Определение № 12623 от 30.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12623 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.ИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от В.ИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110147622 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 946,22 евро (1850,65 лв.), представляваща непогасена част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по л. а. „Хюндай“, рег. № СВ 7322 РС, вследствие на ПТП от 03.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът „.....“ ЕАД твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Автокаско“ с клауза „Пълно каско“ – на 03.05.2024 г., около 09.50 ч., в гр. Бургас, на ул. „Васил Левски“ до № 43, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него „Хюндай“, рег. № СВ7322РС, управляван от М. Х. Х., собственост на Община Бургас. Поддържа, че ответникът ЗАД „........ Живот и Здраве“ АД е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в произшествието автомобил – л. а. „Рено-Клио“, рег. № А4838МС.

Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – С. Ч., която поради неправилно извършена маневра и недостатъчен контрол върху управляваното от нея МПС, ударила лек автомобил „Хюндай“, рег. № СВ7322РС. Заявява, че във връзка с посоченото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, който застраховия при ответното дружество признал вината си; че при ищеца е образувана преписка по щета № 470033324001422, извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на ремонта възлиза на 3686,29 лв., който размер, в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“, е изплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта сервиз – „Инд Ауто“ ООД. Ето защо ищецът поддържа, че на 1 основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с регресна покана с изх. № 0-92-2293/21.02.2025 г. ответникът е поканен да заплати сумата от общо 3701,29 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като същият е удовлетворил претенцията частично - на 24.03.2025 г. е заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 1850,64 лв.; неплатена е останала разликата от 1850,65 лв., чието заплащане претендира, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2025 г. до окончателното плащане.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ........ Здраве“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на реализиране на ПТП. Оспорва представения двустранен констативен протокол за ПТП, доколкото счита, че същият не се ползва със задължителна за съда доказателствена сила досежно механизма на настъпване на ПТП. По същите съображения оспорва и представеното уведомление за щета. Оспорва твърдените вреди по л. а. „Хюндай“ да са настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.

Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на л. а. „Хюндай“. Оспорва и размера на претенцията, като счита същия за силно завишен. Счита, че не е било нужно повредените части по автомобила да бъдат ремонтирани в официален сервиз, доколкото нямало доказателства повреденото МПС да е в гаранция. При тези твърдения моли за отхвърляне на иска, като претендира разноски.

Съдът намира исковата молба за допустима и редовна,

Разпределение на доказателствената тежест:

Основателността на иска по чл. 411 КЗ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора; размера на действително претърпените вреди.

Тежестта за установяване на посочените предпоставки се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване или намаляване на отговорността му в т. ч. и обстоятелствата, на които се основава възражението му за съпричиняване 2 от страна на водача на л. а. „Хюндай“.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към момента на настъпване на процесното ПТП л.а. „Хюндай“, рег. № СВ7322РС, е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, а л. а. „Рено-Клио”, рег. № А4838МС, е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3701,29 лв. по щета № 470033324001422. Не се спори още, че извънсъдебно ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1850,64 лв. по процесната щета.

По доказателствата:

Ищецът е представил писмени доказателства, чието приемане е допустимо, като тяхната относимост и доказателствена стойност подлежи на изследване по същество на спора.

Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба.

На ищеца следва да бъдат дадени и указания да представи по делото цветен снимков материал от извършения оглед на увредения автомобил за целите на изготвяне на заключението.

Следва да бъдат допуснати до разпит по един свидетел при режим на призоваване на всяка от страните за установяване на обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП. С оглед процесуална икономия съдът намира, че следва да насрочи разпит на свидетелите по делегация пред РС - Бургас с оглед тяхното местоживеене.

Без уважение следва да се остави доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като цели установяването на безспорни по делото факти.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 11 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 04.06.2026 г. от 10:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

3

ОБЯВЯВА на страните проекта на доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца „.....“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото цветен снимков материал от извършения оглед на увредения автомобил за целите на изготвяне на заключението по САТЕ.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза по въпросите, поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. И. В. Н.., тел. *******, който да се уведоми, че следва да изготви експертизата след постъпване на протокола за разпит на допуснатите свидетели.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в общ размер на 220 евро – 120 евро, вносими от ищеца, и 100 евро, вносими от ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства за установяване на посочените в мотивната част на настоящото определение обстоятелства чрез разпит на свидетелите М. Х. Х., ЕГН **********, тел. **********, адрес: с........, и С. Ч., с адрес: гр. ........., тел. **********.

ПОСТАНОВЯВА разпита на свидетелите да се извърши по делегация от Районен съд – Бургас.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за провеждане на разпит на свидетелите по делегация от Районен съд – Бургас на 29.04.2026 г. от 14.00 часа ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетелите в размер на по 20 евро, вносим от всяка от страните в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Районен съд – Бургас.

ДА СЕ ИЗГОТВЯТ справки за адреси на свидетелите – постоянен, настоящ и по месторабота, като свидетелите се призоват едновременно на всички установени по делото адреси, в т. ч. и по телефон.

ДА СЕ ИЗГОТВИ справка НБД за три имена и ЕГН на С. Ч., родена на ***** г.

ДА СЕ ИЗИСКА информация от МВР за данните на лицето, за което е издадено СУМПС 283509013.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и свидетелите, като в призовките изрично се впишат указанията, че независимо, че същите изхождат от СРС, разпитът ще се провежда пред Районен съд – Бургас по делегация и свидетелите следва да се явят за разпит пред Районен съд – Бургас.

УКАЗВА всеки от свидетелите, че ако е редовно призован за съдебното заседание и не се яви без уважителна причина, на основание чл. 85 ГПК съдът може да 4 му наложи глоба в размер от 25,56 евро до 153,38 евро и да постанови принудителното му довеждане за следващото съдебно заседание.

ДА СЕ ВПИШАТ указанията на съда до свидетелите в изпратената призовка, както и да му се съобщят от деловодителя на състава при призоваването на свидетеля по телефона.

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщението да представят въпросни листове за разпит на свидетелите, съдържащи въпроси за обстоятелствата, за които са допуснати.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).

УКАЗВА на страните, че:

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени;

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; nеприсъственото решение не се мотивира 5 по същество; в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.