Решение № 8 от 07.01.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Кърджали, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140101046 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск от Д. М. Н., ЕГН **********, с адрес ****, чрез ЕАД Д. М., представлявано от адв. Д. М. със служебен адрес **** срещу „Фератум Бълагария“ ЕООД, ЕИК 200599406 , със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 за прогласяване на недействителността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК на сключения между страните Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние **** В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е релевирал твърдения, че процесният договор е нищожен като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включено възнаграждението по представеното поръчителство.

По отношение на клаузата за поръчителство счита същата за нищожна , като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.

Предявен е осъдителен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от Д. М. Н.р ЕГН **********, с адрес ****, чрез ЕАД Д. М., представлявано от адв. Д. М. със служебен адрес **** срещу „Фератум Бълагария“ ЕООД, ЕИК 200599406 , със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 за сума в размер на 5 (пет) лев, като частичен от сума в размер на 264 (двеста шестдесет и четири) лева по нищожния Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние **** ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.07.2025 г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 23.03.2023 г.с ответното дружество сключили Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние ****, съгласно 1 който отпуснатият заем е бил в размер на 800 лева, която сума е следвало да бъде върната в срок от 30 дни с лихва в размер на 27,04 лева и ГПР в размер на 49,66%. Заявява, че в чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено oт Ferratum bank в полза на дружеството ответник, като никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Ищецът сочи, че след като усвоила сумата от 800 лв. установила, че освен заемната сума от 800 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 236,96 лв. Сочи, че е погасила всички задължения по посочения договор.

С разпореждане **** съдът е указал на ищеца да уточни начинът на сформиране на искът в размер на 264 лева, като посочи основанието (лихва и такса за обезпечение и/или др.) и размерът им, както и да формулира надлежно петитума на исковата молба, като уточни изрично какво представлява сумата, която претендира като заплатена без основание. Ищецът уточнява, че сумата в размер на 264 е формирана от такса за обезпечение с поръчителство по договора в размер на 236,96 лв. и лихва в размер на 27,04 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Фератум България“ ЕООД, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва сключването на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние **** съгласно посоченото в него съдържание. Оспорва твърдяната недействителност на договора. Сочи, че са спазени всички законови изисквания на ЗПК относно съдържанието им. Заявява, че ГПР изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговореното заплащане на възнаградителната лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, както и че в договора се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и общата сума, която следва да се изплати, като тези данни са намерили отражение в договора за кредит и погасителния план към него, поради което не са налице нарушения по член 11 от ЗПК. Ответникът заявява, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава/ограничава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Сочи, че договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора и ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в определен размер, като тези разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от ДР на ЗПК доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита. По изложените съображение моли искът да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът не се представлява, депозирана е молба, с която не възразява да бъде даден ход на делото, заявява, че няма да сочи доказателства и няма доказателствени искания, моли да се уважата исковете претендира разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК и 2 приложени доказателства към него. Ответникът не изпраща представител, представя молба, в която която моли да се даде ход на делото, да бъде приет за окончателен проекта за доклад, да се приеме справка за получени плащания по процесния кредит, както и че няма доказателствени искания, развива съображение по същество на спора.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение ****, в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства: сключването между ищеца и „Фератум България“ ЕООД на Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние **** за сумата за сума в размер на 800 лева, която сума е следвало да бъде върната в срок от 30 дни с лихва в размер на 27,04 лева и ГПР в размер на 49,66%; че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на Мултитюд Банк“ АД (Multitude Bank p.l.c.), не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; че ищцата е погасила задълженията си по посочения договор, като е платила включително и такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на 236,96 лв.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството - ответник. Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден. Страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на 236,96 лева.

Настоящият състав намира, че Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние **** е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 във вр. чл. 19 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР не отговаря на действителния такъв, тъй като не е включено уговореното възнаграждение по договора за поръчителство с одобрено от заемодателя дружество поръчител.

Посоченото възнаграждение следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени 3 задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република

България. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се включи размерът на уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, с който заемът е обезпечава, размерът би надхвърлил значително посочения размер на ГПР.

В уговорения годишен процент на разходи по Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние **** не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е включил уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, с който заемът е обезпечава, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.

В случая годишният процент на разходите, записан в Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние **** не е действителният, тъй като при добавянето на уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, с който заемът е обезпечава, би променило годишния процент на разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен, т.е. в случая Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние **** е нищожен.

Отделно от това, настоящият състав намира, че клаузата въз основа на която е сключен процесният договор за поръчителство е неравноправна, защото изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което с оглед установените данни за свързаност с кредитополучателя и обстоятелствата около „одобряването“ на поръчителя в деня на сключване на договора за кредит, води до извода, че със сключване на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител не се цели обезпечаване на договора, а 4 оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на „възнаграждение“ за поръчител, свързан с кредитора. Това е още едно основание, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Невключването цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на целия договор, като последиците от недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията.