Решение № 111 от 15.07.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Ямбол, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20242300500223 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. К. В. от гр.**** и Н. К. В. от гр.****, действащи чрез пълномощника адв.М.О., срещу Решение №220 от 22.04.2024г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2684/2022г. по описа на този съд, с което е уважен предявеният от ищцата Р.Т.М., поч. на ********г. и заместена от М. К. Д., против Т. К. В. и Н. К. В. иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗН и е прогласена нищожността на съдебна спогодба по гр. дело №118/2013г. по описа на Районен съд - Царево, одобрена на основание чл.234 ГПК в о.с.з. на 22.10.2014г. по отношение на делбени имоти, оставени в наследство от Т.Г.М. и М.П.А., поради неучастие на третото лице - наследствен съсобственик Р.Т.М..

Оплакването в жалбата е, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост, довели и до нарушение на материалния закон – чл.79, ал.1, чл.68 и чл.69 ЗС. Въззивниците считат, че съдът не е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, включително на представената нотариално заверена декларация на страните и не е обсъдил доказателствата, отнасящи се до действителните отношения между наследниците. Намират за необоснован извода на районния съд, че възражението на ответниците за придобИ.е на посочените в съдебната спогодба имоти по давност не е било доказано по съображения, че с показанията на свидетелите на ответниците се е твърдяло еднолично ползване от сънаследника Т. В., а от свидетелите на ищците се твърдяло обратното. Оспорен е и извода на ЯРС, че са недостатъчни дадените по делото свидетелски показания относно постигната в миналото между страните договорка за своене на отделни включени в наследството на М.и. Т.А. вещи.

Според въззивниците, тези показания не са преценени съвкупно с представените по делото други доказателства, които са в същия смисъл - разпити на свидетели в производство по обезпечаване на доказателствата и протоколите, приложени по н.д. № 790/2015г. и по н.д. № 791/2015 г. на нотариус М.В., рег. № 370 на НК и р-н РС-Царево, удостоверяващи изявленията на разпитаните в нотариалното производство свидетели и нотариално заверената декларация, подписана на 21.12.2015г. от Т. В., Н. В. и Р.М.. Като изцяло необоснован и несъобразен с трайната практика на ВКС е оспорен и извода на ЯРС, който 1 съдът е приел, че дори да е налице някакво разпределение на обектите, то може да бъде единствено по отношение правото на ползване, но не и по отношение правото на собственост. Изложените от въззивниците съображения са, ч е този извод е несъвместим с изявлението на М. в декларацията, че се е запознала и е съгласна със съдържанието на Решение №16/05.03.2014 г. по гр.д. № 118/2013г. на ЦРС по допускане на делбата (чиято нищожност се претендира в настоящото дело) и с факта, че страните по делото - ищцата, в лицето на починалата в хода на делото Р.М., и ответниците са си признали взаимно придобИ.ето не само по наследство, но и по давност на правото на собственост върху отделни имоти, включени в наследството на Т. М. и М.А.. Според въззивниците ЯРС не е съобразил доказателственото значение на нотариално заверената декларация от 21.12.2015г., с която ищцовата страна е направила извънсъдебно признание за осъществени в миналото факти и излагат, че в практиката на ВКС е застъпено виждането, че извършеното от наследодателя неформално разпределяне на имотите между неговите низходящи няма за правна последица прехвърляне на право на собственост, но може да има за последица установяване на самостоятелна фактическа власт, т.е. да постави начало на давностно владение, както и тезата, че когато владението на сънаследника, претендиращ придобИ.е на имота по давност, е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба, това поставя началото на течението на срока по чл.

79 ЗС, като не е необходимо този сънаследник да демонстрира несъмнено промяната на намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота. В този смисъл сочат практика на ВКС, която районният съд не е съобразил и считат, че преценени поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото установяват осъществяване както на обективния, така и на субективния елемент на изтекла придобивна давност в полза на майката на ответниците Т. В. и Н. В. за недвижимия имот с идентификатор *** и ПИ ***, ка т о фактическият състав на тази давност е бил вече осъществен към датата на извършване на делбата на 22.10.2014г., поради което извършената между двамата ответници делба не е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН поради неучастието в нея на Р.М..

По подробно изложени във въззивната жалба съображения, се настоява ЯОС да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск по чл.75, ал.2 ЗН, с присъждане в полза на въззивниците на направените от тях разноски пред двете съдебни инстанции по същество.

Въззиваемият М. Д., чрез адв. И.М., с подадения отговор е оспорил въззивната жалба като неоснователна, с наведени доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Намира за изцяло неотносима цитираната във въззивната жалба съдебна практика и изтъква, че по делото не е установено да е била извършвана неформална делба на процесните наследствени имоти, не само преди одобряването на спогодбата, прогласена за нищожна на основание чл.75, ал.2 от ЗН с обжалваното решение, но и когато и да било след това. По подробно изложени съображения въззиваемият моли з а постановяване на решение от въззивния съд, с което да потвърди изцяло обжалваното решение на ЯРС и също претендира присъждане на напревените пред въззивната инстанция разноски.

В хода на въззивното производство е починал въззивникът Т. К. В. и на негово място са конституирани наследниците му по закон – П. К. Георгиева –В., К. Т. В. и С. Т. В..

В о.с.з. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на всички въззивници адв.О..

Въззиваемият М.Д. не се явява в о.с.з.,а процесуалните му представители адв.М. и адв.Пенев пледират за потвърждаване на оспореното решение и за присъждане на разноските през въззивната инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирани страни и в срока по чл.259,ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба 2 на ищцата Р.Т.М. от гр.****, с която против ответниците Т. К. В. от гр.**** и Н. К. В. от гр.**** е предявен иск с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН за прогласяване нищожността на делба, сключена с одобрена от съда спогодба по протокол от 22.10.2014г. по гр. д.

