Присъда № 17 от 11.06.2026, Районен съд - Провадия

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 576/2025 по описа Районен съд – ******, V състав

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-****** обвинителен акт против П.В.В., ЕГН **********, за това, че:

-за периода от месец януари 2025 г. до месец ноември 2025 г., включително, в гр. ******, общ. ******, обл. ******, след като е бил осъден с Решение № 308/13.11.2024 г. по гражданско дело № 20243130100458 по описа на Районен съд ******, влязло в законна сила на 24.12.2024 г., да издържа свой низходящ, детето си В.П.В., родена на ****** г. чрез нейната майка и законен представител Н.Н.К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 11/единадесет/ месечни вноски по 350 лева всяка от тях, всичко на обща стойност 3850 /три хиляди осемстотин и петдесет/ лева - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК;

-за периода от месец януари 2025 г. до месец ноември 2025 г., включително, в гр. ******, общ. ******, обл. ****** след като е бил осъден с Решение № 308/13.11.2024 г. по гражданско дело № 20243130100458 по описа на Районен съд ******, влязло в законна сила на 24.12.2024 г., да издържа свой низходящ, детето си Г.П.В., родена на ****** г. чрез нейната майка и законен представител Н.Н.К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 11/единадесет/ месечни вноски по 300 лева всяка от тях, всичко на обща стойност 3300 /три хиляди и триста/ лева престъпление по чл.183, ал.1 от НК По съществото на делото, прокурорът счита, че са налице законовите основания за осъждане на подсъдимия П.В., като се отчетат направените в хода на съдебното производство плащания от същия, във връзка с дължимата издръжка от 1 800 евро, сума, недостатъчна, за да възстанови равностойността на дължимите от него вноски. Сочи, че от събраните в съдебното следствие, както и в хода на досъдебното производство доказателства, по категоричен начин се установява, че подс. В. сам се е поставил в ситуация, в която да не получава редовни месечни доходи, за което са събрани и писмени доказателства, предвид, че той е напуснал работата, която е имал след завеждане на делото за издръжка. В тази връзка намира, че не са налице законови основания, които да са в такова естество, че да оправдаят бездействието на подсъдимия по предявеното му обвинение. С оглед на процесуалното му поведение, счита че определянето на наказание „Пробация“, на минимума предвиден в Закона, съгласно чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т.

2 от НК за срок от шест месеца, биха обезпечили достатъчно законовите предпоставки за една превенция, която да му повлияе в степен, че да направи необходимото и да започне да изплаща издръжка за двете си деца.

Подсъдимият В. дава обяснения в хода на настоящото съдебно производство, с които сочи невъзможността си поради липсата на трудова обезпеченост да осъществява задълженията си, като същият в личната си защита заявява, че когато започне работа ще дава пари на своите деца, а в последната си дума пледира да бъде признат за невиновен.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

През 2011 г., подс. П.В.В. и св. Н.Н.К. заживели на семейни начала. На ****** г. се родила дъщеря им В.П.В., а на ****** г. – дъщеря им Г.П.В.. През месец февруари 2024 г., двамата се разделили, като подс. В. напуснал 1 семейното им жилище, собственост на неговите родители – св.Г. В.а и св.В.

В., където останала да живее св.К. с двете им деца, които получавали финансова помощ от роднините на подсъдимия. Предвид инициирано през месец април 2024 г. от същият гражданско дело за предоставяне на родителските права за децата им, с Решение № 308/13.11.2024 г. по гражданско дело № 20243130100458 по описа на Районен съд ******, влязло в законна сила на 24.12.2024 г., съдът предоставил родителските права на В. В.а и Г. В.а на св. Н. К., а подс. В. бил осъден да плаща издръжка за низходящите си, в размер от 350,00 лева месечно за В. В.а и от 300,00 лева месечно за Г. В.а, чрез тяхната майката и законен представител св. К.. Падежа на задължението бил до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката.

Въз основа на решението бил издаден Изпълнителен лист № 3/07.01.2025г. по описа на PC ******, който бил депозиран при Държавен съдебен изпълнител в Районен съд ****** и било образувано изпълнително дело № 20253130400005. С оглед липсата на заплатени от подс.В. вноски по дължимата издръжка за низходящите му, било образувано досъдебно производство №339/2025 г. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото: показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното следствие – св.К., св.Г. В.а и св.В. В., св.Г. В.а, от кредитираните частично обясненията на подсъдимия, справка за съдимост и останалите приложени по делото писмени доказателства, инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК.

