Решение № 6654 от 04.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6654 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100505002 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БЛОНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО К. В.Т.“ЕАД срещу решение № 1106/15.02.2022г. по гр.д. № 46507/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 156 състав, с което е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че дължи на „МЛ-Б.“ АД, на основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД сумата от 1258,95 лева, представляващи възнаграждение за транспортиране и обезвреда на опасни отпадъци по договор № 2185/02.02.2012 г., за което са издадени фактура № 40238/09.10.2020 г. и фактура № 40510/05.11.2020 г., ведно със законната лихва от 27.04.2021 г. до окончателното плащане, и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2021г. по ч. гр. д. №23926/2021 г. по описа на СРС, Г О, 156 състав.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е дал приоритет единствено на констатацията на вещото лице по ССчЕ, че процесните фактури са осчетоводени от ответника и е приел, че горното е достатъчно за установяване както на съдържанието на договорното правоотношение, така и за наличие на възлагане на услуги от ответника, изпълнение от ищеца и приемането на работата от ответника. Оспорва наличие на връзка между представените идентификационни документи и фактурите, прави 1 възражение за негодност на идентификационните документи като доказателство, доколкото същите не са съставени в съответствие с изискванията на чл. 12 от Наредба № 1804.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и за реда за водене на публични регистри. Моли решението да бъде отменено като неправилно и постановено друго, с което иска се отхвърли изцяло. Претендирало е разноски.

Въззиваемата страна МЛ-Б.“ АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение за несъстоятелни, като счита, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея правилно е приложил материалния закон. Посочва, че именно въз основа на събраните доказателства по делото – писмени и експертни е обоснован извода, че не е налице изпълнена работа и приета от възложителя, по която последния не е изпълнил задължението си за заплати уговореното възнаграждение. Счита, че направеното оспорване на връзката между идентификационните документи и фактурите е преклудирано, поради което и не следва да бъде разглеждано, а по същество – неоснователно. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение настоящият състав счита следното:

Първоинстанционния съд е сезиран с искова претенция с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1258,95 лева, представляващи възнаграждение за транспортиране и обезвреда на опасни отпадъци по договор № 2185/02.02.2012 г., за което са издадени фактура № 40238/09.10.2020 г. и фактура № 40510/05.11.2020 г., ведно със законната лихва от 27.04.2021 г. до окончателното плащане.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, които стават и част от съдържанието на мотивите на настоящия съдебен акт, като във връзка с доводите заявени във въззивната жалба намира следното:

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че за периода 02.02.2012г. – 31.12.2020г. страните са обвързани от правоотношение по договор за изработка въз със съдържание 2 обективирано в писмен договор № 2185/02.02.2012 г., анекс № 7 и анекс № 8 към договор № 2185/02.02.2012 г, известие за прекратяване на договор от 08.12.2020г., по силата на които „МЛ-Б.“ АД в качеството си на изпълнител приема да извършва всички необходими дейности по събиране, транспортиране и унищожаване на опасни отпадъци собственост на възложителя -„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БЛОНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО К.

В.Т.“ЕАД, като последният се задължава да заплаща възнаграждение съобразно уговореното в договора.

Правното действие на процесния договор за изработка попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените от него договорни правоотношения са възникнали между страни, които са търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ арг. чл. 286 ал. 1 ТЗ, уреждащ т. нар. субективни търговски сделки.

Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни облигаторни задължения - да изработи възложеното съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266 ал. 1 изр. 1 ЗЗД вр. с чл. 288 ТЗ.

Ищецът твърди, че в неговата правна сфера е възникнало притезателно право за получаване на възнаграждение за изпълнената работа, приета от възложителя без забележки.

Всяка от страните, предвид разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, носи доказателствената тежест да установи: за ищеца –договор за изработка и неговите съществени елементи – възлагане на определена работа от ответника възложител, изпълнение на работата и предаването й в уговорените срокове, съответно приемането й от възложителя без забележки, а ответника – направени своевременно възражения за неприемане на работата – чл.264 от ЗЗД и/или положителния факт на плащането на уговорената цена.

Съгласно разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, т.е. задължението за плащане възниква едва след като работата е изпълнена и предадена съответно приета, като в договор от 2185/02-.02.2012г. изрично са уговорени и сроковете за изпълнение на задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението – р.V, чл.3 от договора, а именно: в 30- дневен срок от извозването на опасните отпадъци след представяне на фактура от страна на изпълнителя.

