Определение № 360 от 05.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500442 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по четири въззивни частни жалби:

1. Частна жалба вх.№5818/26.04.2024 г. подадена от Н. Г. Г., чрез адв. М. Р., против Определение №356/02.04.2024 г. по гр.д.№802/2022 г. на ОС – Стара Загора, с което е върната исковата молба на жалбоподателката, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба, и е прекратено образуваното по нея производство по делото.

2. Частна жалба вх.№7705/10.06.2024 г., подадена от З. Д. Г. и С. Д. Г., двамата чрез адв.

Д. П.-Г., против Определение №492/17.05.2024 г. по гр.д.№802/2022 г. на ОС – Стара Загора, постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, В ЧАСТТА МУ, с която искането за присъждане на разноски в полза на ответниците частично не е уважено. С обжалваното определение съдът се е произнесъл по искането на ответниците за допълване на Определение №356/02.04.2024 г. в частта за разноските, с присъждане в полза на ответниците на направените от тях разноски, но не е присъдил пълния претендиран размер разноските за адвокатско възнаграждение. Всеки от ответниците е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер по 6300 лева за всеки от тях, но съдът неправилно и необосновано е намалил разноските на ответниците до размера от по 2300 лв. за всеки от тях.

3. Частна жалба вх.№8525/25.06.2024 г. подадена от Н. Г. Г., чрез адв. М. Р., против Определение №492/17.05.2024 г. по гр.д.№802/2022 г. на ОС – Стара Загора, с което е допълнено Определение №356/02.04.2024 г. по гр.д.№802/2022 г. на ОС – Стара Загора в частта му за разноските.

4. Частна жалба вх.№10688/12.08.2024 г., подадена от З. Д. Г. и С. Д. Г., чрез адв. Д. П., 1 против Определение №673/08.07.2024 г. по гр.д.№802/2022 г. на ОС – Стара Загора, постановено по реда на чл.247 от ГПК, с което е отхвърлено искането на ответниците да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение №492/17.05.2024 г., чрез отразяване в диспозитива на определението на волята на съда относно неуважената част от претендираните разноски.

Съдът намира, че с оглед обусловения характер на производството по чл.248 от ГПК от определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, следва да разгледа първо Частна жалба вх.№5818/26.04.2024 г. против Определение №356/02.04.2024 г. по гр.д.№802/2022 г. на ОС – Стара Загора.

В тази частна жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че съдът многократно е оставял исковата молба без движение вследствие на направени възражения от ответната страна, като всеки път на ищеца са давани различни нови указания. Новите указания са изпълнявани от ищеца. С Разпореждане №6/03.01.2024 г. са дадени отново указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба. В изпълнение на това разпореждане ищцата ясно и конкретно е посочила, че претендира да бъде установено спрямо нея, че същата е собственик на ½ идеални части от 4-етажна масивна жилищна сграда с РЗП от 568 кв.м., находяща се в УПИ .... с площ от 585 кв.м. в квартал 168“а“ по плана на гр. К., ул.“В.“№9, което сграда е изградена върху дворно място, което лична собственост на Д. Г.. Правото на собственост ищцата претендира на основание, че извършените по време на брака подобрения на жилищната сграда са така значителни, че имота е придобива вид на новосъздаден – доизграждането на сградата в съществуващия сега вид е завършено на етап груб строеж по време на брака между страните, до края на 2012 г. Съществуващата преди сграда е била изменена, надстроена и пристроена, като е разширена застроената част, и е изграден допълнителен етаж. Ищцата не е посочвала изрично, че имотът е придобит по приращение – във всички молби се твърди, че макар да не е изградена нова сграда в имота, съществуващата такава е заздравена, преустроена, надстроена и пристроена, което е увеличило нейния размер и вид. Искът по чл.59 от ЗЗД е за неоснователно обогатяване на ответниците със стойността, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на вложените лични средства и труд на ищцата, а не претенция за заплащане на извършените СМР, както е приел съда, поради което не е било необходимо да бъде уточняван точния вид, количество и цена и съдържание на извършените дейности, в които пряко или косвено е участвала ищцата. Поради указанията на съда да бъде представено описание на извършените дейности по вид, качество и цена, ищцата е положила усилия да ги уточни, но размерът на сумата, с която се е увеличила цената на имота не е идентична с извършените СМР. Последователното многократно оставяне на исковата молба без движение с различни указания, е довело до забавяне на производството с една година и пет месеца, което забавяне дава възможност на ответника да релевира възражения за изтекла давност, предвид предявяването на иска като частичен. Указанията са давани в насока, различна от дадената от ищеца и не съответстват на изложеното в исковата молба и уточняващите молби.

2

Настоява се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за разглеждане на предявения иск.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно за всички инстанции на л.33 от делото на ОС – Стара Загора и на л.12 от въззивното дело, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№8078/17.06.2024 г., подаден от З. Д. Г. и С. Д. Г., двамата чрез адв. Д. П., упълномощена за производството по частната жалба до приключването му, на л.25 и л.26 от въззивното частно дело. Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба – не са посочени конкретни нарушения на съда, не са посочени основания за неправилност на обжалваното определение. Невярно е, че съдът е оставял исковата молба без движение вследствие на възражения на ответника – ответниците в срок са депозирали своите отговори на исковата молба, и още в първия от тях са навели всички свои възражения за съществуващите недостатъци на исковата молба. Съдът е давал на ищцата конкретни и ясни указания как следва да отстрани нередовностите на исковата молба, които ищцата не е изпълнявала, и с всяка уточняваща молба е допускала нови нередовности. Съдът правилно е приел, че ясните и точни указания не са изпълнени и нередовностите не са отстранени. По отношение на исковете по чл.59 от ЗЗД не са изложени фактически обстоятелства с детайли по какъв начин ищцата твърди да е увеличила стойността на имота – какво е извършено, дали то е подобрение и в какво качество е действала тя, към кой момент счита, че е увеличена стойността и с какви подобрения, какво е обедняването и какво е обогатяването.

