Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263 от 25.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 7305/2023
Вид
Решение № 263
Подписан
25.04.2024
В сила
24.04.2024
Състав
Вера Чочкова, Тони Гетов, Вилислава Янчева Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 3, ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 343б ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 37, ал.1, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 339, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 3, т. 1 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100607305 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 10.11.2022г., постановена по НОХД № 6582/2019 г. по описа на СРС, НО, 18 състав е признал подсъдимия П. А. К. с ЕГН ********** , за виновен в това, че на 26.11.2018 г., около 10:10 часа в гр. Нови Искър, по ул. ’’Искърско дефиле”, с посока на движение от ул. ’’Невен” към ул. ’’Хаджи Димитър”, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ягуар”, модел „Екс Тайп“, с per. № ******* СМ, след употреба на наркотични вещества - тетрахидроканабинол и кокаин, включени в списъка на наркотичните вещества с висока степен на риск за общественото здраве, съгласно Списък I към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, поради което и на основание чл. 3436, ал. 3 от НК, поради което му е наложил наказания: лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.

66 от НК за изпитателен срок от 3 години; глоба в размер на 650 лева; лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година и 3 месеца. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на СДВР сумата от 134,40 лева — разноски по делото за СПЕ по ДП, както и да заплати в полза на Софийския районен съд сумата от 392 лева — разноски по делото за възнаграждения на вещи лица във връзка със съдебното производство.

Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба / и допълнение към същата /от защитника на подсъдимия П. К. в лицето на адв. Ц. И., 1 в която се излагат аргументи за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че от събраните по делото доказателствени материали не се установява по категоричен начин, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Изтъква се, че разпита на полицейските служители в хода на първоинстанционното съдебно следствие не доказва при подсъдимия да са били налице признаци навеждащи на употреба на наркотични вещества към момента на извършената му проверка. Допълнително се отбелязва, че единственото нещо, с което служителите на реда разполагат е тестовия уред за употреба на наркотични вещества, който обаче не бил точен и не винаги отчитал верен резултат, поради което намира, че употребата на наркотични вещества не е установена по надлежния ред. Прави се искане за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и постановяване на нова, оправдателна присъда спрямо подс. К..

В разпоредително заседание на 29.12.2023 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. И., поддържа подадената въззивната жалба по изложените в нея съображения. Пледира за оправдателна присъда, като се позовава на липсата на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден Споделя изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали основание да приеме, че подсъдимият действително е извършил престъплението, за което е признат за виновен.

В правото си на последна дума, подс. К. се присъединява към развитите от адв. И. доводи, без да излага своя самостоятелна аргументация

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.Предвид това настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това число – обясненията на подсъдимия Д. - частично, показанията на К. И., М.В., К.А., писмените доказателства - талон за медицинско изследване № 0013423/26.11.2018г. /л. 21 ДП/, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози /л. 26ДП/, извлечение от книга за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 1/2017г., водена в Клиника "Спешна токсикология" при ВМА /л. 29 - л. 31 ДП/, АУАН № 942500/26.11.2018г. /л. 19 ДП/, ЗППАМ № 7663/18 /л. 20 ДП/, справка - картон на водача /л. 23 ДП/, справка за съдимост, заповед за задържане на лице от 26.11.2018г /л. 14 ДП/.

2

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.

Този съдебен състав се присъединява към преценката на предходния съд да кредитира показанията на полицейските служители К. И., М.В. като достоверни, еднопосочни и последователни. Районният съд правилно е съобразил обстоятелство, че свидетелите нямат ясно съхранен спомен относно подсъдимия и осъществената спрямо него проверка за наркотични вещества поради спецификата на служебните задължения на разпитаните полицейски служители. Независимо от установената липса на ясен спомен от страна на двамата свидетели при приобщаването на показанията им досъдебната фаза това обстоятелство е преодоляно с изричното изявление на полицейските служители, че се придържат към показанията си от досъдебното производство. Твърденията на И. и В. се подкрепят от показанията на свидетела К.А. / който е извършил проверка на подс. К. с техническо средство/ и се припокриват с наличната писмена доказателствена съвкупност, състояша се талон за медицинско изследване № 0013423/26.11.2018г. /л. 21 ДП/, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози /л. 26ДП/, извлечение от книга за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 1/2017г., водена в Клиника "Спешна токсикология" при ВМА /л. 29 - л. 31 ДП/, АУАН № 942500/26.11.2018г. /л. 19 ДП/.

