Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 223 от 16.02.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 473/2021
Вид
Определение № 223
Подписан
16.02.2024
В сила
03.04.2024
Състав
Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Варна, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20213100900473 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 29802/06.12.2023 г. от С. Д. И. и С.

А. И. чрез адв. С. Н. срещу Решение № 500/16.11.2023 г., постановено по делото.

С разпореждане № 92/04.01.2024 г. са дадени указания на жалбоподателите за отстраняване на констатирани нередовности по жалбата.

В срока за отстраняване на нередовностите е депозирана молба вх. № 1002/15.01.2024 г. от С. Д. И. и С. А. И. чрез адв. С. Н., с която е отправено искане за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване.

С разпореждане № 364/18.01.2024г. съдът е предоставил възможност на молителите да представят доказателства, удостоверяващи, че не разполагат с достатъчно средства, като ги е предупредил, че при неизпълнение в срок на горните указания, молбата ще бъде оставена без уважение.

Във връзка с постъпила молба от процесуалния представител на жалбоподателите, съдът с разпореждане №659/01.02.2024 г. отново е предоставил възможност на молителите да представят декларация съгласно изричната разпоредба на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като отново ги е предупредил, че при неизпълнение в срок на горните указания, молбата ще бъде оставена без уважение.

Съобщението е връчено на страната на 06.02.2024г. В рамките на срока, на 13.02.2024г., е постъпила молба от въззивниците чрез проц.представител адв.Св.Н., с която заявяват, че не желаят да представят декларации по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК.

Разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК предвижда възможността физически лица, страни в производството, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото такси и разноски, да бъдат освободени от задължението за внасянето им. При преценка 1 имущественото състояние на страната съдът следва да вземе предвид няколко обстоятелства, изчерпателно изброени в чл.83, ал.2 , т.1-6 ГПК, както и да съобрази евентуално други извън тези, и въз основа на тях да направи цялостна преценка за основателността на искането.

В случая молителите не са представили нито декларации, удостоверяващи имущественото им състояние, нито други доказателства в тази насока. Предвид това съдът намира, че последните не са доказали невъзможността си да платят дължимата държавна такса за производството, възлизаща на 790,07 лв., а за да се приложи разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, то е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплатят. С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за признаване в полза на молителите на липсата на достатъчно средства да заплатят дължимата държавна такса за въззивното обжалване.

В практиката последователно се поддържа становището, че обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК се доказват от лицето, което иска освобождаване от държавна такса. В производството съдът няма задължение служебно да събира доказателства за наличието на обстоятелства, предпоставящи освобождаването от заплащане на такса, като същевременно служебното събиране на доказателства за част от обстоятелствата не води до извод, че молителят не дължи представяне на изрично предвидената в чл.83, ал.2 ГПК декларация.

С оглед гореизложеното съдът прави извода, че не са налице основанията по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на молителите, поради което и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1002/15.01.2024 г. от С. Д. И. и С. А. И. чрез адв. С. Н., за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, на осн. чл.83, ал.2 ГПК като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2