Определение № 168 от 20.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300503434 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.129, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Лалев комерс- 08“ООД, в качеството му на ищец по гр.д.№ 13533/2023г. на ПдРС, XXI гр.с., против определение № 14456/19.11.2024г., с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба и производството по делото е прекратено.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като неправилни са и изводите на първоинстанционния съд за наличие на нередовности по исковата молба и за неотстраняването им. Твърди се, че в мотивите към обжалваното определение е допуснато смесване между твърденията в исковата молба, спорни твърдения в отговора на исковата молба и обстоятелство, подлежащи на преценка при решаване на спора по същество. Сочи се и това, че от райония съд не са дадени ясни и изчерпателни указания за отстраняване на нередовности по исковата молба.

От въззиваемата страна Район“Северен“ при Община- гр.Пловдив е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 13533/2023г. на ПдРС, XXI гр.с. е образувано по искова молба от „Лалев комерс- 08“ООД против Район „Северен“- гр.Пловдив, в която се твърди, че с решение на Кмета на Район“Северен“ от 02.12.2022г. била открита процедура по чл.18, ал.1, т.12 от ЗОП по възлагане на обществена поръчка, имаща за предмет извършване на диетично хранене по три обособени позиции в кв.Гагарин“, кв.“Кършияка“ и кв.“Захарна фабрика“. Класирането на кандидатите било извършено с протокол 23.12.2022г., като ищецът бил определен за изпълнител по първата и третата обособени позиции. Между него и районното кметство били сключени два договора за възлагане на обществени поръчки от 20.02.2023г.. С оглед непрекъсваемостта на процеса по доставяне на диетични храни, между страните била постигната договореност изпълнението по двата договора да започне преди сключването им. За извършените през периода от 03.01.2023г. до 17.02.2023г. доставки били издадени две фактури, придружени с протоколи, удостоверяващи реалното извършване на услугите по доставка на диетична храна. Въпреки, че доставките били приети без възражения, те не били платени. Заявено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16319,92 лева, представляваща сбор от цените по двете фактури, с включен 1

ДДС, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на издаване на фактурите.

С разпореждане от 20.09.2023г. исковата молба е оставена без движение с указание ищецът да уточни в какво качество е извършил доставките по фактурите- в качеството на страна по двата договора от 20.02.2023г. или в друго качество. С молба от 04.10.2023г. е уточнено, че доставките са извършени от „Лалев комерс- 08“ООД в качеството му на изпълнител по обществена поръчка, за какъвто бил определен с решение от 04.01.2023г. на Кмета на Район“Северен“.

С разпореждане от 08.10.2023г. исковата молба е оставена без движение с указание да се обоснове, защо ищецът счита, че ответникът е в забава за плащане на сумите по фактурите от датата на издаването им, като посочи точните периоди, за които претендира заплащане на лихви за забавено плащане и внесе държавна такса в размер от 4% върху съответните суми. Подадена е молба за уточнение от 16.10.2023г., от която става ясно, че според ищеца в отношенията му с ответника договорните клаузи относно падежа на задължението за плащане на услугите по двата договора от 20.02.2023г. са приложими и преди датата на сключването им. Посочен е размерът на претендираните лихви за забавено плащане и е внесена ДТ.

На 17.10.2023г. е разпоредено преписи от исковата молба и приложенията към нея да се изпратят на ответника за отговор в едномесечен срок. След подаване на отговор на исковата молба, с разпореждане от 13.02.2024г. исковата молба отново е оставена без движение с указание да се отстрани противоречието в твърденията на ищеца, че извършил доставките в качеството на изпълнител на обществена поръчка, но преди същата да му бъде възложена с договор, като изрично посочи, дали сумите се претендират на договорно или на извъндоговорно основание. С молба от 28.02.2024г. от ищеца са потвърдени твърденията в исковата молба относно избора му за изпълнител по обществената поръчка и извършването на доставки по настояване на възложителя преди сключване на договорите от 20.02.2023г..

Със същата молба е предоставено на съда да прецени, дали, с оглед на обстоятелството, че фактурите са издадени след сключване на договорите, вземанията по тях се претендират на договорно основание, или предвид обстоятелството, че доставките по фактурите са извършени преди сключване на договорите, вземанията за тяхната цена е на извъндоговорно основание. Формулирани са два петитума на исковете за едни и същи вземания, индивидуализирани като такива по двете фактури, с тази разлика, че вторият е определен като алтернативен.

