на пътното платно била 7,6 м., а входа към „ВиК“ – Варна бил с ширина 7 м. По отношение на този начин на настъпване 4 на произшествието не са налице спорове между страните по делото. Самото произшествие обаче не е запазено, поради което конкретните действия на двамата водачи, които са довели до настъпване на произшествието следва да бъдат преценявани с оглед показанията на посочените по-горе свидетели.