Настоящият съдебен състав подложи на доказателствен анализ показанията на разпитаните по делото свидетели, при преценка на които отделно и в съвкупност не констатира противоречия при установяване на описаните факти по отношение на включени в предмета на доказване обстоятелства, с които същите сочат за поведението на подсъдимия касателно дъщерите му, респ.към тяхната майка и с показанията на които еднопосочно се установява, както факта на неплащане на дължимите за обхванатия в обвинението период суми за издръжка на Г. и В. В.и, чрез тяхната майка св.К., факт, който се признава и от подсъдимия и които били подпомагане финансово от неговите родители и баба, а така и липсата на трудова ангажираност на същия към обхванатия от обвинението период. Съдът приема за обективни и кореспондиращи помежду си показанията на посочените свидетели, относно процесните обстоятелства. Описаната фактическа обстановка е съответна и на дадените от подсъдимият обяснения и на останалите писмени доказателства и доказателствени средства събрани по досъдебното производство – справката за съдимост, представени справки от ТД на НАП, справка от ДСИ, решение по гр.дело, изпълнителен лист, извлечение от банкова сметка писмени доказателства, представени в проведеното по делото открито съдебно заседание. В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват приетата за установена по-горе фактическа обстановка, поради което съдът изцяло основава на тях своите правни изводи и приема, че подсъдимия П.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Доколкото настоящата инстанция не споделя съображенията на ВРП, че подсъдимият е осъществил две отделни престъпления, каквато е обвинителната теза, то и оправда същия по първоначалното му обвинение за 2 извършване на същото престъпление с правна квалификация по чл. 183, ал. 1 от НК поотделно и спрямо всяко от пострадалите лица /негови низходящи.

В случая е налице едно единствено деяние, което осъществява състава на престъплението по чл. 183 от НК, изразяващо се в неизпълнение от страна на подсъдимия на задължението му да плаща издръжка на двете си деца.

Решаващо значение за преценката за това е обстоятелството, че подсъдимият е осъден да заплаща издръжка на двете си деца с едно и също съдебно решение № 308/13.11.2024 г. по гражданско дело № 458/24 по описа на Районен съд ****** в сила от 24.12.2024 г., т. е. основанието за възникване на задължението за плащане на издръжка по отношение на двете деца е едно и също. Нещо повече, в действителност подсъдимият е осъден да плаща издръжката на свид. К., като майка и законен представител на всяко от децата, като е еднакво неизпълнението на задължението за издръжка по отношение и на двете деца. При това положение да се приеме тезата, че се касае за две отделни деяния, всяко свързано с неизпълнение на задължение за плащане на издръжка на всяко от децата, би означавало механично и формално да се нарушат съществуващите в конкретния случай връзка и единство на обстоятелствата относно възникването на задължението за плащане на издръжка, респ. неизпълнението на това задължение.

От обективна страна, в конкретния случай са налице всички признаци на визирания престъпен състав за което подс.В. е признат за виновен по чл.183, ал.1 от НК. Обект на това престъпление са обществените отношения, свързани със семейството и осигуряването на ежедневните нужди на децата. В рамките на тези отношения, до навършване на пълнолетие, децата са неработоспособни, а родителите са длъжни да ги издържат т. е. да осигуряват средства и да задоволяват ежедневните нужди на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си /арг. чл. 125, ал. 1 и чл. 143, ал. 2 от СК /. Издръжката трябва да им се предоставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно /арг. чл. 146, ал. 1 от СК/, като прекратяването на брака, респ. прекратяването на съжителството на съпружески начала, не освобождава родителя от това задължение /арг. чл. 59 от СК/. Предвид това, престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК намира своя обективен израз в неизпълнение, чрез съзнателно бездействие, на влязло в сила решение или приравнена към него спогодба за плащане на издръжка, ако това неизпълнение е в размер на две или повече месечни вноски. По своята правна същност престъплението е продължено, чийто престъпен резултат се изразява в забава и/или липса на плащането на две или повече дължими месечни вноски за издръжка.

Изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление се осъществява чрез бездействие - пълно или частично неплащане на определените като издръжка месечни вноски за период от повече от два месеца. В конкретният случай, престъпното бездействие на подсъдимия е продължило непрекъснато 11 месеца, касателно всяко едно от двете му деца.

Налице е неточно изпълнение от страна на подс. В. досежно задължението за заплащане на издръжката. Същият е осъден да плаща издръжка на децата си в размер на по 300,00, респ.350,00 лева месечно. От събраните доказателства се установи, че подс.В. не е заплащал присъдената на децата му месечна издръжка изцяло чрез тяхната майка и законен представител. Предвид обаче, че до приключване на съдебното следствие при разглеждане на делото, подс.В.

3 представи доказателства за частично плащане на задължението за което му е предявено обвинение, то и съобразявайки това обстоятелство съдът с присъдата си изменени инкриминирания период, от който прецени, че следва да отпаднат първите пет месеца /доколкото за шестия такъв задължението му се явява само частично изплатено за двете деца в общ размер на 138,30 евро /и подсъдимия бъде признат за виновен за периода от месец юни 2025 г. до месец ноември 2025 г., като за месеците от м. от месец януари 2025 г. до месец до май. 2025 г. бъде оправдан, както и съответно по отношение дадената от същия сума от 1800,00 евро.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл. За ангажиране наказателната отговорност на подсъдимият е необходимо от субективна страна да бъде установено съзнателно неизпълнение на дължимите алиментни задължения, което изисква доказване на обективна възможност за изпълнение на задължението и липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на месечната издръжка. Деецът трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. Съгласно разпоредбата чл. 143, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите /по аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК/. В този смисъл и според трайната съдебна практика не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера й. Приема се, че за да е налице елементът "съзнателност" на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно две условия, а именно деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е осъден да изплаща издръжка /обстоятелство което в конкретния случай е налице/ и да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки, които да са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото си задължение. Като такива примерни пречки практиката е приела липсата на движимо и недвижимо имущество, съчетано кумулативно с: неработоспособна възраст; наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява правото си на труд; продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна, въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени добросъвестни усилия за намиране на работа и др.