Искът е предявен като частичен в размер на 50 000 лв. – по 25 000 лв. спрямо всеки ответник, от пълен размер от 500 000 лв. – по 200 000 лв. спрямо всеки ответник, без да има твърдения как е определен размера на пълната цена. Неоснователни са оплакванията, че указанията на съда са в посока, различна от дадената от ищеца. С последната уточняваща молба на практика са предявени нови искове, различни от първоначално предявените, което се намира за недопустимо. По тези съображения се настоява да се частната жалба да се отхвърли като неоснователна, и да се потвърди обжалваното определение.

При извършване на служебна проверка и при условията на пълен въззив, съдът намира, че обжалваното определение е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено в изпълнение на служебните задължения на съда да следи за редовността на исковата молба във всяка фаза на съдебното производство, поради което е допустимо. По правилността на определението съдът намира следното:

Производството е било образувано по искова молба вх.№14028/21.12.2022 г. на Н. Г. Г., против ответниците З. Д. Г. и С. Д. Г., с посочена в нея цена на иска от 50 000 лв., като частично предявена искова претенция в общ размер от 400 000 лв. Изложени са 3 обстоятелства, че непосредствено преди сключването на брак с бащата на ответниците, той придобил на свое име поземлен имот УПИ .... с площ от 585 кв.м., с построена в него триетажна сграда с три апартамента в нея, с адрес: гр. К., ул.“В.“ №9, чрез договор за замяна, срещу свой личен недвижим имот в гр. К., на ул.“Д.“ №9, както и срещу задължението да изплаща дълга на прехвърлителя към ТБ“А.Б.Б.“АД, гарантиран с ипотека върху придобития недвижим имот на ул.“В.“ №9, който към датата на договора за встъпване в дълг възлизал на сумата 91 871,08 лева главница и 110,76 лв. редовна лихва. След сключването на брака с бащата на ответниците, ищцата и съпругът й заедно погасили остатъка от кредита, както и извършили реконструкция, пристрояване и надстрояване на жилищната сграда, при което сградата станала четириетажна, с увеличена разгърната застроена площ на 568 кв.м., като били изградени общо девет апартамента в сградата, които били луксозно завършени и снабдени с луксозно обзавеждане. Всички СМР в имота били извършвани от ищцата и съпругът й с общи семейни средства, със собствен на двамата труд, и с помощта на наети от тях работници. След завършването на строителството двамата започнали да отдават апартаментите под наем, като двамата получавали приходите от наем на имотите. Изложени са обстоятелства, че бракът между ищцата и бащата на ответниците бил прекратен на 12.11.2012 г., но само месец след това ищцата и бащата на ответниците отново заживели заедно като семейство, като съпружеското им съжителство продължило до началото на 2021 г. На 25.07.2022 г. бащата на ответниците починал, и след смъртта му ответниците изолирали ищцата от имотите – както от грижите за тях, така и от приходите от тях. Въз основа на изложеното ищцата счита, че е придобила ½ /една втора/ идеална част от целия недвижим имот /поземлен имот, ведно с построената в него сграда/, тъй като той е изплащан по време на брака между ищцата и бащата на ответниците, както и след прекратяването му лично от ищцата с нейни средства. Също така счита, че е придобила в режим на СИО с бащата на ответниците и 4-етажната сграда с РЗП 568 кв.м., находяща се в гр. К., на ул.“В.“ №9, тъй като извършените по време на брака подобрения в придобития като индивидуална собственост на съпруга й имот – реконструкция, пристрояване и надстрояване на жилищната сграда, са така съществени, че имота е придобил вид на новосъздаден. Въз основа на изложените фактически обстоятелства ищцата настоява да бъде признато по отношение на ответниците, че е собственик на ½ /една втора/ идеална част от УПИ .... с площ от 585 кв.м., както и от построените в него жилищна сграда и други подобрения. При условията на евентуалност, ако не бъде уважен иска за признаването й за собственик на ½ идеална част от поземления имот и сградата в него, и се приеме, че имотът е лична собственост на съпруга й Д. Г., се предявява претенция за присъждане на парично обезщетение за увеличението на стойността на същия имот, в размер на вложените от нея лични средства в подобряването на същия имот. Във връзка с този евентуално предявен иск ищцата излага обстоятелства, че двамата със съпруга й са заплатили общо сума от 168 907,47 лв. за погасяване на задълженията по ипотечния кредит, като счита, че именно тази сума е заплатената от нея и съпруга й цена за придобиването на имота. Наред с тази сума, в резултат от направените в имота подобрения по време на брака й с бащата на ответниците, стойността на имота се е увеличила до размера от 698 800 лв. Тъй като 4 имуществото на съпруга й Д. Г. се е увеличило в резултат от вложените от нея лични средства, счита че е налице основание по чл.59 от ЗЗД да претендира от наследниците на Д.