Определение № 1431 от 23.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1431 гр. София, 23.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002100246 по описа за 2023 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Техномодел“ ЕООД, подадена чрез адв. Ел. Д. - Р., против решение № 281 от 20.10.2022г., постановено по в.гр.д. № 223/2022г. на Окръжен съд – Смолян. С това решение, след потвърждаване на решение № 101 от 29.04.2022г. по гр. дело № 513/2021г. на Районен съд - Смолян (в обжалваната пред въззивния съд част), дружеството- касатор е осъдено, на основание чл.200, ал.1 КТ, да плати на И. С. Л. обезщетение за неимуществени вреди в размер 24 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер 1 600,60 лева, причинени от трудова злополука от 26.03.2021г., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на злополуката до окончателното плащане на сумите.

С влязло в сила определение № 2839/04.10.2023г. по настоящото дело, съставът на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на „Техномодел“ ЕООД срещу въззивното решение, в частта, с която е потвърдено решението на РС за осъждане, на основание чл. 201 ал.1 КТ, на „Техномодел“ ЕООД да плати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер 1 600,60 лева и е прекратил производството в тази част.

Касаторът счита, че в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за обезщетяване на неимуществените вреди, решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Иска да бъде допуснат касационен контрол, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК и формулира следните въпроси, за които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какви се критериите за съблюдаване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД; 2. Инфлационните процеси в страната представляват ли критерии за определяне размера на справедливото обезщетение 1 по смисъла на чл. 200 КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД; 3. Справедливостта изисква ли сходно разрешаване на аналогични случаи. По тези три въпроса поддържа и противоречие с решение № 50155/21.11.2022г. по гр. д. № 4473/2021г. на III ГО, решение № 125/04.05.2016г. по гр. д. № 4417/2015 г. на IV ГО и решение №145/27.09.2022г. по гр. д. № 3365/2021г. на IV ГО. По въпроса 4. Длъжен ли е въззивният съд да приложи императивната материалноправна норма на чл. 200, ал. 3 КТ, като при присъждане на обезщетение по чл.

200 КТ, следва ли да приспадне полученото от пострадалия обезщетение за временна нетрудоспособност, сочи противоречие с решение № 149/ 13.01.2021г. по гр. д. № 4301/2019 г. на III ГО и решение № 50145/ 19.10.2022г. по гр. д. № 4609/2021г. на III ГО. Счита, че по въпроса 5. В какво се изразява задължението на съда да изследва точното съотношение на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, е налице противоречие с решение № 132/18.12.2020 г. по гр. д. № 4606/2019 г. на III ГО, решение № 290/18.11.2015г. по гр. д. № 15/2015г. на IV ГО, решение № 115/07.10.2020г. по гр. д. № 3739/2019г. на III ГО и решение № 218/15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/2020г. на IV ГО. По въпросите 6. Трябва ли съдът да изложи мотиви за значението на всички конкретно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта относно размера на дължимото парично обезщетение; В какво се изразява задължението на съда да изложи собствени мотиви на кои обстоятелства основава изводите си по същество за определяне обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД; Задължен ли е съдът да подложи на преценка и обсъждане всички факти и обстоятелства от значение за определянето на справедлив размер обезщетението; Може ли да даде превес на едни, а да игнорира напълно други факти, поддържа противоречие с решение № 119/12.07.2013г. по гр. д. № 675/2012г. на IV ГО, решение №16/17.05.2017г. по гр. д. № 2686/2016г. на III ГО, решение № 307/21.04.2020г. по гр.д. № 1974/2019г. на IV ГО и решение № 145/ 27.09.2022г. по гр. д. № 3365/2021г. на IV ГО. Според касатора въпросът 7. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор на същите, е налице противоречие с решение № 60025/30.07.2021 по т. д. № 2796/2019г. на I ТО, решение № 411/03.12.2015г. по гр. д. № 2987/2015г. на IV ГО и др. Не на последно място касаторът счита, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК по съображения за неправилно приложение на нормата на чл. 200, ал. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба И. С. Л., чрез адв. В. Р., излага съображения за липса на предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, за да се произнесе по предварителния въпрос относно допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното:

Ищецът претендира, на основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД осъждане на ответника да му плати обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от трудова злополука на 26.03.2021г. в размер 35 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното 2 плащане. Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение е в размер 30 000 лева; намерил е за основателно възражението на работодателя за проявена от страна на работника груба небрежност; определил е приноса на пострадалия на 20% и е редуцирал обезщетението до 24 000 лева.