Спорно между страните е дали работата, обективирана като обем и вид във фактура № 40238/09.10.2020 г. за обезвреждане на отпадъци на стойност 569,25 лв., както фактура № 40510/05.11.2020 г. за обезвреждане на отпадъци на стойност 689,70 лв, издадени от ищеца, е действително изпълнена респективно приета от страна на ответника възложител. Цитираните фактури са едностранно подписани - само от ищеца. Същите обаче видно от заключението по ССчЕ, което настоящата инстанция цени като обективно и достоверно, са представени пред ответника, осчетоводени по надлежния ред, деклрарирани с пртооколи по чл.117 от ЗДДС и отразени в справка-декларация по ДДС за съответния период.

Осчетоводяването на фактурите имплицитно съдържа извънсъдебно признание на ответника за реално получаване на услугите по фактурите и дължимост на цената по валидно възникналото правоотношение. В тази връзка, търговецът узнава за приемане на възложената работа по фактурите от негово име най-късно в момента на осчетоводяване на същите фактури. Противопоставянето срещу приемането извършено едва с отговора на 3 исковата молба, е без правни последици, тъй като след осчетоводяването на фактурите е настъпило действието на презумпцията, че търговецът е потвърдил действията извършени без представителна власт – чл.301 от ТЗ. Направените възражения за незнание на неговите служители - счетоводители, че не е следвало да осчетоводяват фактурите, съответно незнанието им дали услугите са реално предоставени, са несъстоятелни и юридически ирелевантни.

Според разпоредбата на чл.182 от ГП вр. чл.55 от ТЗ счетоводните записвания могат да служат като доказателство и за лицето или организацията, които са водили книгите, като в настоящия случай с оглед установеното редовно водено счетоводство от ищеца, подаването на декларации за продажби в съответния месец, внасяне на ДДС върху доставката, съдът приема, че счетоводните записвания са също доказателство по делото за съществуването на договорните правоотношения между страните, съответно изпълнение на работата от страна на изпълнителя, приемането й без забележки от страна на възложителя – чл.264 ал.2 от ЗЗД и съответно неизпълнение от страна на ответника на задължението за заплащане на възнаграждението за предоставените услуги, както и представлява недвусмислено признание на задължението. В този смисъл Решение № 178/13.10. 2017г. по т.д. № 638/2017г. на ВКС, 2-ро Т.О.; Решение № 160/07.11.2017г. по т.д. № 2217/2016г. на ВКС, 1-во Т.О., Решение № 216/02.08.2016г. по т.д. № 2411/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.;

Решение № 198/13.05.2016г. по т.д. № 274/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение № 121/21.07.2016г. по т.д. № 1622/2015г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение № 71/08.09.2014г. по т.д.

№ 1598/2013г. на ВКС, 2-ро Т.О, в каквато насока са и изводите на СРС.

Корепспондиращи с обсъдените по – горе писмени доказателства, са и представените идентификационни документи№ 8/06.10.2020г. и № 9/03.11.2020г. въз основа на които са издадените и двете фактури.

Дали идентификационните документи отговарят на изисквания по чл. 12 от Наредба № 1/04.06.2014г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и за реда за водене на публични регистри / Наредба № 1/2014г./ , дали същите са съхранявани и предадени по предвидения за същото ред не се отразява на възникването на процесните задължения и тяхната доказателствена стойност като частни писмени документи по чл.180 от ГПК. Идентификационните документи са подписани от името на ответника от К.Б., като не е спорно че същата е служител при ответника, съответно същата е подписвала от името на ответното дружество идентификационните документи за предходен период л.47-66 от делото на СРС, по които ответникът е извършвал плащания без възраженият..е същите са установили трайни търговски отношения и начин на изпълнение на задълженията си по договора, като процесните два идентификационни документа и съответно издадените въз основа на тях фактури, не представляват изключение от обичайната практика за начина на оформяне на документите съответно възлагане, изпълнение и приемане на работата. По делото не е оспорена и установена неавтентичността на подписа на лицето, подрписало идентификационните документи от името на ответника, съответно липса противопоставяне на търговеца по смисъла на чл.301 от ТЗ /най-късно при осчетоводяването на фактурите, както беше посочено по- горе/, поради което и същите обективират както възлагане, така и приемане на работата, описана в идентификационните документи. В тази връзка, макар действително да не е установено между страните да е имало съгласуван график или да са подавани отделни заявки за отпадъците, каквито са клаузите по договора, идентификационните документи и фактурите установяват възлагането на дейностите във връзка с отпадъците по процесните фактури и конкретното съдържание на отделните дейности.