№118/2013г. по описа на Царевски районен съд, в частта, с която е извършена делбата на следните недвижими имоти, находящи се в гр.****: 1.Жилище-апартамент с идентификатор *** с площ от 65,90кв.м., намиращо се на втори етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в дворно място с идентификатор *** с площ от 206 км.м. на административен адрес – гр.****, ул.“Цар С. „№7; 2.

Имот с идентификатор ***, представляващ стопанска сграда-лятна кухня, допълващо застрояване с площ от 16,25кв.м. и самостоятелен санитарен възел към нея с площ от 1,80кв.м., построена в същото дворно място и 3. Поземлен имот с идентификатор *** – урбанизирана територия за застрояване с площ от 1054кв.м. по КК на гр.****.

Ищцата е поддържала, че спорните имоти са придобити по наследство от общия на страните наследодател Т.Г.М. – баща на ищцата и дядо на ответниците, и имотите са съсобствени между тях при квоти 1/2 ид.част за ищцата и 1/2 ид.част общо за двамата ответници, като делбата на тези имоти е била извършена без участието на ищцата като сънаследник.

Ответниците, в качеството на преки наследници на С.Т.В..- другата дъщеря на общия наследодател, са оспорили иска с основното релевирано възражение за липса на съсобственост с ищцата върху спорните имоти, поради придобивна давност, започнала да тече от 1972г. и изтекла до смъртта на майка им през 2002г., считано от когато е присъединено и владението на двамата ответници. За това свое правоизключващо възражение ответниците са се позовали на нотариално заверена декларация от 2015г., подписана от ищцата и от ответниците, както и на констативен нот.акт за собственост, с който ищцата се е снабдила за първия етаж от жилищната сграда и за другата част от поземления имот-лозе.

В хода на първоинстанционното производство ищцата Р.М. е починала и на нейно място е конституиран единственият й наследник по закон, нейният син М. К. Д. от гр.****.

Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция и същата е непроменена пред въззивната инстанция:

Установено е, че първоначалните страни по делото са наследници на общите наследодатели Т. Георгиев Анастасов (М.), б.ж. на гр.****, поч. на 25.11.1972г. и на съпругата му М.П.А., б.ж. на гр.****, поч. на *****г. Първоначалната ищца Р.Т.М. е дъщеря на наследодателите, а ответниците Н. К. В. и Т. К. В. (починал в хода на процеса) са наследници, синове на другата им дъщеря С.Т.В.., поч. на ***** С приетия нот.акт за покупко-продажба №164/09.12.1948г. на Околийски съд – Малко Търново е установено, че общият наследодател на страните Т. М. е придобил следните недвижими имоти: една нива за лозе, находяща се в землището на гр.**** в местността „Бургарски път“ от 4 дка, както и дворно урегулирано място, находящо се в гр.

Царево от 195 кв.м., заедно с построената върху него къща.

Няма спор, че след закупуването от Т.М. на дворното място, в него е извършено строителство на постройка на допълващо застрояване – обект с идентификатор ***, представляващ стопанска сграда-лятна кухня с площ от 16,25кв.м. и самостоятелен санитарен възел към нея с площ от 1,80кв.м.

След смъртта на наследодателите – съпрузите Т.А. (М.) и М.А., дъщерите Р.Т.М. и С.Т.В.. са сключили договор от 04.09.1997г., с който са разпределили ползването на имота лозе в м.“Бургарски път“, като постигнатото съгласие е Р.М. да ползва източната половина на имота, а Ст.В. - западната половина на имота. Данните по делото са, че закупеният от Т.А. (М.) земеделски имот - лозе от 4 дка. е бил заснет като имот пл.№1281 с площ от 2 дка, от същия са били образувани два имота – имот пл.№2181 и имот пл.№2479, сега ПИ с идентификатор *** (предоставен за ползване на С.В.) и ПИ с идентификатор *** ( предоставен за ползване на Р.М.).

По действащите КК и КР на гр.**** за дворното място в гр.**** е отреден ПИ с 3 идентификатор ***, построената в него двуетажна жилищна сграда е с идентификатор ***, вторият жилищен етаж от сградата е жилище – апартамент с идентификатор ***, първият жилищен етаж – жилище-апартамент е с идентификатор ***, като в дворното място построената сграда на допълващо застрояване е с идентификатор ***.

От представените Решение №16/05.03.2014г. на Районен съд – Царево, постановено по гр.д. №118/2013 г. по описа на този съд и въззивното Решение № 141/17.07.2014 г. на ЯОС по в.гр.д. № 257/2014г. е установено, че гр.д. № 118/2013г. по описа на ЦРС е било образувано между съделителите Н. К. В. и Т. К. В. за делба на наследство, останало от родителите им К.Н.В., починал на 07.07.1996г. и С.Т.В.., починала на ***** Делбеното производство е приключило със сключена съдебна спогодба между съделителите, одобрена от ЦРС с протоколно определение по Протокол от 22.10.2014г. по гр.д.

№118/2013г., съгласно която в дял на съделителя Т. К. В. са възложени останалите в наследството на С.Т.В.. недвижими имоти в гр.**** (по т.3 от спогодбата): жилище – апартамент с идентификатор *** със застроена площ от 65.90 кв.м., намиращо се в двуетажната сграда с идентификатор ***, ведно с 1/2 ид.част от общите части на сградата и 1/2 ид.част от дворното място в гр.**** на *** с идентификатор ***, както и 1/2 ид.част от лятна кухня със застроена площ от 16.25 кв.м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 1.80 кв.м., построени в същото дворно място, което е с площ по КК от 206 кв.м.