Решение № 5 от 17.02.2023, Районен съд - Ардино
- Съд
- Районен съд - Ардино
- Дело
- Гражданско дело 140/2022
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 17.02.2023
- В сила
- 06.07.2023
- Състав
- Дарина Байданова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.310, ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 и 2 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328 · Кодекс на труда
- чл.328,ал.1 т.2 изречение второ · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Кодекс на труда
- чл.329 · Кодекс на труда
- чл.329, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.67,ал.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Ардино, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Неше Т. Исмаил като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20225110100140 по описа за 2022 година
Производството е Бързо съгласно чл.310, ал.1 т.1 от ГПК, образувано по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Ищецът Х. Х. М. от с.********, общ.******** твърди в исковата молба и в становището по чл.143,ал.2 от ГПК, че считано от 13.03.2001г. била в трудови правоотношения с ответника по силата на трудов договор, сключен за неопределено време по чл.67, ал.1, т.1 КТ. Последното подписано от ищцата изменение на сключения трудовия договор било с Допълнително споразумение № 99/01.09.2022г., с което трудовото правоотношение /ТПО/ било изменено по взаимно съгласие по отношение допълнителното възнаграждение за придобита от ищцата трета професионално квА.фикационна степен, като длъжността на ищцата по трудов договор била „старши учител в прогимназиален етап“, а притежаваната от нея специалност:
„Биология и химия, друга квА.фикация“, която според твърденията на ищцата е „физическа култура“, придобита като равностоен предмет, наред с биологията и химията, видно от Приложение към Диплома за полувисше образование на ищцата. Въз основа на тези притежавани от нея специалности в продължение на 22 години преподавала в ответното училище предметите:
„биология и химия“, „човек и природа“ и „физическо възпитания“ и въз основа на които възложени й часове по посочените предмети, имала достатъчен брой учебни часове за формиране на задължителни преподавателски норматив. Твърди,че в началото на учебната 2022г. - 2023г. директорът отнел часовете по „физическо възпитание“ от норматива на ищцата и ги предвидил за себе си, без да има необходимата за това квалификация,поради което възникнал недостиг от учебни часове за формиране на пълен преподавателски норматив на ищцата. Счита, че въпреки това, с часовете, изискващи специалност „биология и химия“, било възможно да се формира повече от половин преподавателски норматив за запазване на 1 щата,заеман от ищцата, но вместо да направи посоченото, преди да извърши необходимото за формиране на съответния норматив преди одобряването на Образец № 1 за учебната 2022-2023г., вкл. и преди да промени щатното разписание, директорът на ответното училище предприел издаване на каскадни заповеди за прекратяване на ТД с ищцата, отмяната им и отправяне на предложение за недопустимо изменение на ТПО, с което оказвал недопустим психологически натиск чрез следните заповеди: 1.
Със
Заповед № 79/07.09.2022г. на осн.чл.328,ал.1 т.2 - изречение второ от КТ прекратил ТПО с ищцата, считано от 07.09.2022г.; 2. Със Заповед № 119/09.09.2022г. на осн.чл.344, ал.2 от КТ отменил горната заповед от 07.09.2022г.; 3. Със Заповед № 120/13.09.2022г. на осн.чл.328,ал.1 т.2 изречение второ от КТ прекратил ТПО с ищцата, считано от 14.09.2022г.; 4.
Със Заповед № 122/13.09.2022г.,връчена на ищцата на 19.09.2022г., на осн.чл.344,ал.2 от КТ отменил горната заповед от 13.09.2022г.; 5.
С изпратеното по ел.поща предложение до ищцата, с изх.№ 64/12.09.2022г. й било предложено „...трудов договор за заемане на длъжността „учител в група за целодневна организация на учебния ден“, която длъжност в щатното разписание била обозначена като „Учител в група ЦДОУД“ и била заета от З.
