Решение № 341 от 31.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА СТ. МАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20251110206399 по описа за 2025 година установи:

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на „***“ ЕООД срещу НП № К 007207 / 31.03.25г., издадено от председателя на Комисията за защита на потребителите , с което на основание чл. 210а ЗЗП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на

5 000 лв. за това , че при извършена проверка от органите на КЗП е установено , че дружеството прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г ал. 4 вр. чл. 68д ал.1 от ЗЗП, а именно използвал невярна и подвеждаща информация

- в договор за потребителски кредит №

1348116/02.05.2024 г. посочил неверен ГПР 49,05%. , който не включвал разходи по кредита за възнаграждението по договора на потребителя с "***" /Малта/ за предоставяне на изискуема гаранция по кредита нарушение на чл. 19 ал.1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

В жалбата не се оспорват фактическите констатации 1 по АУАН и

НП . Претендира се отмяна на НП поради допуснато при издаването му неправилно приложение на материалния закон , като се оспорва изводът за упражняване на заблуждаваща търговска практика.

Претендира се също маловажност на нарушението , ако се установи такова от съда .

Представителят на административнонаказващия орган оспорва изцяло основателността на жалбата. Претендира присъждането на разноските за правна помощ по делото.

По отношение на фактите по делото :

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото прие за установено следното като факти по делото :

По повод осъществявана от жалбоподателя дейност по предоставяне на потребителски кредити на дружеството била извършена проверка от КЗП за спазване изискванията на ЗПК и ЗЗП . В хода на проверката относно договор за потребителски кредит № 1348116/02.05.2024 г. , от документите по договора , представени от жалбоподателя, се установило следното :

Съгласно договор за потребителски кредит № 1348116/02.05.2024 г. между „***" ЕООД и потребителя - кредитополучател жалбоподателят предоставил потребителски кредит в размер на сумата от 700,00 лв. за срок от 6 месеца, при лихвен процент от 23,98%, ГПР 49,05%, общ размер на всички плащания - 783,93 лв.

В чл. 5 от този договор е регламентирано, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „***" .

В представения стандартен европейски формуляр - СЕФ с преддоговорна информация към договора- в Част 2. т. 8 е определено необходимо обезпечение по кредита - „Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция" . В Част III. „Разходи по кредита" т.4.3. е вписано следното: „При кандидатстване, кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с 2 гарант /поръчител/ предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита. Сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 469,00 лв. Посочените разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно & 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита".

С договор за гаранция от 02.05. - 03.05. 2024 г. в изпълнение на поетото задължение кредитополучателят сключил с " * * * " /Малта/ договор за гаранция, с който посоченото дружество поело задължение да обезпечи задълженията по договора за кредит срещу възнаграждение в размер на 469,00 лв. , платима на 6 месечни вноски по погасителен план към договора.

Договорът за гаранция бил сключен в изпълнение на утвърдената практика на жалбоподателя да предоставя възможност за кандидатстване с личен гарант или юридическо лице гарант - ***.

„***" , чуждестранно юридическо лице , регистрирано във ***, е едноличен собственик на капитала на „***" ЕООД. Същото дружество - *** е и „*** „ на гаранта *** , видно от

„ Принципи на * * * за обработка на лични данни на своите клиенти (Политика за поверителност) „ - т.1.6. .

Според информация , предоставена от жалбоподателя в хода на проверката, за процесния период , проверяван от Комисията , 01. 01.

24г – 30. 09. 24 г - жалбоподателят е предоставил 16 054 бр. потребителски кредити , от които 16 036 бр. са обезпечени от дружество – гарант - "***", а само 18 броя – с личен гарант .

От предоставената от жалбоподателя информация е видно , че размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от „ ***" не 3 е включен в размера на годишния процент на разходите .

Съобразно така установеното с АУАН е прието следното :

Съгласно чл. 19 ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР , който не отразява действителните разходи , тъй като не включва разхода по договора за гаранция с "***" , който разход е свързан с предмета на договора за кредит - обезпечения на вземанията по него и се обхваща от легалната дефиниция в параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК .

