Решение № 6274 от 02.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6274 гр. С, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № **251110143898 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С“ ЕАД против А. Е. Н. и Л. И. Н. с искане да бъде установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на топлофикационното дружество сумите, както следва: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 604,28 лева, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2023г. до 09.05.2025 г. в размер на 99,88 лева, главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в размер на 21,36 лева, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2025г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2022г. до 09.05.2025 г. в размер на 5,38 лева, за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж. к. В*****, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № ******, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 28229/2025 г. по описа на СРС, 126 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответниците, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителите не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.

22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си 1 представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. Н., чрез процесуалния си представител адвокат А. С., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и наличието на реално ползване и потребяване на ТЕ. Оспорва, че е налице качествено изпълнение по доставка, както и законосъобразността на Методиката към Наредба за топлоснабдяването. Оспорва размера на технологичните разходи, начислената ТЕ от сградната инсталация общо за сградата, както и ТЕ за отопление. Излага подробни съображения в този смисъл. Оспорва се и годността и изправността на топломера в абонатната станция. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Е. Н., чрез процесуалния си представител адвокат Д. С., депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Ответникът се позавава на чл.62, ал.1 и чл.68 от ЗЗП, както и на чл.9 от 97/7 ЕО, чл.27 от 2011/83 ЕС, като аргументира становище, че ищецът му начислява задължения за услуги, които той не е поискал да ползва. Отделно от това се сочи, че са нарушени разпоредбите на Регламент 2006/2004/ЕО, както и на методиката, заложена в Наредба № 16- 334. В тази насока развИ. доводи, че чл.153 от ЗЕ противоречи на Регламент 2006/2004. В отговора на исковата молба е направен подробен анализ на правото на ЕС в областта на енергетиката и защита правата на потребителите. Оспорва се и приложимостта на общите условия в отношенията между страните, като се отбелязва, че в същите се съдържат неправноправни клаузи. В тази насока ответникът се позовава и цитира съдебна практика. Навеждат се и доводи за нищожност на издадената в предходно проведеното заповедно производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 28229/2025г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че 13.06.2025г. полза на „Топлофикация С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено Л. И. Н. и А. Е. Н. да заплатят сумите, посочени в исковата молба.

2

Заповедта е връчена лично на длъжниците, като в едномесечния срок са постъпили възражения по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация С“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на дълга.

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния факт на плащането.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от стра, дело № на на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представените по делото писмени доказателства, а именно: договор за покупко-продажба на жилище, скл. по реда на чл.117 от ЗТСУ № 62/1994 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот – 95/30.07.2008 г., Списък на етажните собственици към Протокол от ОС на ЕС от 10.10.2013 г. при избора на ФДР, в който за ап.20 е вписан ответника А. Н., се установява, че ответниците като съпрузи, са били съсобственици в режим на СИО за процесния период на апартамент № **, находящ се в гр. С, ж.к. В*****, бл.***, ВХ. *, ЕТ. *. Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Това правило изключва правната възможност лице, което не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот – така Решение № 114 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 4370/2015 г. на Върховен 3 касационен съд, 4-то гр. отделение. В Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е посочено, че пред нотариуса са представени документи, удостоверяващи правото на собственост на страните, сред които и удостоверение за сключен граждански брак.

Въпреки, че съгл. чл.32 от СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, както и съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, в настоящото производство ищецът претендира не солидарно, а разделно осъждане на ответниците, като от всеки от тях претендира по ½ ид.ч. от общото задължение.

По делото липсва данни за осъществяването впоследствие на разпоредителни сделки или настъпването на други юридически факти, довели до промяна в правата върху процесния апартамент № **, поради което следва да се приеме, че в рамките на исковия период именно ответниците А. Н. и Л.

Н.и, се легитимират като негови собственици и следователно имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката те се явяват легитимирани да отговарят за процесните вземания, касаещи същия, съобразно претендирания от ищеца обем от участието си в съсобствеността – по ½ ид.ч.. Съдът намира, че сключването на изричен писмен договор с ищеца, не е необходимо, тъй като обсъдената по-горе нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено безспорно по делото.

В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Ищецът е представил доказателства за тяхното публикуване, като същите са влезли в сила.

Неоснователни са и доводите на ответниците, че Общите условия на ищцовото дружество противоречат на Закона за защита на потребителите. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е безспорно, че Общите условия имат договорен, а не нормативен характер. При прилагането им, обаче, съдът не открИ. противоречие с изискванията на ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на ДиректИ. 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 4 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на ДиректИ. 93/76/ЕИО на Съвета. В тях ясно и подробно са посочени правата и задълженията на дружеството - продавач на топлинна енергия и на физическото лице потребител на топлинна енергия. От съдържанието на правата и задълженията на потребителите не може да се приеме, че в нарушение на изискването за добросъвестност за тях са въведени множество задължения за сметка на правата им, т. е. че е налице в техен ущърб дисбаланс между правата и задълженията им. Ето защо доводите за неравноправност на общите условия на ищеца са неоснователни, поради което съдът приема, че общите условия са влезли в сила спрямо ответника и последният е обвързан от тях Поради което искът се явява основателен по основание.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението в процесния имот отоплителните тела са били демонтирани и за процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на имота. За процесния период ТЕ за отопление, отдадена от сградна инсталация е изчислена върху пълната отопляема кубатура в размер на 219 куб.м., за процесния период няма начислена ТЕ за отопление на общите части. Вещото лице сочи, че ТЕ за БГВ се разпределя по данни от 2 броя водомера, като същите са отчетени на 08.06.2023г. и 01.05.2024г., като съгласно заключението прогнозно начислената сума е в размер на 1159,44 лева, като след изравнителните сметки сумата за доплащане е +48,07 лева. Следователно задължението за ТЕ за процесния период възлиза на 1207,51 лева. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на ответниците не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. Макар и една от метрологичните проверки да била извършена по-късно във времето от нормативно установения срок, то предвид резултата от същата, а именно, че уредът съответства на одобрения тип, по-късното изследване не е рефлектирало в неточно отчитане.