Определение № 1274 от 12.10.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1274 гр. Плевен, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500863 по описа за 2026 година Делото е образувано по въззивна частна жалба на П. В. К. от с.С.М. област и К. В. К. от гр. К., подадена чрез пълномощникът им адв. М. О., против определение № 93/25.03.2026г. по гр.д. № 224/2023г. на Кнежански РС, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 от ГПК за изменение на решението по делбено дело в частта му за разноските, като те бъдат намалени от 73.38лева на 10.88лева за всеки от жалбоподателите. В частната жалбата се твърди, че при произнасянето на РС-Кнежа не е взето предвид възражението, че разноските за особен представител на една от страните в делбеното производство не следва да се разпределят по реда на чл. 355, ал.1 от ГПК, тъй като макар да са необходими за делбеното дело, тези разноски не са пряко свързани с предмета на делбата, а следва да се понесат от представлявания.

Аргументите са изложени подробно в частната жалба. Искането е да бъде отменено атакуваното определение и намалени разноските на жалбоподателите от 73.38лева на 10.88лева за всеки от тях.

Срещу частната жалба е постъпил отговор от ищцата И. П. А., чрез адв.Чепинска от АК-Плевен, в която е взето становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение – правилно.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е 1 подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт и е допустима. Същата е и основателна.

С решение № 173/30.12.2025г. по гр.д.№ 224/2023г. по описа на Кнежански РС, е извършена делба във втората фаза на делбения процес, като са присъдени и разноските, които всеки от съделителите следва да заплати.

Съдът е изхождал от разбирането, че всички разноски, в т.ч. и разноските за особен представител в размер на 1500лв за двете фази на производството, направени за процесуално представителство на един от съделителите/М. Н.

Д./, назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК, следва да се понесат общо, съразмерно с дела на всеки от участващите в делбата. Като ги е разпределил на този принцип, наред с сумата 250лв. - за ВЛ и сумата 11.20лв. - за вписване на исковата молба, е осъдил всеки от жалбоподателите да заплатят на ищцата И. А. разноски пропорционални на размера на дела на всеки, в размер по 73.38лв.

С молба от 10.03.2026г., подадена чрез пълномощника адв. М. О., съделителите П. В. К. и К. В. К. са поискали, на основание чл.248 ГПК съдът да измени решението си в частта на разноските и да намали разноските, за които са осъдени от 73,38лв. на 10,88лв., тъй като те не са станали причина за направата на тези разноски от страна на ищцата. В отговора на ищцата, подаден чрез процесуалния й представител адв.С. Ч. от АК-Плевен, е изтъкнато, че ищцата е съгласна с направеното искане.

За да остави без уважение молбата, Кнежански РС е приел, че разпределението на разноските в делбеното производство не зависи от поведението на страната, осъдена за разноски, а от естеството на производството за делба, при което разноските следва да се определят съразмерно с делбените квоти на съделителите. Съдът е приел, че справедлИ. и коректно е разпределил разноските между съделителите и е препратил към мотивите на решението си от 30.12.2025г.

Въззивният съд намира, че районния съд неправилно е присъдил на ищеца суми за разноски в размер общо на 1500лв., които той е направил, на основание чл.47, ал.6 ГПК, като ги е разпределил между всички съделители съобразно размера на дяловете им, вместо да осъди представляваната страна М. Н. Д. да заплати тези разноски, направени за защита на нейните права.

2

Когато в производство за съдебна делба се наложи назначаването на особен представител на някой от съделителите, обикновено ответник, който не може да бъде намерен на адреса си или е с неизвестен адрес, разпределението на разноските преминава през две фази: Първоначално плащането се извършва за сметка на ищеца, който е задължен да заплати възнаграждението за особен представител, съгласно изричната разпоредба на чл. 47, ал.6 от ГПК. Възнаграждението за особения представител се определя от съда и се заплаща предварително като депозит, изцяло от ищеца, тъй като той е лицето, което е завело делото за делба, макар че в това производство се реализира правото на делба на всеки от съсобствениците на делените имоти.

При постановяване на решението за извършване на делбата, следва да се прави разграничението между отделните видове разноски – едните са разноските свързани с ликвидиране на съсобствеността, които съгл. чл. 355, изр.първо от ГПК се заплащат съобразно стойността на дяловете/ в сл. разноските за ВЛ и вписване на исковата молба/ и другите, които съобразно изречение второ на същия текст, се определят по реда на чл.78 и чл.78а от ГПК, тъй като това са разноски, които са направени за защита на правата на отделен съделител. Това са както разноските направени за защита по искови претенции, съединени за общо разглеждане с иска за делба, каквито са например исковете по сметките, така и разноските направени за защита на отделен съделител. В случая – ненамерения и неучастващ по делото съделител М. Н. Д.. Разходът за тази защита не е направен за установяване на правата и квотите в съсобствеността, нито за извършване на делбата на общата вещ.

Поради това, с решението си, съобразно изходът от делото, съдът е следвало да приложи общото правило на чл. 78 от ГПК и да осъди съделителя, на когото е бил назначен особеният представител, да възстанови заплатената сума на ищеца, тъй като в производството, в което не е взел лично участие е било реализирано и правото на делба на този съделител, и са били защитени неговите материални и процесуални права.

Поради изложеното, молбата на П. В.м К. и К. В. К. по чл.248 от ГПК се явява основателна и следва да се уважи в посочения смисъл, като се намали сумата, която всеки от тях е осъден да заплати на ищцата - от 73.38лева на 5.56евро/с равностойност 10.88лева/.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, а молбата на 3 жалбоподателите - уважена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 93/25.03.2026г. по гр.д. № 224/2023г. по описа на Кнежански РС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА, на основание чл.248 от ГПК, изменение на решение № 173/30.12.2025г. по гр.д. № 224/2023г. по описа на Кнежански РС, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА П. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., община С., ул.„П.К.Я.”*** да заплати на И. П. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„С.П.” *** вместо деловодни разноски в размер на 73,38лв. – деловодни разноски в размер на 5.56евро/ с равностойност 10.88лева/.

ОСЪЖДА К. В. К., с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.К., ж.к.„Възрожденци”, №5, вх.А, ет.5, ап.21 да заплати на И. П. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„С.П.” *** вместо деловодни разноски в размер на 73,38лв. – деловодни разноски в размер на 5.56евро/ с равностойност 10.88лева/.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4