Определение № 772 от 15.07.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 772 гр. Перник, 15.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500547 по описа за 2026 година Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, представлявана от Т.М. и С. Г. – изпълнителни директори, чрез юрк. Т. К. против разпореждане № 11289/17.04.2026г. по ч.гр.д. №3457/2026 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 11837/02.04.2026, подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против П. Е. Г., с ЕГН **********, за сумата 61,35 евро, представляваща такса, платена на ЧСИ Б. за връчване на уведомително писмо – покана за доброволно изпълнение до длъжника.

Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно в обжалваната част. Посочва, че в договора за потребителски кредит е предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката такси и комисионни за извършвани по договора банкови операции, включително и по обслужване на кредита.

Освен това кредитополучателят заплаща и всички обявени от банката такси и други разходи по банковото обслужване на задължението, както и по принудителното събиране на вземането. Твърди се, че банката е направила разход да връчи на кредитополучателя писмо – показана за доброволно плащане на просрочени суми, което е действие по обслужване на кредита.

Сочи се, че длъжникът не е уведомил банката за промяна на постоянния си и настоящия си адрес, затова се е наложило банката да пристъпи към връчване на уведомителното писмо чрез ЧСИ, а отхвърляйки заявлението в атакуваната част, съдът е толерирал злоупотреба с права от страна на длъжника. Поддържа се и че кредиторът е понесъл вреди в резултат на неизпълнение на договорни задължения на длъжника по аргумент на чл. 88, ал.1, изр. второ, вр. чл. 82 ЗЗД.

1

Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл. 309а, ал.1 ТЗ. Моли се за отмяна на разпореждането на районния съд в атакуваната част и се иска претендираната сума да бъде присъдена изцяло.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява редовна и процесуално допустима.

Ч.гр.д. №3457/2026 г.. по описа на Пернишкия районен съд е образувано по заявление на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против П. Е. Г. за следните суми: 5 347,51 EUR, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *** от ***, ведно със законната лихва, за период от 02.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 251,28 EUR, представляваща договорна лихва, за периода от 20.02.2025 г. до 19.02.2026 г., 135,76 EUR, представляваща мораторна лихва обезщетение за забава върху просрочените плащания, за периода от 20.02.2025 г. до 19.02.2026 г., 49,85 EUR, представляваща санкционна лихва обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница, за периода от 20.02.2026 г. до 01.04.2026 г., 641,60 EUR, представляваща отложени лихви, съгласно Анекс № ***, за периода от 20.01.2020 г. до 09.02.2021 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 109,24 EUR (сто и девет евро и 24 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 40,51 EUR (четиридесет евро и 51 цента), както и спорните 61,35 EUR, представляващи друго - направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

Заявлението е отхвърлено по отношение на сумата 61,35 EUR, тъй като съдът е приел, че тази такса се претендира поради забава на длъжника да изпълни задължението си, като в тази връзка се е позовал на чл. 33 ЗПК.

Съдът е посочил, че дейността по изготвяне и връчване на уведомления по чл.

60, ал. 2 ЗКИ не представлява допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит, а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги, а дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита, поради което претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал.

2 ЗПК. Овен това, в противоречие с чл. 10, ал. 4 ЗПК липсва клауза в договора, която да е посочена и в извлечението по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, която да урежда задължение за заплащане на подобна такса в конкретно посочен размер.

Позоваването на жалбоподателя на чл. 82, вр. чл. 88, ал.1, изр. 2 ЗЗД с аргумент, че разходът е вреда от неизпълнение на договорно неизпълнение от страна на длъжника, е неоснователно. ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД в материята на потребителското кредитиране. Правилно съдът е съобразил разпоредбата на чл. 33, ал.1 ЗПК, която е императивна и 2 изчерпателно урежда последиците от забавата на потребителя, като предвижда, че кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума. Тази специална норма дерогита общия режим за обезщетяване на вреди по ЗЗД и изключва възможността кредиторът да претендира каквито и да било други разходи, такси или обезщетения, произтичащи от забавата, включително разходи за издирване и уведомяване на длъжника. Претенцията за заплащане на такса за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост е в противоречие с цитираната разпоредба и с нея се цели заобикаляне на предвиденото в нея ограничение, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Освен това съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. По своето естество претендираната сума представлява разход във връзка с извънсъдебното събиране на задължението и не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги.

Съдът правилно е посочил, че връчването на уведомление за предсрочна изискуемост не представлява „допълнителна услуга“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК. Изпращането на покани, включително такива, с които се обявява предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, не представлява услуга, а действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Поради това разходите за тях не следва да бъдат възлагани в тежест на последния. Дори и да се приеме, че това са услуги, свързани с договора за кредит, то те са такива по управление на кредита, поради което и тази такса противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия по управление на кредита.

Аргументът на жалбоподателя, че договорът съдържа общи клаузи, задължаващи длъжника да плаща всички такси и разходи по обслужване и принудително събиране на кредита, е в пряко противоречие с императивните норми на ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Общи формулировки като посочените от жалбоподателя и залегнали в договора за кредит не отговарят на този стандарт за прозрачност и са недостатъчни, за да обосноват претенцията. Всяко плащане, което не е изрично и конкретно предвидено, е недължимо, съгласно чл. 10, ал.2 ЗПК.

В случая не намира приложение и нормата на чл. 309а ТЗ, както се сочи в частната жалба. Изменението на ТЗ (ДВ., бр. 20/2013 г.) с въвеждане на чл.

309а е в изпълнение на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (пар. 12 от ДР на ЗИД на ТЗ). Съгласно съображение 8 от преамбюла на Директивата обхватът й следва да се ограничи до плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки, като тя не следва да урежда сделките, извършвани с потребителите. Поради това следва да се приеме, че заявителят не може да се легитимира като титуляр на обезщетение по чл. 309а ТЗ, доколкото в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

3

С оглед гореизложеното съдът намира, че частната жалба е неоснователна и разпореждането на районния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11289/17.04.2026г. по ч.гр.д.

№3457/2026 г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление № 11837/02.04.2026, подадено от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против П. Е. Г., с ЕГН **********, за сумата 61,35 евро, представляваща такса, платена на ЧСИ Б. за връчване на уведомително писмо – покана за доброволно изпълнение до длъжника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4