М. Р., която съгласно представено медицинско удостоверение била бременна с вероятна дата на раждане 03.02.2023г. Или, сочи, че ответникът предложил на ищцата щат, зает от друго лице, изменение на характера на ТПО, както и недопустимо изменение и на срока на трудовия договор, като дори в случай да се предположи, че заеманият от бременната служител на щат би се освободил временно, поради нейната бременност и раждане, не били налице предпоставки за прекратяване на трудовия й договор, а единствено за предоставянето й на законоустановен отпуск. Позовава на чл.67,ал.3 от КТ за неприемане на отправеното й предложение с изх.№ 64/12.09.2022г., при което сочи за необяснимо обстоятелството, че въпреки че предложението за сключване на нов трудов договор не било прието от нея, същият бил регистриран в ТД на НАП-Пловдив, видно от приложената към молбата Справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищцата и Удостоверение от 23.09.2022г. от ТД на ТАП- Пловдив, с което възниквал въпросът за верността на декларираните от ответника обстоятелства пред съответния орган. Твърди, че с оказания психологически тормоз й били нанесени имуществени и неимуществени вреди. Във връзка с дадени указания заявява,че в началото на всяка година в качеството си на синдикален председател на синдикална секция в ответното училище предоставяла на работодателя удостоверение за легитимност на синдикалната секция, ведно с поименен състав на всички членове и длъжността, която заемат, въз основа на което директорът на ответното училище задължително канел ищцата за съгласуване на ВП за работна заплата, определяне на лицата - синдикални членове, които имат право на работно и представително облекло и за определяне на допълнително платен годишен отпуск на лицата - синдикални членове. Сочи, че приложеното към ИМ удостоверение № 196/12.05.2022г. било надлежно представено пред ответника и входирано в деловодството му с вх.№ 784/04.07.2022г. в присъствието на синдикалния секретар М. Р.ва Й., ведно с поименен списък на членовете на заеманата от тях длъжност, с което твърди,че ответникът бил надлежно информиран, че ищцата имала качеството на синдикален председател на синдикалното дружество на НУС в ответното училище. В ИМ се твърди още, че на 20.09.2022г. ответникът връчил на ищцата, при отказ от нейна страна, Заповед № 127/20.09.2022г., издадена от 2
ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с.Горно Прахово, общ.Ардино, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 - изречение второ от КТ било прекратено трудовото правоотношение на ищцата Х. Х. М., в качеството й на „старши учител” по биология и химия, считано от 20.09.2022г. Счита извършеното уволнение за незаконно, съответно посочената прекратителна заповед за незаконосъобразна, поради следното: Въпреки че като мотиви за прекратяването на трудовото правоотношение ответникът посочил недостиг на учебни часове за формиране на минимална норма преподавателска работа като старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда, видно от извършената проверка по жалба на ищцата от страна на РУО Кърджали, за която същата била информирана с Писмо с изх.№ 0Д0249.38/25.10.2022г., след прекратяването на трудовия договор с ищцата, ответникът сключил два срочни трудови договора с педагогически специалисти. При това, твърди, че оспорената заповед е немотивирана, т.к., изложените в нея фактически обстоятелства били недостоверни и не представлявала действителните мотиви за издаването й. В заповедта като формално основание за уволнението била цитирана разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 - „изречение второ” от КТ, която точка не съдържала „изречение второ”, а две хипотези - закриване на част от предприятието и съкращаване на щата. Сочи,че работодателят не уточнил коя от двете хипотези била налице, а посочил несъществуващо в закона основание. Излага съображения, че в случай,че се приеме, че в процесния случай били нА.це предпоставките за извършване на „съкращаване в щата”, то, в заповедта за уволнение, поради това, следвало да се посочи вида и броя на длъжностите/щатни бройки/, които се съкращавА., щатното разписание, с което същите се премахват, актът, с който било одобрено това щатно разписание, за да може да се извърши преценка дА. действително било предприето съкращение. Позовава се на накърнено право на защита, предвид обстоятелството, че в уволнителната заповед било посочено, макар и некоректно, само правното основание за уволнението, тъй като работодателят поставил по този начин ищцата в невъзможност да изгради защитата си срещу уволнението, поради неинформирането й за неговите мотиви и евентуално възможността да ги обори при оспорване на законността на уволнението си пред съда. Или, счита, че уволнението било извършено незаконосъобразно, поради нарушени материалноправни разпоредби относно съдържанието на заповедта за уволнение, както и поради неизвършен задължителен в процесния случай подбор по чл.329 от КТ. На следващо място, счита процесната заповед за издадена и в нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ, т.