По отношение на обясненията на П. К., въззивният съд се присъединява към мнението на предходната инстанция да ги кредитира частично по отношение на обстоятелствата, касаещи извършената проверка и отказът на същия да даде кръвна проба и урина за изследване. Относно твърдението на подсъдимия, че не е употребявал наркотични вещества резонно същото е ценено като опит за изграждане на защитна теза и съответно в тази част обясненията не са ползвани с доверие.

Въз основа на изложеното съдът кредитира в посочените части приобщените гласни доказателства като достоверни, последователни, непротиворечащи си и установяващи сравнително еднотипна фактическа обстановка, от която не възниква съмнение по отношение на относимите към инкриминираното деяние обстоятелства. Свидетелските показания се намират в синхрон с установеното и от приобщените писмени доказателства по отношение на резултатите от извършената рутинна полицейска проверка спрямо подсъдимия. Протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества и талонът за медицинско изследване са съставени съобразно изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

По отношение на съдебното минало на подсъдимия К., съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за липса на предишни осъждания, с оглед на което към датата на извършване на престъпните посегателства, подсъдимият е с чисто съдебно минало.

С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:

Съдът е сезиран с въззивна жалба, с която са отправени критики по отношение на процедурата по установяване на наркотичните вещества. Въззивната инстанция намира възражението за неоснователно. На първо място употребата на наркотично вещество – канабис и кокаин от страна на подсъдимия не е доказано единствено със свидетелските показания на полицейските служители, а по реда и правилата, заложени в Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества 3 или техни аналози. Компетентните органи са осъществили по надлежен и законосъобразен начин извършената проверка за наркотични вещества. Същите са спазили изискванията, заложени в Наредбата. Резултатите от проверката са попълнили съгласно изискванията на наредбата в съставените документи, като видно от тяхното съдържание е, че изследваното лице е отказало да приеме показанията на техническото средство. Съобразно данните от приобщената медицинска документация от ВМА се констатира, че лицето е отказало да бъде изследвано, предвид което съгласно чл. 6, ал. 4, изр. последно от Наредбата се приемат за достатъчни и релевантни отчетените показания от техническото средство.

При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела, че с действията си подсъдимият П. К. е осъществил обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 343б ал. 3 НК.

От събраните по делото доказателствена съвкупност се доказа безспорно, че на на 26.11.2018 г., около 10:10 часа в гр. Нови Искър, по ул. ’’Искърско дефиле”, с посока на движение от ул. ’’Невен” към ул. ’’Хаджи Димитър”, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ягуар”, модел „Екс Тайп“, с per. № ******* СМ, след употреба на наркотични вещества - тетрахидроканабинол и кокаин, включени в списъка на наркотичните вещества с висока степен на риск за общественото здраве, съгласно Списък I към Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП От обективна страна са установени по безспорен начин, че подсъдимият в посоченото място и време е управлявал описания по-горе лек автомобил, както и че е шофирал след употребата на наркотични вещества. В процесния случай, както районният съд е отбелязал, е установен отказ на подсъдимия да даде проби за изследване, с оглед на което употребата на наркотичното вещество е установена с резултатите от техническото средство.

Деянието е осъществено и от субективна страна при форма на вина – пряк умисъл. В този смисъл съдът не приема за основателно наведеното от защитата възражение за липса на съставомерност на престъплението от субективна страна. За субективните признаци на престъплението се преценява с оглед обективните действия на подсъдимия. В настоящия случай от поведението на П. К., подсъдимият отказва да се даде кръвна проба и урина, в случая сочи, че лицето е съзнавало, че след употреба на наркотично вещество е предприел управление на МПС.