Акт № 40677 от 03.11.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40677 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20261110113196 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по предявен иск от М. Б. Б. срещу „Кредирект“ ЕООД, който отговаря на процесуалните изисквания за редовност и допустимост.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът по първоначалния иск е предявил насрещен иск.

Ответникът е направил особено искане по реда на чл. 213 ГПК. Съдът приема искането за неоснователно. При служебно извършена справка с деловодната система се установява, че към настоящия момент ищецът е страна по посоченото гр. д. №15608/2026г., което е с различен предмет на разглеждане, касаещ друго кредитно правоотношение между страните, и се намира на различен етап на развитие, т. к. по него е постановен окончателен съдебен акт, невлязъл в законна сила.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.

Доказателственото искане на ищеца М. Б. Б. за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде отхвърлено доколкото изследването на поставените въпроси не налага използването на специални знания от съда.

На страните на основание чл.140а, ал. 1, т. 10 ГПК, следва да бъде указана възможността да участват в информационна среща за процедура по медиация, която съгласно чл.19, ал.1 ЗМ се провежда в съдебен център по медиация към съответния съд, а именно: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204, тел. ***, email: ********@***.*******.

Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на спора между тях.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 213 ГПК.

ДОПУСКА представените към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

1

УКАЗВА на страните на основание чл.140а, ал. 1, т. 10 ГПК възможността да участват в информационна среща за процедура по медиация, която се провежда в Център за спогодби и медиация към СРС и СГС. ОПРЕДЕЛЯ срок за провеждане на информационната среща за медиация до датата открито съдебно заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 02.12.2026. от 10:40 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца по насрещния иск „Кредирект“ ЕООД – препис от отговора на исковата молба с вх.

№282319/14.09.2026г.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Ищецът твърди, че сключил в ответника договор за обезпечен потребителски кредит №****/02.02.2026г. при следните параметри: предоставена в заем главница - 1400 евро, срок на договора – 18 месеца, лихвен процент – 40 %, ГПР – 48,08 %, брой вноски – 18, общо дължима сума – 2 063,52 евро. Съгласно чл. 13, ал. 5 от договора при непредоставяне на предвиденото обезпечение по договора в срок по кредита се начислявала дължима неустойка от 1 464,80 евро. Ищецът сочи, че със сключването на процесния договор за кредит получил Споразумение за консолидиране на плащания №****/02.02.2026г. и погасителен план. Ищецът оспорва като недействителен процесния договор за кредит поради наличието на уговорени в неговото съдържание клауза, предвиждаща размер на приложимия ГПР по договора, и клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка от 1 464,80 евро при непредоставяне на обезпечение, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 22 ЗПК. Ищецът оспорва клаузата от процесния договор, предвиждаща приложима договорна лихва от 40% , като недействителен поради допуснато противоречие с добрите нрави. Ищецът твърди, че посредством предвидената неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение ответникът си осигурявал начисляването на скрито допълнително възнаграждение по договора. Поставените изисквания към предвидените обезпечения в действителност били неизпълними за кредитополучателя, а същевременно се заобикаляло и законовото ограничение на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Ищецът твърди, че в процесния договор за кредит при определяне на приложимия ГПР от 48,08% не са конкретизирани компонентите, формиращи крайния му размер, предвид невключването на уговорената неустойка, както и не са оповестени взетите предвид допускания при изчисляването на ГПР, което съставлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на договор за обезпечен потребителски кредит №****/02.02.2026г., сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени изискванията на ЗПК, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, като размерът на ГПР съответствал на законоустановения лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага доводи, че процесната неустойка на следва да бъде включвана като компонент в приложимия ГПР, т. к. задължението за заплащането й е възникнало след сключване на договора за кредит. Начинът на начисляване на уговорената неустойка, както и периодът за който се дължи, били описания ясно в договора, а дължимостта й била свързана с последващо договорно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от кредитополучателя. При сключване на договора на ищеца била предоставена преддоговорна информация за желания кредит в ясен и четлив вид при съблюдаване на нормативните изисквания. Кредитодателят предоставят достатъчен срок на ищеца за предоставяне на договорното обезпечение, изцяло съвпадащ със срока за отказ от договора. Кредитополучателя разполагал с 14-дневен срок за отказ по реда на чл. 29 ЗПК. Клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка, отговаряла на всички нормативни изисквания и не накърнявала добрите нрави, съответно нямала неравноправен характер по смисъла на ЗЗП. Ответникът посочва, че изпълнението на задължението за предоставяне на договорно обезпечение не било обезпечено по друг начин, като ответникът извършил предварителна оценка за размера на вредите при липса на предоставено обезпечение. Предвидената неустойка изпълнявала присъщите й функции, не водела до неоснователно обогатяване и не противоречала на добрите нрави. Ищецът разполагал с предварителна запознатост с условията и правните последици от сключването 2 на договора. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца М. Б. Б.. Посочва, че заемната сума по процесния договор за кредит в размер на 1 400 евро била предоставена на кредитополучателя към датата на сключване на договора. В уговорения срок ответникът се задължил да върне заемната сума чрез заплащане на 18 месечни вноски при уговорен падеж на първата вноска – 04.03.2026г., и на последната вноска 04.08.2027г., при лихвен процент от 40%. Твърди се, че след сключване на договора ответникът не е изпълнил поетите задължения за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита. Въз основа на така изложените твърдения предявява в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 400 евро, представляваща неизплатената чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане. Претендира за присъждане на сторените съдебни разноски.

По делото е постъпил отговор на насрещния иск по реда на чл. 131 ГПК, в който М. Б.

Б. не оспорва дължимостта на претендираната сума от 1 400 евро, представляваща чистата стойност на кредита по договор за обезпечен потребителски кредит №****/02.02.2026г.

Излага доводи за недължимост на претендираните от ответника разноски по отношение на предявения насрещен иск по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Разпределение на доказателствената тежест:

Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване

С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:

1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между М. Б. Б. и „Кредирект“ ЕООД по силата на сключен договор за обезпечен потребителски кредит №**** от 02.02.2026г. с посоченото съдържание.

2. Факта на усвояване на предоставената от „Кредирект“ ЕООД заемна сума в размер от 1 400 евро от кредитополучателя М. Б. Б..

3. Факта, че начислената неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита в размер на 1 464,80 евро не е включена при формиране на посочения в договора ГПР от 48,08%.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.

Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за обезпечен потребителски кредит №**** от 02.02.2026г. и съдържанието на оспорените договорни клаузи.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени.

По насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже размера на чистата стойност на кредита.

В доказателствена тежест на ответника М. Б. Б. е да докаже изпълнение на договорните задължения за плащане.

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на 3 потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.