Сезиран с въззивна жалба на ответника въззивният съд е приел за установено, че по силата на трудов договор от 18.03.2021г. ищецът работил при ответника на длъжността „машинен оператор-банцинг“; на 19.03.2021г. на работника е проведен начален инструктаж; на 26.03.2021г. по време на работа на гумено-транспортна лента за отвеждане на дървени отпадъци, без да спира машината от движение, при опит да почисти с ръка полепналите по лентата стърготини, била захваната от валовете ръкавицата на работника и те извили ръката му, като тя преминала през тях; в резултат на това на ищеца са причинени телесни увреждания-фрактура на предмишницата на горен десен крайник. Злополуката е декларирана от работодателя пред компетентните органи и е приета за трудова с разпореждане №5104-20-19/12.04.2021г. От представената медицинска документация, от заключението на СМЕ и от обясненията на експерта-медик, дадени в открито съдебно заседание, съдът установил, че в резултат на притискането на движещите се валове върху дясна ръка ищецът получил закрито счупване на лъчевата и лакътната кост на дясна предмишница (в средна 1/3). Според вещото лице злополуката е неочаквана (по невнимание), а не по случайност; първите два дни лечението е консервативно, след което е извършено оперативна интервенция-открита репозиция, с поставяне на остеосинтези на фрактурите-фиксация с 10-отворна копресивна плака и кортикални винтове на лъчевата кост и с 8-отворна копресивна плака и кортикални винтове на лакътна кост; проведено е медикаментозно лечение, поставена е и гипсова имобилизация; възстановителният период е от 6 до 8 месеца; болничното лечение е продължило 8 дни (от 26.03.21г. до 02.04.21г.) с последващ режим на лечение (домашно амбулаторен) за срок около 6 месеца. Експертът не е констатирал наличие на усложнения касаещи лечението на травмите; в острия период на заболяването (първите 5-6 дни) интензитетът на болките е бил силен, след което болките са намалели и затихнали. При извършения личен преглед на пострадалия, експертът установил, че пострадалият има 15% дефицит на ротацията на дясната ръка, което не би трябвало да пречи на ежедневните му дейности; ограничената ротация е във външна, а не във вътрешната посока на завъртане на ръката; мускулната сила в ръката е отслабена при натоварване, но се очаква за около 10 месеца този проблем да отшуми; металните импланти не са отстранени и според експерта към този момент не е необходимо да бъдат премахвани и пострадалият може да живее с тях. Въззивният съд е обсъдил и приетата СТЕ според която процесната машина е за транспортиране на дървени отпадъци; състои се от две подвижни ленти, които се задвижват от отделни електромотори, пускани от един бутон; първата лента е хоризонтална и е гладка, втората е под наклон около 45° и на нея има монтирани лопатки, които спомагат избутването на стърготините към чувала; към момента на увреждането транспортната лента не е била обезопасена и е имало достъп до въртящия вал; валът е на около 30 см от пода и ръката трудно може да попадне и да бъде увлечена от него, но към момента на събитието е бил възможен достъп до въртящия се вал, при условие че 3 операторът се наведе за извършване на определени дейности. Според експерта липсата на предпазна преграда към момента на инцидента е допринесло злополуката. Към датата на огледа 16.01.2022г. вещото лице е констатирало, че транспортната лента вече е обезопасена с поставено предпазно ограничение, което възпрепятства достъпа до валовете. Според инструкцията за безопасна работа с гумено транспортни ленти почистването се извършва единствено при спряна лента.

При така установените факти, въззивният съд е направил извод, че работодателят не е осигурил безопасни и опазващи здравето на работниците условия на труд, тъй като едва след настъпването на инцидент е поставил предпазен капак на машината и е бил проведен само начален инструктаж на пострадалия работник, без да му е проведен инструктаж на работното място. Още повече, че по длъжностна характеристика пострадалият не е трябвало да чисти дървени стърготини от лентата, но тъй като те полепвали, а е нямало други работници, той решил да свърши тази работа. При това положение работодателят е нарушил чл.13, ал.2 и ал.3 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В пряка причинна връзка с трудовата злополука на ищеца са причинени неимуществени вреди. При определяне справедливия размер на обезщетението съдът е отчел характера и степента на уврежданията, младата възраст на пострадалия-26 годишен, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, последвалите психически и емоционални проблеми, установени от гласните доказателства (свидетелите Н. и С. Л.–родители на пострадалия), липсата на цялостно възстановяване на ротацията на дясната ръка, което води до ежеминутен дискомфорт, настъпилите драстични инфлационни процеси в страната, получаваните доходи от пострадалия. Съобразил и, че металните импланти още не са премахнати, но в зависимост от състоянието на пострадалия тяхното оперативно премахване ще предизвика отново болки и страдания у същия. Въззивният съд е споделил изводите на РС, че пострадалият е пренебрегнал елементарни правила за безопасност, след като при включена в захранването машина е започнал да почиства полепналите стърготини по лентата, като това негово поведение представлява груба небрежност по смисъла на чл.200, ал.2 КТ. Споделил е и извода на първоинстанционния съд, че приносът следва да бъда определен на 20 %. В резултат на това въззивният съд е приел, че обезщетението за неимуществени вреди, причинени на ищеца от трудовата злополука е 24 000 лева.

За неоснователно съдът е счел възражението на работодателя за приспадане на платеното на пострадалия обезщетение от обществено осигуряване. Изложил е съображения, че обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания, чрез предоставяне на други блага; това обезщетение, съответно неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това, получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл.