Решение № 387 от 16.07.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Разлог, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря С. Д. В., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20251240100311 по описа за 2025 година

Производството е образувано по ИМ от А.Б.К., ЕГН*, от *, против Ф.А.К., с ЕГН*, от *. Ищецът твърди, че сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р. - двуетажна сграда за търговия със застроена площ 62 кв.м., в ПИ с идентификатор *** е построена изцяло от неговия баща Б.К. със собствени средства в/у сем. имот, като още от изграждането п/з периода 2001–2003 г. тя е използвана единствено от него като търг. обект – кафе. След 2012 г. бащата започнал да се занимава с транспортна дейност и предоставил фактическата власт в/у заведението на своя син – ищеца, който продължил да го стопанисва до настоящия момент. Твърди се че ответницата, която е сестра на бащата на ищеца, още п/з 1985 г. е напуснала сем. дом, установила се е първоначално в И., а впоследствие в Г., никога не е упражнявала фактическа власт в/у процесната сграда и никога не е демонстрирала намерение да я свои. Според изложеното в ИМ едва след смъртта на бащата на ищеца п/з 2022 г. ответницата се снабдила с констативен Нот. акт въз основа на давностно владение, като за проведеното нот. производство ищецът не бил уведомен. Поддържа се, че удостовереното с нот. акт право на собственост не съществува, тъй като никога не са били осъществени предпоставките на придобивната давност в полза на ответницата.

С оглед изложеното, моли съдът да признае за установено, че ответницата Ф.К. не е собственик на недвижим имот - СГРАДА с идентификатор *** по КККР на г.Р., одобрени със Заповед №* на ИД на АГКК, адрес на имота: *, сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 62 кв. м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение на сградата: Сграда за търговия, стар идентификатор: няма, № по предходен план: няма, при съседи на имота:

***, ***, *** и улица.

На основание чл.537, ал.2 от ГПК, моли да бъде отменен Нот. акт за собственост на в/у недвижим имот, издаден на основание чл.587, ал.2 ГПК, №189, том III, peг. №3133, дело №557/2024 г. на Нот. К.М..

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Ф.К. представя писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Излага възражение за липса на правен интерес, тъй като ищецът не бил посочил ясно придобивното основание, от което извежда собствени права в/у сградата, а фактически се стремял да възстанови изгубена фактическа власт, за което разполагал с 1 осъдителен иск. По същество ответницата твърди, че процесната сграда е изградена още от нейния баща и впоследствие е надстроявана и поддържана с общи сем. средства, включително с парични средства, изпращани от нея от чужбина. Поддържа, че след смъртта на баща си п/з 2009 г. е започнала заедно с майка си да стопанисва заведението, че от 2018 г. е предоставила ползването му на своя брат Б.К., а в края на 2023 г. – на ищеца и неговата приятелка. Твърди, че това предоставяне е било временно и производно от нейните права, като п/з 2024 г. тя се е снабдила с Нот. акт за собственост по давностно владение, а п/з пролетта на 2025 г. е прекратила предоставеното ползване и е сменила патрона на входната врата.

В проведените ОСЗ страните поддържат изцяло становищата си. Съдът е приел представените писмени док-ства, разпитал е общо 6-ма свидетели, допуснати от страните, и е провел очна ставка м/у свидетелите О.Н. и И.Б. по реда на чл.174 от ГПК, с оглед съществуващите противоречия относно фактическото стопанисване на процесната сграда п/з различните периоди.

След приключване на съд.дирене страните са представили писмени защити, в които развиват подробно тезите си относно упражняването на фактическата власт в/у процесния имот, характера на владението, значението на констативния нот. акт и приложението на института на придобивната давност.

Съдът след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото докства – писмените док-ства, свидетелските показания дадени в ОСЗ, проведената очна ставка м/у свидетелите, както и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори м/у страните, а и от удостоверението за н-ци се установява, че ищецът А.Б.К. е син и н-ик на Б.А.(А.)К., починал на *, а ответницата Ф.А.К., е негова сестра. Следователно страните са леля и племенник, произхождащи от едно семейство. м/у страните не се спори също, че в продължение на години семейството е обитавало имота в *.

От представените и приети по делото нот. актове, скици и удостоверения от СГКК, се установява че предмет на настоящия спор не е ПИ, а самостоятелна двуетажна масивна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 62 кв.м., построена в ПИ с идентификатор ***.

На 24.07.2024 г. с Нот. акт №189, том III, рег. №3133, дело №557/24.07.2024 г. по описа на Нот. К.М., ответницата е призната за собственик на сграда с идентификатор ***. въз основа на давностно владение.

По делото е представен и приет договор за наем от 27.05.2025 г., сключен м/у Ф.К. и дружеството „В.Е.“ЕООД, както и платежни документи относно изпълнението му.

За изясняване на спора м/у страните, съдът допусна събиране на гласни док-ства ч/з разпит на свидетелите О.Н., И.Б., Г.А., В.Н., Р.П. и А.К..

Свидетелят О.Н. е дългогодишен приятел на Б.К. и познава и двете страни. Той заявява, че лично е наблюдавал изграждането на 2 етаж около 2008 г., като строителството е било организирано и финансирано от Б.К.. По това време двамата ежедневно пътували до И., извършвали транспортна дейност и именно с реализираните доходи Б. е заплащал строителството.