к., работодателят не бил взел предварителното съгласие на съответния синдикален орган за уволнението на ищцата, в качеството й на синдикален председател на синдикалното дружество на Независимия учителски синдикат /НУС/ в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с.Горно Прахово, общ.Ардино. Или, при така извършеното нарушение на основание чл.344, ал.3 от КТ, счита,че съдът следва да отмени заповедта като незаконна, без да разглежда трудовия спор по същество. Моли съдът да признае уволнението за незаконно и да отмени атакуваната уволнителна заповед; да възстанови ищцата на предишната заемана длъжност в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с.Горно Прахово, общ.Ардино — „старши учител” по биология и химия и да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което останала без работа, поради уволнението, считано от 20.09.2022г. до изтичане на 3 шестмесечния период от деня на уволнението й в размер на 11 302,56 лв„ ведно със законната лихва върху сумата от деня на предявяване на иска до фактическото изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. Сочи приложима съдебна практика. В съдебно заседание лично и с адвокат по пълномощие поддържа иска и моли съда да го уважи. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с.Горно Прахово, общ.Ардино с отговора на исковата молба в срок счита предявените искове за допустими и неоснователни, като оспорва изложените в ИМ обстоятелства, на които ищцата основава исковете си. Не оспорва, че по силата на Допълнително споразумение към трудов договор № 99/01.09.2022г., подписано от ищцата на 01.09.2022г., същата заема длъжността „Старши учител в прогимназиален етап“ и е със специалност: „Биология и химия“.
Сочи, че годишният норматив за учител със специалност „Биология и химия“ възлиза на 684 часа, а за учебната 2022г./2023г. в ответното училище часовете общо били 126 часа за учител със специалност „Биология и химия“ , което означавало, че за ищцата не бил начален норматив. Липсата на часове за сформиране на норматив за специалността „Биология и химия“ обосновала извършването на съкращение в щата на ОУ „ Св. Св. Кирил и Методий“ с.Горно Прахово, общ.Ардино, а видно от Допълнително споразумение към трудов договор № 99/01.09.2022г., подписано от същата на 01.09.2022г., ищцата имала специалност: Биология и химия. На следващо място, липсата на часове по биология и химия за учебната 2022г./2023г. била основната причина ръководството на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - с.Горно Прахово общ.Ардино да търси всички възможни законови начини и форми да намери начин да остави на работа учителския състав и директорът на училището отправил не само устно, но и писмено предложение на ищцата да заеме длъжността учител в група за целодневна организация на учебния ден, видно от изпратеното по електронната поща предложение е изх.№64/12.09.2022г. в 08:22часа на 12.09.2022г.- АБВ поща. Същият ден - 12.09.2022г. ищцата в 14:39часа изпратила на ел. адрес на ОУ „ Св. Св. Кирил и Методий“ с.Горно Прахово, общ.Ардино - [email protected] писмен отказ на така отправеното й предложение за работа. На 20.09.2022г. директорът на ответното училище лично връчил Заповед № 127/20.09.2022г. на ищцата, която тя приела без възражения и с която трудовият договор бил прекратен в качеството й на учител със специалност: Биология и химия с правно основание: Поради недостиг на учебни часове за формиране на минимална норма преподавателска работа като старши учител по общо образователен учебен предмет в прогимназиален етап - биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда. Счита за необосновано твърдението, че незаконно била уволнена на основание записаното в Заповед № 127/20.09.2022г. като изречение второ предложение второ от т.1, ал.1 на чл.328 от КТ, тъй като уволнителната заповед съдържала всички необходими реквизити, включително вписаният в нея текст бил в съответствие с чл.328, ал.1, т.2 предложение второ от КТ. По довода за незаконосъобразност на уволнението, поради неизвършен задължителен подбор по чл.329 от КТ, намира същия за несъответен с фактите по спора, поради това, че подборът по чл.329, ал.1 от КТ като материално субективно преобразуващо право можело да се упражнява по единствено възможния начин - в границите, установени в закона и в основата му била преценката на критериите за квА.фикация и ниво на изпълнение на възложената работа. Сочи,че подборът 4 бил право на работодателя, а не правна норма, задължаваща го при съкращение на щат и в случая бил неприложим, тъй като нямало друг учител със същата специалност, който да изпълнява работа, свързана с изпълнението на възложената работа на ищцата, т.е., нямало друг учител със специалност: