Решение № 30 от 08.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2905/2025
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 08.01.2026
- В сила
- 08.01.2026
- Състав
- Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 15, ал. 4 · Закон за закрила на детето
- чл. 22в, ал. 3 · Закон за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. София, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000502905 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК вр. чл. 22а и сл. от Закона за закрила на детето.
В. Р. е обжалвал решението № 4381 от 07.07.2025г. по гр. д. № 3328/2025г. на Софийски градски съд, ГО, VII брачен състав, с което е постановено отхвърляне на молбата му като италиански гражданин с обичайно местопребиваване в Конфедерация Швейцария, подадена чрез Министерството на правосъдието на Република България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщането на детето му Л. В. Р., роден на ********г. в ***, Швейцария, ЕГН **********, в Конфедерация Швейцария, като неоснователна; съдът е осъдил В. Р., роден на ********г., да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 678.51 лева, представляваща платено от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещо лице; осъдил е В. Р., роден на ********г., да заплати на С. Й. Х., ЕГН **********, сумата в размер на 1 500 лева, представляваща разноски за „адвокатско“ /очевидно е пропусната думата „възнаграждение“/. С определение № 17986/25.09.2025г. съдът е изменил решението си № 4381 от 1
07.07.2025г., постановено по делото, като е заличил диспозитива, с който В. Р. е осъден да заплати по сметка на СГС сума в размер на 678.51 лева, представляваща платено от бюджетните средства на съда възнаграждение на вещо лице, оставил е без уважение молбата на В. Р. по чл. 248, ал. 1 ГПК в останалата й част, както и молбата на С. Й. Х., обективирана в отговор на въззивна жалба вх. № 90893/28.07.2025г., за изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на адвокатски хонорар от още 500 лева и разноски в размер на 1 925.76 лева за превод на документи, приложени по делото.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, като концентрира недоволството си върху извода на съда, че е налице изключението по чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, оплаква се и от незаконосъобразното кредитиране на обясненията на детето, както и от неизлагането на надлежни мотиви към решението; изтъква и процесуални нарушения при допускането на доказателства по делото и поради недаване на указания за представяне на доказателства за гарантиране на защитата на детето след връщането му – в тази връзка сочи, че предлага да поеме разходите на майката за наем за 2 месеца, както и тези за пътуване. Иска отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на решение, с което съдът да уважи молбата за връщане на детето.
Министерство на правосъдието, чрез което е подадена молбата, инициирала производството, също е подало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С доводи, че в правилно приложение на закона съдът е приел, че детето е задържано неправомерно, но неправилно е приел, че е налице хипотеза на чл.13, б. „б“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца /по-нататък и Конвенцията/, иска отмяна на обжалваното решение и вместо това уважаване на молбата.
Ответницата по жалбата С. Й. Х. е подала отговор на въззивната жалба /също обективиран в няколко изявления с оглед начина, по който е упражнено и правото на въззивна жалба/, с който е оспорила жалбата.
За да постанови решението си, съдът е приел, че детето Л. В. Р. е имало „обичайно местопребиваване“ в Конфедерация Швейцария от 2 раждането си и до прехвърлянето му в РБългария родителската отговорност е принадлежала и на двамата му родители въз основа на декларация по чл. 298а от Швейцарския граждански кодекс; от началото на м. 06.20204г. детето Л. заедно с майка си и брат си живее в гр.*** в сигурна среда; от заключението на изслушаната по делото съдебно-психологическа експертиза, което съдът е кредитирал, е приел за установено по делото преживян страх и насилие от детето от баща му, при установени симптоми на постравматично преживяване, без да е установена зависимост от патологичен характер при детето, което демонстрира автономно мислене и естествена привързаност към майката и емоционална свързаност с брат му, като риск за емоционалната му стабилност и общото му психично благополучие би било разделянето на двете деца, съпроводено от раздяла с майката и поставянето му в среда, към която проявява страх и отхвърляне; отчел е, че препоръката на вещото лице е потребността на детето от регулярни контакти с бащата да бъде задоволена в защитена среда, с оглед нуждата от продължително време за детето в сигурна семейна среда, за да може то да се възстанови от травматичната симптоматика; съдът е приел още, че не се установява бащата да е дал съгласие за прехвърлянето на детето в РБ и въпреки незаконната промяна на местоживеенето, е налице основание да бъде постановен отказ за връщането на детето, уреден в чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията – поради наличие на конкретна, сериозна опасност връщането му да го изложи на сериозна заплаха от психично увреждане и да го постави в неблагоприятна ситуация. За това свое обобщение СГС се е позовал на заключението на СПсЕ, възприето от него, че съществува сериозен риск връщането на детето да окаже неблагоприятно въздействие върху правилното му психическо, емоционално и социално развитие, до регрес в психологичен контекст и дори да отключи патологични механизми, вкл. защото не е установено да са направени адекватни уговорки, осигуряващи защитата на детето след неговото завръщане, съответни на заплахите за развитието му, продиктувани основно от раздялата с майката и по-малкия му брат и като се изхожда от интереса на детето.
Първоинстанционното производство е било образувано по постъпила на 05.12.2024г. молба в МП н а Р Б - централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция, което е представител на В. Р., подадена в СГС на 21.03.2025г. Молбата е подадена срещу С. Й. Х. с искане за връщане на детето 3 им Л. В. Р. в държавата по обичайното му местопребиваване – Конфедерация Швейцария. Молбата е обоснована по следния начин: двамата с ответницата нямат сключен граждански брак като и двете им деца са родени в Конфедерация Швейцария, а м. 06.2023г. двамата родители живеят разделено, тъй като молителят напуснал семейното жилище и майката сменила местоживеенето на децата в Швейцария, а след това и обичайното им местопребиваване без негово съгласие през лятото на 2024г. Молителят поддържа, че е нарушено правото му да упражнява ефективно родителските си права съгласно чл. 298а ШвГК, установено въз основа на двустранно подписана декларация.
