Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1928 от 11.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1882/2024
Вид
Определение № 1928
Подписан
11.07.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 ал.2 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1928 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. В. като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно частно гражданско дело № 20245300501882 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт Е.К. против разпореждане № 17793/18.06.2024г. по гр.д. № 10198/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против А. В. Р. за сумата от общо 803.83 лева. Паричното вземане включва: неплатена главница в размер на 206.26 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 4.46 лева, дължимо за периода от 20.05.2022 г. до 20.05.2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 30 лева, дължимо до 20.05.2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 60 лева, дължимо до 20.05.2022 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500 лева, начислени на 21.03.2023 г. и законна лихва в размер на 3.11 лева, дължима от 20.05.2022 г. до 28.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.11.2023 г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора и съпоставката й с част от съдебната практика в България по този въпрос.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

1

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че в случая, клаузите на договора, уговарящи при отпуснат кредит в размер на 1800 лева фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41 %, отделно от това възнаграждение за посочените услуги Фаст 540 лв. и Флекси 1080 лв. при предоставена заемна сума са неравноправни клаузи. При отпуснат кредит от 1800 лева тези такси и „услуги” за потребителя предвиждат плащания от още около 1620 лева. Заобикалят правилата на ЗПК и ЗЗП. Поради това и потребителят следва да върне чистата стойност на получения кредит, която е заплатена. ПРС приема, че тъй като не може да се установи каква част от претендираната с настоящото заявление главница включва в себе си вземане основано на неравноправни клаузи от договора, то следва заявлението да бъде отхвърлено изцяло.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител.

Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 17793/18.06.2024г. по гр.д. № 10198/2024г. по описа на РС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3