Съдът кредитира показанията му относно извършваната заедно с Б. трансп. дейност, участието на Б. при надстрояването на обекта, стопанисването на заведението от Б., неговата майка и И., пребиваването на ответницата предимно извън страната, липсата на известни на свидетеля претенции на ответницата към заведението приживе на Б. и работата на ищеца в обекта след смъртта на баща му. Според него всички в квартала са знаели, че Б. изгражда заведението за собственото си семейство и впоследствие за своя син А..

Съдът кредитира тези показания, тъй като свидетелят описва конкретни факти, времеви периоди и лични впечатления, а изложението му е вътрешно непротиворечиво.

Съдът не кредитира показанията на св. Н. като док-ство за собственост изявленията му, че 2

„всички знаели“, че заведението ще остане на А.. Това са субективни възприятия за сем. намерения, които не установяват валидно придобивно основание.

Не се възприема безусловно и точната година на всяко събитие, тъй като свидетелят сам признава, че за някои периоди не е сигурен. Тези неточности не засягат основното му свидетелстване за продължителното фактическо участие на Б. и неговото домакинство.

Свидетелят И.Б. заявява, че е живяла на сем. начала с Б.К. и е майка на негово дете. Излага подробно развитието на стопанската дейност в процесния обект след създаването на съвместното съжителство с Б.К.. От показанията се установява, че действително е участвала ежедневно в работата на заведението, като след определен период именно тя е осъществявала непосредственото му управление, докато Б.К. продължавал транспортната си дейност. След влошаване здравословното му състояние тежестта по стопанисването постепенно преминала в/у нея. След смъртта му п/з 2022 г. известно време заведението било стопанисвано от ищеца и неговата съпруга, а впоследствие тя отново започнала да работи в него, като От 2025 г. нейно дружество е страна по договор за наем с ответницата К. на процесната сграда. Тези обстоятелства се потвърждават и при проведената очна ставка със свидетеля О.Н., при която и двамата свидетели, независимо от различията относно точните години, са единодушни относно последователността на лицата, които фактически са работили в заведението.

Съдът кредитира показанията относно периода, п/з който лично е работила в заведението, здравословното състояние на Б., участието му в транспортната дейност и последващата работа на ищеца и неговата партньорка. Тези обстоятелства са основани на непосредствени впечатления и в значителна степен се потвърждават от очната ставка.

Не се кредитира като достатъчно док-ство изявлението , че вторият етаж бил изграден с „общи сем. средства“. Тя изрично посочва, че не е присъствала тогава и възпроизвежда получена по-късно информация.

Свидетелката Б., която е работила ежедневно в обекта от 2018 г., не описва конкретно упражняване на фактическа власт от ответницата. Не сочи ответницата да е събирала приходи, да е плащала текущите разходи, да е организирала персонала, да е определяла раб. време, да е извършвала ремонти или да е контролирала достъпа.

По отношение на свидетелите Г.А., В.Н., Р.П. и А.К. съдът намира, че техните показания имат ограничена доказателствена ст-ст относно основния спорен факт. Те съдържат сведения относно сем. отношения м/у страните, начина на използване на имота и отношенията м/у брат и сестра, но в значителната си част възпроизвеждат разговори, впечатления или изводи, а не непосредствени наблюдения в/у упражняването на владение от ответницата. В тази част съдът ги кредитира само доколкото кореспондират с останалите док-ства.

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Според съда така предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, е процесуално допустим по следните съображения:

Съгласно трайно установената практика на ВКС, правен интерес от отрицателен установителен иск е налице винаги когато ответникът противопоставя на ищеца свое самостоятелно вещно право, което препятства упражняването на правата на последния.

В случая ответницата се легитимира като собственик на процесната сграда въз основа на Нот. акт №189, том III, рег. №3133, дело №557/24.07.2024 г., издаден по реда на чл.587 от ГПК,. Самото съществуване на този Нот. акт създава несигурност относно принадлежността на правото на собственост и обосновава правния интерес на ищеца да установи несъществуването на удостовереното с него право.

Възражението на ответницата, че ищецът не бил конкретизирал достатъчно ясно собственото си придобивно основание, не води до недопустимост на иска.

Предмет на отрицателния установителен иск не е признаване на собствеността на ищеца, а установяване несъществуването на претендираното от ответника право. Поради това ищецът следва да установи онези факти, от които извежда своя правен интерес да отрича правото на 3 ответника, но не е длъжен да проведе пълно доказване на собственото си право така, както би било необходимо при положителен установителен или ревандикационен иск.

Разгледан по същество искът е и основателен.

Безспорно е по делото, че ответницата се легитимира като собственик въз основа на констативен Нот. акт №189, том III, рег. №3133, дело №557/24.07.2024 г. по описа на Нот.

К.М., съставен по реда на чл.587 ГПК.

Съгласно Тълк. решение №11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, констативният Нот. акт по чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК, относно принадлежността на правото на собственост. Той легитимира титуляря до доказване на противното, но не създава правото и не освобождава лицето от доказване на придобивното основание, когато актът бъде оспорен. С цитираното Тълк. решение ВКС приема и че при оспорване на признатото с акта право доказателствената тежест се разпределя съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК,, като страната която се позовава на акта и на придобивното основание, трябва да докаже фактите, пораждащи правото, след като насрещната страна установи правния си интерес и фактите на оспорването.

По силата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост в/у недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 г., когато владението не е добросъвестно.

Владението по чл.68, ал.1 ат ЗС, включва обективен елемент – трайно упражняване на фактическа власт в/у вещта и субективен елемент – намерение вещта да бъде държана като своя. За да произведе придобивен ефект, владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Липсата на който и да е от тези елементи изключва възможността да тече придобивна давност.