Определение № 967 от 09.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 967 гр. София, 07.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20228002902311 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Геоплан„ЕООД против решение № 301/16.06.2022 г. по т.д.№ 182/2022 г. на Апелативен съд Пловдив, в частта му, с която е уважен / след отмяна на първоинстанционното решение, уважило предявения главен иск , с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК / предявеният от Национална агенция за приходите евентуален иск, с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК, срещу ответниците „ Лидер Агро Трейд „ ЕООД и „Геоплан „ ЕООД , като е обявена за относително недействителна по отношение на Държавата сключената между ответниците сделка по покупкопродажба на недвижим имот, обективирана в нот. акт № 47/29.06.2016 г., том І, рег.№ 560, дело № 45/2016 г. на Нотариус Нели Ивчева , рег. № 679 на НК .

Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с позоваване на съществено процесуално нарушение на съда - съобразяване със заключение на съдебно-оценителска експертиза от неправоспособно, като нерегистрирано по реда на Закона за независимите оценители, вещо лице. Без да оспорва осъществяването на останалите предпоставки от хипотезиса на чл. 216 ал. 1 т.

2 ДОПК, касаторът намира недоказана последната – разпореждане с имуществено право, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, доколкото се основава на приетата експертиза от неправоспособно вещо лице. Страната излага и съображения относно необосноваността на заключението, вкл. поради непозоваване на методи на оценка, респ. на липсата на професионален подход в изготвянето му, чиято неубедителност е установима и при съпоставяне цената на която имотът е придобит, по-малко от месец преди атакуваното разпореждане, спрямо цената на която е бил продаден от ответника

„ Лидер агро трейд „

ЕООД, с 3 740,80 лева по-висока от придобивната. Касационната жалба 1 съдържа детайлно обосноваване на изискуема за вещото лице правоспособност, придобита по реда на Закона за независимите оценители, на основание чл. 403 ал. 1 т . 2 от Закона за съдебната власт вр. с чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 2/ 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Страната обосновава служебно задължение за съда да съобрази липсващата компетентност и да определи служебно ново вещо лице за изпълнение на задачата, без да е било необходимо искане от нейна страна.

Ответната страна - НАП – оспорва касационната жалба със съображения по правилността на произнасянето от въззивния съд, тъй като същият правилно е приел, че няма служебно задължение да назначи нова експертиза, а в тежест на ответника е било да поиска такава, оспорвайки изготвеното заключение.Акцентира на обстоятелството, че видно и от касационната жалба, страната не го оспорва по същество.

От ответника „Лидер агро трейд„ЕООД не е депозирано становище.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на въведените касационни доводи, настоящият състав съобрази следното :

За да уважи предявеният от НАП против „ Лидер агро трейд „ЕООД и „Геоплан „ЕООД иск, с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК, досежно единствено спорната между страните предпоставка - даденото значително да надхвърля по стойност полученото, съдът е съобразил заключение на съдебно-икономическа експертиза, установила че при продажна цена в размер на данъчната оценка на имота – 55 866,90 лева / от които 55 391,60 лева за самия обект, с предназначение на офис и 475,30 лева – за припадащите се идеални части от земята/ , действителната пазарна цена на същия към датата на продажбата е 122 860,20 лева. За да обоснове този си извод вещото лице е изходило от обобщени статистически данни за продажна цена на квадратен метър, за имоти с идентично предназначение на територията на гр.Пазарджик, от електронен сайт „imoti.net“. Вещото лице е пояснило, че изведените данни са обобщение от офертите на всички агенции, участници в сайта.

Ответникът „Геоплан„ООД своевременно е оспорил заключението, като необосновано, поради непосочени подходи и методи за определяне на оценката. Позовал се е и на неправоспособност на вещото лице, в смисъл на непридобита по реда на Закона за независимите оценители правоспособност „независим оценител„, което обстоятелство експертът признава. Страната не оспорва обстоятелството, че вещо лице Црънчев е вписано в списъка на вещите лица за района на съответния съд. Първоинстанционният съд е приел заключението и постановил решение за уважаване на главния иск – по чл. 216 ал. 1 т. 4 ДОПК, в която част решението му е отменено и въззивният съд е уважил евентуалния - по чл. 216 ал. 1 т. 2 ДОПК , позовавайки се на заключението. Съдът приема, че за правоспособността на вещото лице е без значение регистрацията му като „независим оценител“, придобита по реда 2 на ЗНО, след като не е оспорена професионалната му квалификация, на основание която е включен в списъка на вещите лица и условие за която не е качеството „независим оценител„. Въззивният съд е посочил, че доколкото ответникът не е поискал назначаване на нова експертиза, съгласно чл. 200 ал.

