Решение № 9510 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9510 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20231110157730 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Ищецът “ЗБВГ” АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на автомобил марка “Волво” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена застрахователна полица № ////, със срок на застрахователно покритие 06.11.2021г.05.11.2022г. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 22.09.2022г., е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП), което представлява покрит застрахователен риск, при което процесният автомобил попаднал в намираща се на пътното платно дупка. Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № ///// по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 355,24 лева и били сторени ликвидационни разноски.

В исковата молба са развити съображения, че пътят, по който се е движил процесния автомобил при настъпване на пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, за поддържането на която отговаря ответникът. След изплащане на обезщетението, е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, по повод на която са възникнали вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение.

1

Въз основа на изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение по отношение на ответника съществуването на вземането му за сумата 355,24 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица No ////, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.09.2022г., за което е образувана щета № /////.

Претендира присъждане на законна лихва и направените по разноските по делото.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на иска. В отговора се поддържа, че в случая не са налице предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника. Сочи, че собственикът на увредения автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същия. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства- застрахователна полица № ////, се установява, че между “БВИГ” ЕАД и собственика на л.а. м. “Шкода”, м. “Супърб” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, с предмет л.а. м. “Шкода”, м. “Супърб”, с период на застрахователно покритие 06.11.2021г.05.11.2022г..

От събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез представеното уведомление и показанията на св. А. И., се установява, че на 22.09.2022г. е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което л.а. м. “Шкода” се движил по по Околовръстен път- София, южна дъга, в посока изток- запад, и преди пресечката с бул. ///// преминал през необезопасена дупка, намираща се на пътното платно.

В изпълнение на законовите си задължения застрахованият е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, за което пред застрахователя е образувана щета № /////. От представените писмени доказателства се установява, че по посочената щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 355,24 лева, платено на застрахования на 27.09.2022г.- платежно нареждане от 27.09.2022г.

Относно механизма на ПТП пред настоящата инстанция е назначена съдебна автотехническа експертиза (САТЕ) и са събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на св. А. Х..

Съгласно заключението на съдебно автотехническата експертиза (САТЕ) на 22.09.2022г. е настъпило ПТП, при което л.а. м. “Шкода”, м. “Супърб”, се движил по Околовръстен пътСофия, южна дъга, в посока изток- запад, и преди пресечката с бул. ///// автомобилът попаднал в дупка, намираща се на пътното платно. В резултат на произшествието по лекия автомобил настъпили увреждания по предна дясна джанта и предна дясна гума, които се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите по л.а. м. “Шкода”, м. “Супърб” е в размер на 555,62 лева.

2

От показанията на св. Михаил Скерлев се установява, че през м. август 2022г. управлявал автомобил м. Шкода“, м. “Супърб”, с рег. № /////. Същият потвърждава,че през м. септември 2022г. претърпял ПТП, при което управляваният от него автомобил преминал през дупка, намираща се на пътното платно, на Околовръстен път, при пресечката с бул. /////.

Свидетелят разяснява, че дупката не била обезопасена и сигнализирана.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Релевантните за предмета на спора въпроси са наличието на сключен договор за застраховка, механизма на ПТП и причинно- следствената връзка с настъпилите за собственика на лекия автомобил вреди, обезщетение по валидно сключена застраховка "Каско".

В конкретния случай от събраните писмени доказателства- застрахователна полица, се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “Волво”, м. “С70” съществува застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № ///// 13.07.2022г., с период на застрахователно покритие 18.07.2022г.- 17.07.2023г.

Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез уведомлението за щета и показанията на св. Скерлев.

Спорен между страните се явява и въпросът за механизма на настъпване на ПТП.

Същият се установява от събраните писмени и гласни доказателствени средства, чрез уведомление за щета, и показанията на св. И., и заключението на САТЕ. От същите се установява при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобил- при преминаване на автомобила през дупка, намираща се на пътното платно.

Механизмът на ПТП се установява посредством събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на САТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвена, и даваща пълен отговор на поставената задача. От същите се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобила, а именно преминаване на автомобила през дупка, намираща се на пътното платно. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП.

В светлината на изложеното следва да се приеме, че произшествието е настъпило при преминаване на лекия автомобил през дупка, намираща се на пътното платно.

Съгласно заключението на назначената САТЕ, вредите са причинени в резултат на преминаване на лекия автомобил през дупка, находяща се на пътното платно, като получените вреди са в пряка причинни- следствена връзка с механизма на ПТП.

Съгласно чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на причинителят на вредите, до размера на платеното обезщетение и 3 обичайните разноски, направени за неговото определяне. От анализа на цитираната разпоредба се налага извода, че за възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка отговорния за деликта е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47 49 от ЗЗД, при които суброгацията на застрахователя също е допустима (така изрично т. 15 о т ППВС № 7/1978 г.), от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.

В настоящия случай, отговорността на ответника произтича от обстоятелството, че като възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД обективно е допуснал наличието на дупка на пътното платно, сама по себе си създаваща опасност за движението по пътищата, която не е отремонтирал или обезопасил. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, публична общинска собственост (чл. 8, ал. 3 от Закона), се осъществяват от общините, като съдържанието на тези дейности е подробно определено в § 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП, включително поддържането на пътищата като дейност по осигуряване на необходими условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, с правомощия на кмета на общината (чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП). Подобна е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДвП. В § 1, т. 13 и 14 от ПЗР на ЗП е дадена легална дефиниция на дейностите по ремонт и поддържане, а именно: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.

Следователно, на ответника е възложено да полага грижа по недопускането и отстраняването на дупки по общинските пътища. Неговата отговорност, като гаранционно- обезпечителна, е обективна: независимо от наличието или липсата на вина, той отговаря за действията или бездействията на работниците, които е натоварил с извършване на възложената работа.

Възражението за съпричиняване на ответника е неоснователно. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, в тежест на ответника е вменено да докаже наличието на виновно поведение на пострадалия, обусловило съпричиняване на вредоносния резултат, каквито в случая не са посочени.

Според чл. 400 КЗ , при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006г. обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1 – 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се 4 определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т. дело № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/2010г., решение № 153/22.12.2011 г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по т.д. № 293/ 2010г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на чл. 400 КЗ във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ във връзка с ал. 4 КЗ, изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2) , т.е. по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и с решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е 555,62 лева, а платеното от застрахователя- 355,24 лева. С оглед това, искът следва да бъде уважен до по- малката от двете суми- платеното застрахователно обезщетение.