Ответницата С. Х. е оспорила молбата с искане за отхвърлянето й.
Поддържа, че общата им визия с молителя е била да живеят в България, като в Конфедерация Швейцария тя е пребивавала, за да завърши магистърската си степен, при нея се е преместил и молителят и в конфедерацията се раждат и двете им деца; сочи още, че В. Р. е упражнявал домашно насилие върху нея и Л., и срещу него е образувано наказателно производство; от м.07.2023г. той преустановил съвместното им съжителство и след това заради агресивното му поведение тя е поискала налагане на мерки за защита, вкл. и от съда /прилага акт на полицията за защита по Закона за защита от насилие и присъда, с която е продължен срокът на наложената забрана, с определение на кантоналната полиция Цюрих до 14.12.2023г.; обвинетелен акт срещу В. Р. на прокуратурата на кантон Цюрих, „тежки престъпления с насилие“; Доклад на център за подпомагане на жертви на насилие и защита на детето; становище на кантонална болница за емоционалното състояние на Л./, в тази връзка е възразила, че детето не е имало обичайно местопребиваване в Швейцария и е обобщила, че животът, здравето, физическото и психическото благоденствие на Л. ще бъдат в сериозна опасност без нея и брат му, като В. Р. не е упражнявал и родителските си права от две години.
Срещу твърденията на ответницата молителят от своя страна се е противопоставил, отричайки твърденията й, като в тази връзка поддържа, че Л. е роден и отгледан в Швейцария и, че липсват окончателни съдебни актове, които да удостоверяват извършено насилие спрямо децата, каквото отрича да извършвал, вкл. и спрямо ответницата. От своя страна представя документи, с които е сезирал швейцарските органи за поведението на ответницата по молбата, касаещо децата им.
4
Не се спори, че детето на страните Л. е родено в Конфедерация Швейцария, гр. *** на ********г., където е бил записан и на училище до 03.06.2024г. /така училищно потвърждение/. Страните имат и още едно дете – С., родено на 19.05.2022г. Не е било спорно и, че от лятото на 2023г. страните не живеят заедно, а от 28.05.2024г. ответницата с двете деца се е установила в България.
Съгласно чл. 298а ШвГК, ако родителите не са сключили брак…, съвместното упражняване на родителските права се установява въз основа на съвместна декларация на родителите; родителските грижи включват правото на определяне на местопребиваването на детето, съответно съгласието на родителя, ако единият родител желае да го промени - чл. 301а ШвГК. Не се спори, че родителските права върху детето Л. са били упражнявани при условията на чл. 298 ШвГК.
От съдържанието и на социалните доклади, представени по делото, е безспорно установено, че ответницата Х. се е завърнала в България в средата на 2024г. и се е установила заедно със синовете си в гр.*** в дома на майка си, като е заявила намерение да не се връща доброволно с децата в Швейцария, тъй като са били жертва на насилие от молителя; индиректно със съдействието на психолог към ДСП - Пловдив е взето и мнението на Л. къде иска да живее и къде се чувства добре, като от описаното от социалните работници поведение се налага извод, че детето най – много харесва средата в България. В представения пред САС социален доклад отново е уточнено, че базовите потребности на детето се посрещат от майката, подкрепяна от своята майка, и двамата братя са силно привързани един към друг и майката, работила до 31.03.2025г. „хоум офис“, която е потвърдила намерението си да не се връща в Швейцария.
При изслушването си пред съда само пред социален работник, което съдът намира за подходящ начин за достатъчно достоверно изразяване на мнението му (вж. чл. 15, ал. 4 ЗЗДт, мнението е подложено допълнително на преценка и в заключението на изслушаната по делото експертиза), детето Л. В.
Р., владеещо и български език, е заявило, че в Швейцария е живял с майка си, татко си и С., като родителите му се разделили още докато живеели в Швейцария и той останал да живее с майка си без да вижда баща си. Когато живеели заедно в Швейцария баща му („тате“) не се държал много „както 5 трябва“, биел го, тормозил го, изпитвал страх от него, той отправял и заплахи към него. Л. е заявил и, че много обича брат си С. и ако можел да избира къде да живее, би избрал България.
В показанията си св. К. – майка на ответницата, подлежащи на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК, е разказала, че, когато е живяла при дъщеря си и В., е присъствала на много скандали между тях, най-вече заради отношението на В. към Л., на когото крещял и отправял обиди.
Молителят Р. е заявил при изслушването си, че Л. възпроизвежда думите на майка си, а майката на ответницата, която дествително е идвала при тях да помага в грижите за децата, говори неверни неща; той от своя страна твърди, че е имал добри отношения с детето. В съдебно заседание пред САС потвърждава намерението си, заявено и във въззивната жалба, да закупи билетите на майката и децата, да намери училище за децата, апартамент под наем за тях и да поеме разходите за наем за 2 месеца.
Ответницата Х. е заявила пред съда от своя страна, че през м.05.2024г. е дошла с децата, за да се установи с тях в България от Швейцария, където и двамата с молителя нямали близки хора, а това което я мотивирало да се върне в България било домашното насилие и страхът. Пред САС отново е потвърдила, че изпитва страх от жалбоподателя и въпреки заявеното от него намерение да поеме разходи, тя не може да остане на територията на Конфедерация Швейцария повече от 3 месеца.
Разпечатката съдържа 28 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a57ad31d-96a6-4a22-af8a-a3348211b284