Решение № 260019 от 20.10.2020, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 898/2019
- Вид
- Решение № 260019
- Подписан
- 20.10.2020
- В сила
- 17.11.2020
- Състав
- МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 260150 от 11.02.2021 · МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл.139в,ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153,ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 154 · Закон за енергетиката
- чл. 2, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.111, б.в) · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
- чл.302 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 20.10.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание
На тридесети септември,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 898 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:
Ищец: „ Толофикация-София“ -ЕАД-град София,
Ответници: П.Р.Р. и С.В.Р.,двамата с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ицецът твърди,че ответниците, в качеството на собственици на топлоснабдения имот, са му клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 57, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците са клиент на ТЕ и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила действащите за процесния период ОУ. За последната в сила са били ОУ, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33, съответно чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответниците е изпадала в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Съгласно ОУ от 2014 г. „Топлофикация
София” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г.
(влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/KnHemn/ проверка на сметка.
Ответниците, видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 313909, са използвали доставяната от дружеството ни топлинна енергия през процесния период, като не са погасили задълженията си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответниците е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма с “Нелбо Инженеринг” ООД.
Сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответниците, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „НЕЛБО” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “НЕЛБО” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл, 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 57.04.2007 г./. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, които прилагаме като доказателство в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.
Моли да бъде постановено решение, с което се признае за установено по отношение на П.Р.Р. с ЕГН: ********** и С.В.Р. с ЕГН: **********, че дължат на „Топлофикация София” ЕАД в условията иа разделна отговорност всеки по 1/2 от сума в размер на 2133,36 лв., от които 1737,03 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., дължима сума за реално потребена енергия отразена в Общи фактури с №ххххххххведно със законната лихва от 05.08.2019г. до изплащане на вземането, и 396,33 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 22.07.2019г„като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците по делото,в който същите излагат следното:
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответиците чрез пълномощник адв.Р.-САК,в който излага следното:
Считат,че исковата молба е неоснователна.Изразяват становище,че нямат качеството потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот и период. С исковата си молба, ищецът не представя каквито да било годни писмени доказателства, удостоверяващи кое лице/кои лица са собственици на процесния недвижим имот, кога е възникнала съсобствеността. Представеното от ищеца решение №
1-25-146/20.01.2016 г. по гр.д.№ 28919/2015 г. по описа на СРС не удостоверява качеството потребител на доверителя ми П.Р., нито се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на доверителя ми С.Р., която не е била страна по делото. Посоченото съдебно решение се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на ищеца и П.Р. досежно претенцията на ищеца към ответника за минал период, за която съдът е признал, че е недължима. В тази връзка, следва да бъде посочено, че е влязло в законна сила Решение от 21.11.2018 г. по грщ.№ 2027/2018 г. по описа на СГС, ГО, TV-Б състав, е отхвърлена претенцията на ищеца ответника П.Р., тъй като по делото не е било установено същият да е собственик или ползвател на процесния недвижим имот, т.е. не е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ за описания в исковата молба имот и период. Посоченото производство касае период предхождащ процесния.
Считат, че твърдението на ищеца, че са съсобственици при равни дялове на процесния недвижим имот, респективно титуляр на ограничено вещно право на ползване върху процесния недвижим имот и поради това са потребител на топлинна енергия, не е подкрепено с каквито и да било доказателства. Ищецът не представя документ, удостоверяващ право на собственост или ограничено вещно право, от който да е видно, че ответниците са съсобственици на процесния имот или са титуляри на ограничено вещно право върху него. Вещното право върху недвижим имот не може да бъде установявано посредством частни свидетелстващи документи - извлечение от сметка, фактури, заявление за откриване на партида, протокол от ОС на етажната собственост и други подобни. Посочените части документи не само са оспорени от ответниците с настоящия отговор, но и не доказват, че същите са собственици на процесния имот или лице, на което е учредено право иа ползване върху имота. Считат, че представеното писмо от
Столична община не удостоверява право на собственост, тъй като лицето, коего го е издало няма компетентносг и правомощия по силата на ЗМСМА да удостоверява право на собственост. С подобна компетентност се ползват кметовете на населени места, в които няма нотариус, какъвто очевидно не е случаят със Столична община. Още повече, че цитираният в писмото договор от 1991 г. не е представен от ищеца, нито са представени доказателства за статуса на недвижимия имот в периода от 1991 г. до процесния период.
Оспорват твърденията на ищеца в исковата му молба, че са ползватели на енергийни услуги за процесния недвижим имот в периода от 05.2015 г. до м.04.2018 г., както и за период предхождащ процесния.
Оспорват, че страните по делото са в договорни отношения за доставка на топлопреносен флуид за периода на процесния имот, защото нямат качеството потребител на услугите на монополиста по смисъла на §1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, относно имота, находящ се на адрес: гр. ххххххххххкакто е цитиран в исковата молба и приложенията към нея.
Отбелязано, че от представените по делото документи не е възможно да се установи, че процесният абонатен номер касае партида на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. *************В тази връзка, се оспорва твърдението на ищеца, че за топлоснабдения имот на процесния адрес е открита партида на името на ответниците за аб. № ххххххх
Считат, че каквито и да било суми се дължат само и единствено от абонати (потребители) на ищеца за съответния период и за конкретен адрес, при това за “реално доставена и консумирана топлинна енергия”, а не за презюмирана и едностранно начислена услуга.
Считат, че от изложените от ищеца обстоятелства и от представените по делото доказателства не е възможно да се направи обоснован извод, че посоченият в извлечението от сметки и в съобщенията към фактури абонатен номер е открит по партида на името на ответниците и касае процесния недвижим имот. Намират, че представените доказателства са неотносими към спора по делото.
На следващо място, считат, че през процесния период ищецът е начислявал служебен разход на топлинна енергия при липса на законовите предпоставки за това. Липсват доказателства, че до процесния недвижим имот не е бил осигурен достъп за отчитане на изразходваното количество топлинна енергия, поради което и за ищеца не е възникнало право да начислява топлоенергия „на база“. Още повече, че към исковата си молба ищецът не е представил и доказателства доверителят ми да е заявил от колко лица се обитава тошюснабденият имот. Предвид разпоредбата на чл.154 от ГПК, считат, че в тежест на ищеца е да установи, че не е осигурен достъп за отчитане изразходваното количество топлоенергия, както и колко лица са обитавали процесния недвижим имот.
Разпечатката съдържа 40 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a57f4d18-141f-492b-b06b-a0d111e191bd