Решение № 1420 от 28.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1420 гр. Варна, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20223110111687 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от Д. Ж. Д., ЕГН:********** от гр. Варна, ул. „****“ № 83, ет. 7, ап. 28, чрез адвокат П.

Б., против ****, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 22000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в резултат на неправомерно повдигнатите обвинения за престъпления по чл.255, ал.3, вр. ал.1 т.2 от НК и чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, за които престъпления е оправдана с присъда по НОХД №1333/2020г. по описа на ВОС, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 06.04.2022г., до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпените имуществени вреди, представляващи възнаграждение за адвокат в първоинстанционното съдебно производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 06.04.2022г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че с постановление от 24.08.18г. на прокурор при Варненска окръжна прокуратура, по досъдебно производство 1

№255/16г. по описа на ОД на МВР Варна/пр.пр.№2229/16г. по описа на Варненска окръжна прокуратура/ е била привлечена като обвиняема за извършени престъпления по смисъла на чл.255, ал.1, т.2 от НК; чл.255, ал.З, вр. ал.1 т.2 от НК и чл.255, ал.З, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК и била разпитана в качеството на обвиняем за първи път. Твърди се, че с постановление от 06.08.19г. на прокурор от ВОП е възложено разследването да се извърши от следовател при ОСлО при Окръжна прокуратура Варна като разследването продължило под ДП №139/19г. по описа на ОСлО при ОП - Варна. Твърди се, че след като няколко пъти била привличана и разпитвана в качеството на обвиняема, прокуратурата внесла в съда срещу нея обвинителен акт за престъпления по чл.255, ал.З, вр. ал.1 т.2 от НК и чл.255, ал.З, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК, по който на 23.11.20г. било образувано НОХД №1333/2020г. по описа на Варненски окръжен съд. Твърди се, че след провеждането на многократни заседания, без искания за отлагане от нейна страна, била постановена Присъда № 40 от 14.05.2021 г. на ОС - Варна, с която била призната за невиновна и оправдана по всички възведени обвинения. Твърди се, че оправдателната присъда е протестирана от прокурор и във връзка с този протест е образувано ВНОХД 269/2021г. по описа на Варненски апелативен съд. Твърди се, че след запознаване с мотивите към присъдата, с писмо от 29.07.21г., прокурорът оттегля депозирания от него протест и в проведено о.с.з. от 10.12.21 г. ВАпС прекратява въззивното съдебно производство в неговата наказателна част, като присъдата в наказателната и част следва да се счита за влязла в законна сила с влизане в сила на посоченото определение.

Твърди се, че производството пред АпС Варна продължило по жалба на гражданския ищец и с Решение №28/04.03.2022г. била потвърдена първоинстанционната присъда, с която предявените от Министъра на финансите граждански искове за причинени имуществени вреди били отхвърлени. Присъдата влязла в законна сила на 06.04.2022г. Твърди се, че в резултат на незаконно повдигнатите обвинения, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, злепоставяне и уронване на доброто й име в обществото, сред съседите, роднините и колегите. Твърди се, че периодът, през който била обвиняема по горепосоченото досъдебно производство и в последствие по наказателното дело продължил твърде дълго - почти 4 години и това се отразило крайно негативно върху всички аспекти на личния й, семеен и професионален живот.

2

Твърди се, че първоначалния шок, който преживяла в деня на повдигането на обвинение - 24.08.2018г., за деяния които не била извършила, бил страшен и никога нямало да го забрави. Силно засегнато било усещането й за свобода и чест, когато следвало да изтърпи действията по извършването на полицейска (криминалистична) регистрация, които сериозно я разстроили и притеснили.

Твърди се, че след първото повдигане на обвинение изпаднала в депресия, чувствала се безпомощна, спряла да се храни, плачела непрекъснато, започнала да страда от безсъние, страхувала се, а и все още изпитвала страх.

Този страх бил както за нейното бъдеще, така и за бъдещето на двете й малки деца. Твърди се, че обвиненията, които били повдигнати били много тежки, а наказателната санкция, която се предвиждала за тях била лишаване от свобода в размер от три до осем години, както и конфискация на част или цялото й имущество, поради което била силно притеснена за бъдещето си и за това на децата й, тъй като реално я грозяла ефективна присъда лишаване от свобода. Твърди се, че била разведена с бащата на децата си и сама се грижела за тях, поради което била силно разтревожена, че ако бъда осъдена и влезе в затвора, няма да има кой да се грижи за децата, да ги отглежда и възпитава. Твърди се, че многократно била призовавана, в дома й идвали полицейски служители и призовкари, за да й връчват призовките и съобщенията, като по този начин воденото наказателно производство стана достояние и за децата й, което много ги разстроило. Твърди се, че от жизнерадостни, децата станали много затворени, отказвали да слизат да играят пред блока с другите деца, а дъщеря й намали успеха си в училище.

Твърди се, че изпитвала вина, че се налага децата да преживяват това. Твърди се, че след всяка поява на полицейски служител или призовкар, съседите й започнали да шушукат зад гърба й и да я отбягват. Твърди се, че това било крайно обидно за ищцата, но не можела да обяснява на всеки поотделно, че няма вина. Твърди се, че ограничила социалните си контакти, преживявайки обида и срам, била заклеймена като престъпник и човек, извършил неморална и неприемлива за обществото постъпка. Твърди се, че колегите, с които работела били многократно разпитвани като свидетели по делото и изпитвала срам и неудобство и пред тях. Твърди се, че продължилото почти четири години наказателно преследване я поставило в условие на непрекъснат стрес, притеснения и безпокойство, които не е преодоляла и до днес.

