Решение № 9145 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9145 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110136725 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „***********“ ЕООД срещу С. Г. В., с която по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми:

434,41 евро /евровата равностойност на 849,63 лв./ - главница по Договор за потребителски кредит № ***********/25.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2024 г., до окончателното плащане, 133,67 евро /евровата равностойност на 261,43 лв./ – договорно възнаграждение за периода от 10.11.2018 г. до 03.09.2019 г., 45,47 евро /евровата равностойност на 88,94 лв./ - мораторна лихва за периода от 11.09.2018 г. до 03.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 46811/2024 г. по описа на СРС, 69 състав, както и осъдителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1, т. 3 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 503,83 евро /евровата равностойност на 985,40 лв./ – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № ***********/25.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.07.2024 г., до окончателното плащане, за която сума съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение с влязло в законна сила Разпореждане № 129739/12.09.2024 г. по ч. гр. д. № 46811/2024 г. по описа на СРС, 69 състав.

1

Ищецът твърди, че между него и ответницата бил сключен Договор за потребителски кредит № ***********/25.07.2018 г. с посочените в исковата молба параметри. Твърди, че ответницата не изпълнила задължението си за плащане на погасителните вноски в срок, поради което кредитът бил обявен от ищеца за предсрочно изискуем на 03.09.2019 г. при условията на чл. 12.3 от Общите условия. Посочва, че кредитополучателят изпаднал в забава, считано от 11.09.2018 г., поради което дължи и мораторна лихва за периода от 11.09.2018 г. до 03.09.2019 г. Сочи, че кредитополучателят избрал и закупил пакет от допълнителни незадължителни услуги срещу възнаграждение.

Твърди, че кредитополучателят е ползвал услугата приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва възникването на валидно облигационно правоотношение между страните, както и предаването на заемната сума. Оспорва допълнителните услуги да са поискани и предоставени на ответницата. Релевира възражение за нищожност на договора за кредит с доводи, че размерът на ГПР по договора е неверен и неточно посочен, тъй като надвишава законоустановения праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, и липсва информация за начина на неговото изчисляване.

Счита, че допълнителните услуги целят единствено оскъпяване на кредита и заобикаляне императивните разпоредби на ЗПК. Оспорва надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за законна лихва и за допълнителни услуги. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 46811/2025 г. по описа на СРС, 69 състав. Вземанията по предявените установителни искове съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение. Указанията за предявяване на установителната искова претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника и установителните искове, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените установителни искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр.

2 чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и осъдителен иск, обективно кумулативно съединен с установителните искове, за вземане, за което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено с влязло в законна сила разпореждане на съда.

По основателността:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК; чл. 79, ал. 1 вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ***********/25.07.2018 г. с твърдяното в исковата молба съдържание; размера на дължимата възнаградителна лихва за исковия период; изпадането на кредитополучателя в забава; размера на обезщетението за забава; извършване на допълнителните услуги, за които са уговорени претендираните възнаграждения; изискуемост на вземанията.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже възраженията си, както и плащане на задълженията.

По възражението за изтекла погасителна давност за вземанията за законна лихва и за допълнителни услуги в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл.

115 и чл. 116 ЗЗД.

От писмените доказателства по делото се установява, че между „***********“ ЕООД като кредитодател и ответницата С. Г. В. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ***********/25.07.2018 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата паричен заем в размер на 900 лв., при годишен лихвен процент /ГЛП/ 41,17% и годишен процент на разходите /ГПР/ – 49,90%, платим на 24 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 55,64 лв. Общата сума, която следва да заплати кредитополучателят, възлиза на стойност от 1 335,36 лв. Посочено е, че клиентът е заявил да бъде извършено рефинансиране в размер на 600 лв. за задължения към „*******“ ООД.

Посочено е, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителни услуги „Бонус“, като конкретните услуги и редът за ползването им са подробно описани в общите условия към договора. Уговорено е, че възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е 1 080,48 лв., а размерът на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е 45,02 лв. Общата сума, която кредитополучателят следва да заплати с включено възнаграждение за допълнителните услуги, възлиза на стойност от 2 415,84 лв.

По делото са представени приложимите към договора Общи условия на „***********“ ЕООД към договор за потребителски кредит. Съгласно чл.

15.1. от общите условия услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“ дава възможност на всеки кредитополучател, 3 пожелал и избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, да получи приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на отпуснатата сума преди договора за потребителския кредит, без закупен пакет от допълнителни услуги. Според чл. 15.2. от общите условия услугата „отлагане на вноски“ дава възможност на кредитополучателя, в случай че е пожелал и закупил пакет от допълнителни услуги и е сключил договор за потребителски кредит със срок от 24 месеца, да поиска от кредитора да му отложи 4 погасителни вноски след платена трета вноска по договора. Кредитополучателят може да поиска кредиторът да му отложи определения брой погасителни вноски съобразно условията на чл. 15.2. поради описаните в б. „а“ причини. Съгласно чл. 15.3. услугата „намаляване на погасителни вноски“ дава възможност на кредитополучателя, в случай че е пожелал и закупил пакет от допълнителни услуги и е погасил втора вноска по договора, да поиска от кредитора да му намали определен брой погасителни вноски, които при сключен договор със срок от 24 месеца са 4 погасителни вноски. Съгласно чл. 15.4. услугата „промяна на дата на падеж“ дава възможност на кредитополучателя, в случай че е пожелал и закупил пакет от допълнителни услуги, да поиска от кредитора да му промени датата на падежа.

От приетото по делото Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 25.07.208 г. се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя правото да се възползва от всяка от посочените допълнителни услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях съгласно уговореното в Общите условия срещу задължението на кредитополучателя да заплати на кредитора възнаграждение за предоставянето им (респективно възможността за предоставянето) им в размер, посочен в т. VI от договора. Страните са постигнали съгласие възнаграждението за пакета допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата.

От приетите по делото платежни нареждания се установява, че на 26.07.2018 г. е извършено заявеното от кредитополучателя рефинансиране за задължения към „*******“ ООД със сума в размер на 600 лв., а на 26.07.2018 г. кредиторът е превел на кредитополучателя сума в размер на 300 лв. чрез паричен превод по банкова сметка на ответницата.

Следователно, доказано е наличието на облигационно правоотношение п о Договор за потребителски кредит № ***********/25.07.2018 г., сключен между ищеца и ответницата с твърдяното в исковата молба съдържание, по който кредиторът е изпълнил задължението си с част от отпуснатия кредит да рефинансира други задължения на кредитополучателя, а останалата част от заемната сума да предостави на кредитополучателя.

Приет по делото е Погасителен план към Договор за потребителски к р е д и т № ***********/25.07.2018 г. и сключено Споразумение за 4 предоставяне на пакет от допълнителни услуги, от който се установява, че падежът на последната погасителна вноска по договора е 10.08.2020 г.

Липсват доказателства по делото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с писмено уведомление, надлежно изпратено до ответницата.

Следователно, към момента на подаване на заявлението в съда /31.07.2024 г./ цялото задължение по кредита е било изискуемо, тъй като изискуемостта на всички погасителни вноски е настъпила не предсрочно, а с настъпване на посочения в погасителния план краен падеж на вноските.

Наличието на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит предпоставя съдът да се произнесе по релевираните с отговора на исковата молба възражения за неговата нищожност. Сключената сделка несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената легална дефиниция в чл. 9 ЗПК, като кредитополучателят по него има качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредиторът – на „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото /арг. ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това, съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /арг. чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/. За да е неравноправна и следователно нищожна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално, да осъществява фактически състав на чл. 143 ЗЗП и да не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.