Протокол № 452 от 17.03.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 452 гр. Варна, 17.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100502947 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:10 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И

ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Ю.А., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Въззиваемата страна В. Г. В. И М. АНГ. В. , редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от адв. В.Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Юрисконсулт А.: Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на КПКОНПИ, чрез главен юрисконсулт И.С. срещу решение № 261754/26.05.2021г., постановено по гр.дело № 15719/2020г. по описа на РС Варна, с което Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е осъдена да заплати на В. Г. В. и М. АНГ. В. сумата от 8 747,61лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.03.2018г. до 10.11.2020г., дължимо върху присъдено с влязло в сила решение по к.гр.д. № 5291/2016г. по описа на ВКС вземане в общ размер от 32 667,40лв., ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата 1 молба в съда – 07.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1429,90лв., представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК / разделно по 714,95лв. за всеки един от ищците/. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Посочва се, че решението в частта, с която въззивникът е осъден да заплати мораторната и законна лихва от дата на подаване на исковата молба е недопустимо, тъй като в исковата молба не е било отправено такова искане, поради което и на основание чл.270, ал.3 ГПК, в тази част решението следва да се обезсили. Излага се също, че начисляването на лихва върху лихвата е недопустимо, като уговорката за анатоцизъм в гражданските правоотношения е нищожна. Изложени са и подробни доводи и съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, като се твърди, че искането за присъждане на лихва върху сума, представляваща разноски е неоснователно предвид правилото, че лихви върху разноски не се дължат. Разноските представляват имуществена вреда, поради което съгласно правилата на ГПК и АПК, същата се възмездява от ответната страна по спора, за която решението на съда е неблагоприятно и същата не е лихвоносно вземане. Първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, не е обсъдил изпратените от КПКОНПИ писма до двамата ищца, както и поведението на Комисията в качеството й на длъжник, във връзка с правилното и прецизно изплащане на сумите по ИЛ №77/16.02.2018г. и поведението на ищците като кредитори, които не са оказали съдействие за точното изпълнение на задължението, поради което е достигнал и до неправилни изводи. Изплащането на сумата по изпълнителния лист е било предвидено в бюджета за следващата година, когато е и извършено след посочване н от ищците на актуална банкова сметка. Твърди се, че В.В. и М.В. не са оказали необходимото съдействие, изразяващо се в навременно представяне на банкови сметки, на които те са титуляри и изрично писмено волеизявление, с нотариална заверка, за превеждане на сумата по банкова сметка, на която те не са титуляри. По изложените съображения, без да се сочат новонастъпили и новооткрити факти и обстоятелства, въззивникът моли решението да се отмени като се постанови друго, с което исковете се отхвърлят, алтернативно, ако се приеме, че Комисията дължи мораторна лихва, то същата следва да се дължи от 14.04.2020г., на която дата е поканена да плати и в размер на 1814,67лв. Подадена е и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение от 13.08.2021г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на КПКОНПИ по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на ищците разноски и редуциране на размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че не са налице предпоставки за редуциране на адвокатското възнаграждение. Посочва, че делото не е със значителна фактическа и правна сложност поради което и претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите В.В. и М.В., чрез пълномощник адв. В. Т. ВАК са депозирали отговори на въззивната и частната жалби, в които се изразява становище 2 за неоснователност на същите.

Юрисконсулт А.: Поддържам, както въззивната жалба, така и частната жалба.

Оспорвам отговорите. Няма да соча доказателства.

Адв. Т.: Поддържам отговорите на въззивната и частната жалба. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът намира, че следва да се приеме по делото представения от въззиваемите списък с разноски и доказателства за извършването им, поради което О П Р Е Д Е Л И:

П Р И Е М А по делото представения от въззиваемите списък с разноски и доказателства за извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Юрисконсулт А.: Моля, въз основа на доводите, посочени във въззивната жалба да постановите решение, с което да обезсилите, алтернативно да отмените изцяло решението на първоинстанционния съд. Също, както са изложени мотивите в частната жалба, делото пред първата инстанция мина в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства експертизи, изслушване на вещи лица, свидетели и др. Видно е че заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, съпоставено с усилията на защитата при упражняване на процесуалните им права.

Отново правя възражение за прекомерност за претендираното адвокатско възнаграждение.

Алтернативно, моля за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер, ако счетете, че двете жалби са основателни.

Адв. Т.: Моля да оставите частната и въззивната жалба срещу определението от 13.08.2021 г. и срещу решението, постановени по гр. д. № 15719/2020 г. по описа на ВРС като неоснователни. Подробни доводи и съображения съм изложила в писмените отговори на частната и въззивната жалби, които поддържам изцяло.

Моля да бъдат присъдени адвокатските възнаграждения по същите, обективирани в молбата по чл. 80 от ГПК.

Моля за решение в този смисъл.

Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:14 часа.

Председател: _______________________

3

Секретар: _______________________

4