Твърди се, че освен изложеното, от незаконно повдигнатите обвинения 3 претърпяла и имуществени щети, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар, за да бъде защитавана пред съда.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен, като недоказан по основание и по размер. Сочи се, че изложеното в обстоятелствената част на исковата молба сочи на иск по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ, но в същото време липсват доказателства, в подкрепа на твърдението за претърпени неимуществени вреди от ищеца, тъй като наличието на действително търпяни вреди е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.Приема се, че твърденията на ищцата не са основани на конкретни обстоятелства и не са ангажирани конкретни доказателства в тяхна подкрепа. Оспорват се твърденията прокуратурата по никакъв начин не е разпространявала информация за воденото срещу нея досъдебно производство и повдигнатото й обвинение. Оспорват се като недоказани твърденията за причинен стрес, безпокойство, злепоставяне и уронване на доброто й име в обществото, депресия, чувство на безпомощност, липса на апетит, безсъние, и страх за бъдещето й и бъдещето на децата й, обида, срам и неудобство, както и промяната в поведението на децата й /затвореност, нежелание за социални контакти с връстници, промяна на успеха в училище/, както и че това се намират в пряка и непосредствена връзка с повдигнатите й обвинения за извършени деяния по чл. чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК и действията на Прокуратурата на Р България. По отношение продължителност на процеса от почти четири години се изтъква, че ищцата е имала качеството на обвиняемо лице за срок от малко повече от две години - от привличането й в качеството на обвиняема на 24.08.2018г. до 23.11.2020г. - датата на образуване на НОХД № 1333/2020г. по описа на ОС Варна. Изтъква се, че делото се е отличавало с фактическа и правна сложност.

Изтъква се, че Определението на АС - Варна, постановено по ВНОХД 20213000600269/2021г. в проведено на 10.12.2021г. открито съдебно заседание, за прекратяване на въззивното съдебно производство в неговата наказателна част поради оттегляне на подадения от прокурора протесте влязло в законна сила на 29.12.2021г. Изтъква се, че Прокуратурата на РБ отговаря единствено за досъдебната фаза, тъй като след приключване на 4 досъдебното производство и внасяне на материалите в съда, ръководнорешаващият орган е друг и от неговите действия, както и от процесуалното поведение на другите участници в процеса, зависи до голяма степен неговата продължителност. Приема се, че посоченият срок е разумен и не са налице нарушения на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 22, ал. 2 от НПК. Оспорват се твърденията за интензивни действия по разследване и други процесуални действия с участието на ищцата, като се изтъква, че няма данни за взета по отношение на ищцата мярка за неотклонение „Подписка“ или каквато и да е друга мярка за процесуална принуда.Възразява се и срещу исканото обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи извършените от ищцата разходи по заплащане на възнаграждения за ангажиране на защитник в наказателното производство, в размер на 1000 лв., като се изтъква, че от представените договори за правна помощ не може да се направи извод за реално осъществена защита, нито за нейния обем.

Приема се, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ, доколкото имайки качеството на управител на посоченото в диспозитивите на повдигнатите й обвинения дружество, ищцата сама е дала повод за проведеното срещу нея наказателно производство.

В с.з. ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа исковите претенции.

Ответната страна приема исковете за неоснователни.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В хода на съдебното производство бяха приложени и приети следните писмени доказателства: присъда № 40 от 14.05.2021 г. по НОХД № 1333/2020 г., мотиви към присъда № 40 от 14.05.2021 г., решение № 28 от 04.03.2022 г. по ВНОХД № 269/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна, І състав, копие на договор за правна защита и съдействие и оригинали на вносни бележки, решение № 2507/04.06.2015 г. на ВРС, 17 състав, 2 удостоверение за раждане № 83811 от 06.02.2009г., удостоверение за раждане № 40421 от 11.10.2004г., уведомление за клиентски банкови сметки на УниКредит Булбанк от 03.05.2022г., материалите по НОХД № 1333/2020 г., по описа на ВОС, ведно с ДП № 139/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – Варна, ВНОХД № 269/2021 г.

5 по описа на ВАлС и ЧНД № 41/2021 г. по описа на ВАлС.

С Постановление от 24.08.18г. на прокурор при Варненска окръжна прокуратура, по досъдебно производство №255/16г. по описа на ОД на МВР Варна/ пр.пр.№2229/16г. по описа на Варненска окръжна прокуратура/, ищцата е привлечена като обвиняема за извършени престъпления по смисъла на чл.255, ал.1, т.2 от НК; чл.255, ал.3, вр. ал.1 т.2 от НК и чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК. Взета е мярка за неотклонение „Подписка”, отменена с Постановление от 24.02.2020г. С постановление от 06.08.19г. прокурор при ВОП възлага разследването да се извърши от следовател при ОСлО при Окръжна прокуратура Варна, като разследването продължава под ДП №139/19г. по описа на ОСлО при ОП - Варна.