С разпореждане от 02.03.2024г. на ищеца са дадени следните указания: 1. мотивира интерес от формулираното за първи път с уточнение алтернативно съединяване на искови претенции, каквото не е било заявено с първоначалната ИМ и се явява недопустимо. Да се има предвид, че изложени фактически твърдения за такива искове – по договор за услуги, няма, нито е допустимо на този етап на процеса да се заявяват, като и в двата петитума е посочено „неплатени цени на извършени услуги“. Дали ще се приемат едни или други фактически твърдения за доказани /основателни или не, са въпроси по същество, които не могат да обуславят новозаявени претенции, нито да предпоставят нов петитум, в който е налице и съществено противоречие, док. се претендира плащане на „услуги“, но при евентуално приета липса на договорна връзка, каквато всъщност същите предполагат. 2. с оглед поддържаното в последното уточнение, но липсата на надлежен петитум – изрично да се посочи дали сумите се претендират въз основа на договора за обществена поръчка – издадени фактури не са основания на вземанията, а твърдения за други, различни правоотношения /по възлагане на определени услуги/ не са излагани по делото. 3. след изпълнение на т.2 – да формулира надлежен петитум, като се посочи конкретното основание н а претенциите /каквото не са издадени фактури/. С молба от 15.03.2024г. от ищеца е заявено, че с предходната му молба за уточнение не е променена вече изложената фактическа обстановка. Отново са формулирани два петитума с един и същ предмет, като първият е на договорно основание, а вторият в случай, че съдът приеме, че „предявената искове претенция не се обляга на възникнала договорна връзка“.

2

Във връзка с изложените по- горе указания на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности по исковата молба и уточнения от страна на ищецажалбоподател в настоящето производство, на първо място следва да се отбележи, че алтернативно обективно съединяване на исковете е налице, когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове, всеки от който е с някое от две или повече конкуриращи се притезания или с едно от няколко алтернативни основания.

Обективно съединяване на искове в хода на производството по делото обаче е възможно и допустимо само при предявен от ответника насрещен иск. Недопустимо е, когато с исковата молба не е заявено искане за произнасяне от съда по исковата претенция на две или повече алтернативни основания, това да бъде сторено под формата на уточнение на същата. При това, щом като на ищеца е дадено указание да изложи ясно и категорично твърденията си относно това, дали счита, че претендираните от него вземания произтичат от договор с ответника, или същите са възникнали на извъндоговорно основание, това указание може да бъде изпълнено само чрез категоричен избор между двете основания, но не и чрез предоставяне на този избор на съда.

По преценка на настоящия състав на ПОС от обстоятелствената част на исковата молба и по- конкретно от твърдението, че доставките по двете горепосочени фактури са извършени по неформално постигнато съгласие с възложителя, се налага изводът, че исковата претенция е изначално заявена на извъндоговорно основание, конкретната квалификация на което е правомощие на съда. Последващите молби за уточнение обаче опровергават този извод, защото жалбоподателят не само се позоваване на клауза от договорите относно момента на изискуемостта на вземанията за цената на доставените храни, но още с първата изрично заявява, че е извършил доставките „в качеството му на изпълнител по обществена поръчка“, какъвто той би могъл да бъде само на основание на сключен по реда на ЗОП писмен договор. С другите молби последователно на първо място се твърди и обосновава наличието на договорно основание за процесните вземания. Както беше посочено по- горе, въвеждането на алтернативно основание на исковете с молби, подадени след подаване на исковата молба, е недопустимо. Предявените от жалбоподателя искове могат да имат само едно основание. То може да бъде изменено до приключване на първото по делото публично съдебно заседание, но при всяко положение следва да остане само едно. Недопустимо е и под формата на изменение на основанието на иска да бъде добавено друго такова- независимо от това дали при условията на евентуалност или алтернативност. Добавянето на основание по същество представлява предявяване на нов иск. По същия начин и въвеждането на две алтернативни основания под формата на уточнение на исковата молба на практика е равносилно на обективно съединяване на искове в хода на делото. Тогава, когато ищецът при подаване на исковата молба не е бил наясно какво е основанието за вземането му или е изпитвал колебания между едно или друго основание, в случай, че изначално не е поискал съдът да се произнесе по евентуално или алтернативно съединени искове, то впоследствие сам следва да избере основанието на иска, а не да предоставя избора на съда. Определянето на правната квалификация на иска е от компетентността на съда, но това не означава, че той има правомощие да определя и основанието му. Фактите, които формират основанието, следва да се посочат от ищеца и то именно като правопораждащи факти, а не просто като част от общата фактическа обстановка. Той трябва да обоснове, защо счита, че правото, чиято защита търси, произтича от конкретно определени факти, измежду всички тези, които са част от фактическата обстановка. На практика, при така заявените от жалбоподателя уточнения на исковата му претенция, първоинстанционният съд не би могъл по свое усмотрение, да квалифицира иска като такъв на договорно или на извъндоговорно основание, нито да се произнесе по алтернативно обективно съединени искове, каквито не са предявени с исковата молба. Ето защо, частната жалба против обжалваното определение ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Лалев комерс- 08“ООД, в качеството му на ищец по гр.д.№ 13533/2023г. на ПдРС, XXI гр.с., частна жалба против определение № 14456/19.11.2024г., с което е върната подадената от жалбоподателя искова молба и производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4