Определение № 732 от 25.09.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 732 гр. Ловеч, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500432 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 4109/21.08.2023 г. от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК **********, чрез юрисконсулт М. Т. против разпореждане № 1601/02.08.2023 г. по ч.гр.д. № 582/2023 г. на РС Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение против длъжника К. Ц. Х. от *** за посочените в него суми.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Оспорва направените от районния съд изводи и счита, че нищожността на отделна клауза не води до недействителност на целия договор. Твърди, че дори клаузата за неустойка да е нищожна, следва да се присъдят претендираните вземания за главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава. Изтъква, че съгласно чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК неустойката не се включва в годишния процент на разходите, а упоменаването на нейния размер във вноската към погасителния план е с цел улеснение на потребителя да прецени размера й при неизпълнение на задължението. В жалбата са изложени доводи, че в случая неустойката е уговорена като обезпечение при неизпълнение на задължението и тя е индивидуално договорена между страните, което я прави равноправна клауза.

Потребителят е правил частични погашения, с което е потвърдил действителността на сключения договор. На следващо място относно договорната възнаградителна лихва в размер на 40.05% посочва, че не противоречи на добрите нрави и нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност дори да се приеме, че договорът е недействителен, за съда не представлява затруднение да изчисли дължимата чиста стойност на кредита.

1

В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и присъждане на претендираните в заповедното производство суми, както и на направените разноски, вкл. и в настоящето производство.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в преклузивния едноседмичен срок за обжалване на разпореждането, с което отхвърлено изцяло заявлението, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 582/2023 г. по описа на РС Тетевен, е започнало по постъпило заявление от „Сити Кеш“ ООД срещу длъжника К. Ц. Х. за парично вземане в размер на следните суми: главница в размер на 600.00 лв., възнаградителна лихва в размер на 220.99 лв. за периода от 15.11.2021г. до 15.05.2023 г., договорна неустойка в размер на 1117.01 лв. за периода от 15.11.2021г. до 15.05.2023 г., законна лихва за забава в размер на 177.93 лв. за периода от 01.03.2023г. до 01.07.2023 г., неустойка за забава в размер на 193.80 лв. за периода от 17.04.2022 г. до изплащане на задължението,разходи за събиране на задължението поради забава в плащането в размер на 135.00 лв. за периода до 01.07.2023 г., ведно със законната лихва, както и разноски в размер на 48.89 лв. за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260.00 лв.

Към заявлението са приложени Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № ****** от 15.11.2021 г., Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „КРЕДИРЕКТ“, Тарифа за таксите и разходите, лог файл по Договор за паричен заем№ ******.

С обжалваното Разпореждане № 1601/02.08.2023 г. РС-Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението на „Сити Кеш“ ООД. Изхождайки от твърденията в заявлението, в мотивите си районният съд е приел, че уговорката за неустойка в договора противоречи на закона и добрите нрави и същата се явява нищожна. Изложени са подробни съображения, че за произтичащите от нея вземания поради направения извод следва да се откаже издаването на заповед за изпълнение. Относно претенцията за разходи за събиране на вземането е прието, че същото противоречи на нормата на чл.10а, ал.4 от ЗПК и добрите нрави, като с тези клаузи на договора се цели и заобикаляне ограничението на чл.33 от ЗПК. По отношение на претендираното вземане за договорна лихва са изложени доводи, че уговорката относно нейния размер противоречи на добрите нрави и се явява нищожна, поради което не произвежда действие. За платена от длъжника сума в размер на 114.00 лв. е направен извод, че с нея е платена част от главницата по договора, но съдът не може да определи нейния размер, както и не може да се установи начина за определяне на лихвата за забава и начина на нейното изчисляване.

Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд 2 правни изводи. Съгласно разпоредбата н а чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК , заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и лихва за забава, включва и начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение и разходи за събиране на вземането поради забава в плащането. В случая заповедният съд е формирал извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, изхождайки от постановките на ТР 1/2009г. на ОСТК на ВКС.

Относно нищожността на клауза за неустойка в търговските договори поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 предл. трето ЗЗД /, в т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС е указано, че не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В това задължително за съдилищата тълкуване е възприето, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора. От изложеното в т.12 от заявлението става ясно, че задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на поръчителство или банкова гаранция не е определено като предварително условие за сключване на договора. Това противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на неустойка, която е включена и в размера на погасителната вноска, което води до оскъпяване на кредита. Изложеното обуславя извода, че неустойката излиза извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции и цели неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Следва да се отбележи, че размерът на тази неустойка надхвърля близо два пъти размера на отпуснатия кредит, което е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

На следващо място въззивният състав счита, че доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. От заявителя се претендират и разходи за събиране на вземането поради забава в 3 плащането в размер на сумата от 135.00 лв. В нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. Следва са отбележи, че с оглед твърденията на заявителя, че сумата е за разходи за изпращане уведомления, съобщения, имейли, писма и др. и е уговорена като фиксиран размер налагат извод, че тя не представлява разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.

Въззивният състав не приема изложените в жалбата доводи, че ако не се дължи неустойка, с платената от длъжника сума в размер на 114.00 лв. са погасени първите четири вноски за лихва, частично петата вноска, както и 13.85 лв. от главницата по договора, поради което дължима остава главница в размер на 586.15 лв. и възнаградителна лихва в размер на 140.87 лв. В случая е неприложима и разпоредбата на чл.23 от ЗПК, тъй като видно от инкорпорирания в договора погасителен план, първите четири вноски включват лихва в размер на 20.03 лв. и 93.97 лв. неустойка, която настоящият състав приема че не се дължи поради нищожност на неустоечната клауза.

Съдът не може да определи кои изискуеми вземания са погасени със сумата от 114.00 лв., защото не е ясен механизмът, по който е изчислена лихвата, т.е. дали е начислена върху главница, включваща и вземането за неустойка, което се отхвърля. Изложените съображения се отнасят и за претендираната възнаградителната лихва и лихва за забава. В този смисъл са и направените от заповедния съд изводи, които се споделят от настоящия състав.

По изложените съображения ЛОС също приема, че е налице предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания. Ето защо частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а разпореждането на ТРС се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд 4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1601/02.08.2023 год., постановено по ч.гр.дело № 582/2023 год. по описа на Районен съд Тетевен, с която е отхвърлено подаденото от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника К. Ц. Х. от *** за посочените в него суми.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5