Процесните договор за кредит и договор за предоставяне на гаранция по него са взаимно обусловени правоотношения , обезпечението е допълнителна услуга, която се изисква от договора за кредит.

Размерът на разхода за възнаграждение на гаранта е бил известен 4 на заемодателя преди сключване на договора за потребителски кредит видно от съдържанието на преддоговорната информация по СЕФ.

Процесният договор заблуждава потребителя относно размера на годишния процент на разходите и противоречи на изискването по ЗПК за добросъвестност и професионална компетентност на кредитора.

Прилагането на такава практика е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването й.

Въз основа на изложеното са съставени прието следното :

АУАН и НП и с тях е

Налице е заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 предложение 1 във връзка с чл. 68г ал. 4 във връзка с чл.

68в от ЗЗП.

Търговецът е използвал заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като предоставената от него информация за размера на ГПР по см. на ЗПК е невярна и подвеждаща и използването й може да подведе средния потребител за вземането на търговско решение, което той не би взел без използването й.

По отношение на доказателствата по делото:

Изложеното не се оспорва от страните и се установява от непротиворечив доказателствен материал - описаните в мотивите , също в АУАН, документи по административно - наказателната преписка

- процесните договори , общи условия към договора за кредит , СЕФ , данни от ТР, становище на жалбоподателя от 25 10.

24 г , възражение срещу АУАН и останалите документи - част от 5 административно - наказателната преписка .

Информацията за предоставени от жалбоподателя 16 054 бр. потребителски кредити , от които 16 036 бр. - обезпечени от дружество – гарант - "***", а само 18 броя – с личен гарант - се потвърждават и с жалбата по делото.

По отношение на правната страна по делото :

При така установеното като факти по делото от правна страна съдът прие следното:

Възраженията срещу правилността на извода за използвана от жалбоподателя нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д ал. 1 във връзка с чл. 68г ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП се опровергават изцяло от посочените вече основателни съображения относно фактите и приложението на закона , конкретно обосновани в АУАН и НП .

Съдът прие, че съображенията в НП по съдържание отговарят на възраженията срещу акта , поради което не се установява съществено процесуално нарушение на чл. 52 ал.4 ЗАНН .

Възраженията в жалбата за предварително одобряване от КЗП на общите условия към договорите на жалбоподателя е неотносимо към предмета на делото , тъй като изключването на разходите за обезпечение от ГПР не е част от общите условия , представени по делото .

За опровергани по делото съдът прие и възраженията в жалбата за това , че сключването на договор с дружеството – гарант - "***" не е било императивно изискване за сключване на договор за кредит .

Формално , вкл. и в общите условия т. 5 , такова условие не е било поставено

, но установеното , че от 16 054 броя кредити за процесния период 16 036 броя са обезпечени от дружество – гарант "***" несъмнено сочи на търговска практика, изискваща тази именно гаранция като условие за получаване на кредит.

6

Според чл. 68д ал.1 ЗЗП - търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика .

ГПР е информация , която е предназначена да служи за ориентир на потребителите при сравняване на цената , която ще платят за кредита и поради това обуславя избора и на кредит, и на кредитор .

С оглед на това процесната нелоялна търговска практика е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика .

От установеното по делото е видно, че използването от жалбоподателя на описаната заблуждаваща практика в процесния договор не е инцидентно , а е част от утвърдена търговска практика със значителни мащаби , което не позволява извод, че нарушението разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид . за

Съобразно изложеното за необосновани съдът прие възраженията неправилно приложение на материалния закон .

При така установеното по делото законосъобразно е прието от административнонаказващия орган , че е налице основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя за извършено от него административно нарушение по чл. 210а ЗЗП вр. чл.68д ал. 1 във връзка с чл. 68г ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП , предвиждащ налагането на административно наказание глоба и имуществена санкция в размер от 2 000 лв. до 50 000лв. на лицата , извършили нарушение на забраната по чл. 68в ЗЗП за нелоялна търговска 7 практика .