3 вр. с чл. 201 ГПК, няма основание да не се кредитира депозираното заключение, установяващо разпореждане на цена, значително занижена спрямо пазарната цена на имота.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси :1/ Длъжен ли е съдът служебно, на основание чл.200 ал.3 ГПК, да назначи друго лице по допусната съдебна оценителна експертиза, когато от страна в процеса своевременно е направено възражение за липса на правоспособност на назначеното вещо лице, ако то не отговаря на изискванията за правоспособност по Закона за независимите оценители във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 2/29.06.2015 г.за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена на основание чл. 403 ал. 1 т. 2 от Закона за съдебната власт ? ; 2/ Длъжен ли е съдът, при назначена съдебно оценителна експертиза, служебно да назначи друго вещо лице, на основание чл. 200 ал. 3 ГПК, при направено признание от вещото лице за липса на правоспособност при изслушването по чл. 200 ГПК , ако то не отговаря на изискванията за правоспособност по Закона за независимите оценители във връзка с чл. 7 ал. 2 т .5 от Наредба № 2/29.06.2015 г.за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена на основание чл. 403 ал. 1 т. 2 от Закона за съдебната власт ? ;3/ Длъжен ли е съдът, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси следва да се назначи съдебнооценителна експертиза, да назначи задължително правоспособно лице, съгласно Закона за независимите оценители, за извършване на този клас експертиза или може да назначи друго лице от списъка на вещите лица по чл. 398 ЗСВ, което не отговаря на изискванията за правоспособност по ЗНО във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, издадена на основание чл. 403 ал. 1 т. 2 от Закона за съдебната власт ? и 4/ При какви пороци на заключението на вещото лице съдът е длъжен служебно да упражни правата си по чл. 200 ал. 3 ГПК и да назначи друго вещо лице? Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава по всички въпроси в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради липса на формирана задължителна и казуална практика на ВКС, в отговор на същите.

Първите два въпроса изхождат от несподелена от въззивния съд за значима предпоставка - назначеното и изготвило заключение вещо лице да притежава правоспособност на „независим оценител„, придобита по реда на Закона за независимите оценители / ЗНО /. Въпросите предполагат въззивният съд, въпреки приета за съобразима именно такава правоспособност, да е отказал да предприеме служебно назначаване на ново вещо лице. Като некореспондиращи с решаващите съображения на съда – че за компетентността на вещото лице не е съобразима регистрацията му като независим оценител, а професионалната му квалификация, преценена при 3 утвърждаването му за вещо лице - първите два въпроса не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване.

В съответствие с решаващите съображения на съда е формулиран третия от въпросите, изискващ отговор съставлява ли задължително условие за компетентността на експерт, по допусната съдебно-оценителна експертиза на недвижим имот, придобиването на правоспособност

„ независим оценител „ по реда на НЗО, на който въпрос въззивният съд е отговорил отрицателно. Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не и допълнителния такъв, в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Преди всичко, не е посочена правната норма – непълна, неясна и противоречива, чието тълкуване изисква въпроса.

Нещо повече, изобщо е неясно основанието на връзката , която касаторът прави между чл. 403 ал. 1 т. 2 ЗСВ / според който Министърът на правосъдието, съгласувано с Пленума на Висшия съдебен съвет, издава наредба за условията, на които трябва да отговарят специалистите, утвърдени за вещи лица /, въз основа на който текст е издадена Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица и самата Наредба от една страна, а от друга - Закона за независимите оценители, уреждащ условията и реда за придобиване на професията „независим оценител„, упражнявана въз основа на договор между възложител и независим оценител / чл. 17 и чл. 19 от ЗНО /, вкл. отговорността на последния при несъответно изпълнение и за причинени вреди. Както в чл. 7 от посочената от касатора Наредба

/ понастоящем отменена с пар. 3 от ЗР на Наредба Н-1/14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, обн. ДВ бр. 18 от 26.02.2023 г. /, така и в чл. 7 от новоприетата, придобиване на правоспособност „независим оценител„ по реда на ЗНО не е визирано като условие за нужната квалификация, за утвърждаване на лицето за експерт по съдебни дела. Не е установено назначеното по делото вещо лице да не отговаря на някое от предвидените в чл. 7 от Наредбите - предходна и настояща – условия, досежно висше образование , квалификация, стаж по специалността, чисто съдебно минало и др..

Четвъртият въпрос, видно от обстоятелствената част на изложението, е предпоставен именно от тезата на касатора, че при така оспорената правоспособност на вещото лице, съгласно ЗНО и при надлежно наведен кореспондиращ довод във въззивната жалба, въззивният съд е бил длъжен служебно да назначи ново вещо лице, тъй като само на това основание заключението е опорочено. Съгласно преждеизложеното, такъв довод не е споделен от съда и е несподелим въз основа на действително приложима правна норма. В случай, обаче, че въпросът изхожда от паралелно направено с въззивната жалба оспорване на заключението и като необосновано, въпросът удовлетворява общия селективен критерий. Въззивният съд е отказал да коментира обосноваността на заключението, считайки че страната, оспорвайки го, е следвало да поиска назначаване на нова експертиза, вместо да бездейства. Обоснован, макар и не в сочената от касатора хипотеза, а в тази по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК , е допълнителният селективен критерий, поради 4 противоречие на процесуалните действия на въззивния съд с приетото в т. 3 / виж мотиви / от ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Несъстоятелно е възражението на ответната страна, че касационната жалба не съдържа довод в посочения смисъл / стр. 6 пар.1 от същата /.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ: