Определение № 18486 от 23.04.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18486 гр. София, 23.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110147502 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба от М. С. С. против Дирекция на природен парк „В“, в която са изложени твърдения, че ищецът притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 955 кв.м., находящ се в гр. София, Район „В“, по силата на земеделска реституция и наследствено правоприемство. На 24.03.2023 г. на М. С. била връчена Заповед № САГ23-РА53-105/01.03.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която било отказано допускането до изработване на Подробен устройствен план, в резултат на която ищецът бил лишен от достъп до имота си, респ. от възможността да го стопанисва, вследствие на което правото на собственост върху вещта било отнето. В исковата молба са изложени твърдения, че заповедта на главния архитект била издадена на основание Становище с изх. № ДППО3-1025-01.08.2022 г. на ДДП „В“, в което било прието, че собственият на ищеца недвижим имот попада в границите на Природен парк „В“. Ищецът поддържа, че становището на ответника представлява документ с невярно съдържание, издаден въз основа на документ с невярно съдържание, а именно „Проект за устройство на лесопарк НП „В“, изготвен от Агролеспроект, София – юли 1963 г.

По изложените твърдения е направено искане да бъде признато за установено, че Становище с изх. № ДППО3-1025-01.08.2022 г. на ДДП „В“ и Заповед № САГ23-РА53105/01.03.2023 г. на главния архитект на Столична община „са документи неистински и с невярно съдържание“.

Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК е недопустим, поради следните съображения:

Съгласно задължителните указания дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 5/2012 г. по тълк. дело № 5/2012 г. на ОСГТК правен интерес от иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на неистинност на документ се обосновава само при доказан интерес от опровергаване на обвързващата съда доказателствена сила на документа, или формалната 1 доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Разрешението е доразвито в съдебната практика, включително с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 24 от 23.02.2018г. по гр.д.

2543/2017г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, Решение № 125 от 02.07.2019г. по гр.д. 3576/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, и Решение № 50093 от 12.10.2023г. по т.д. 1454/2022г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с които е прието, че искът за неистинност на документ е допустим при наличие на правен интерес, който е специфичен за всяко дело и следва да бъде служебно преценяван от съда за всеки случай. При извършване на последната преценка съдът следва да съобрази дали документът удостоверява факти с правно значение и дали по силата на правна норма на същия е придадена доказателствена сила, която е обвързваща за съда и е противопоставима на ищеца, което да обосновава интереса му да докаже неистинността на документа в отделен процес преди завеждане на друг иск.

Доказателствената сила на документите се определя от закона. Всеки документ доказва, че материализираното в него изявление е било направено, като съдът е длъжен да смята за автор на изявлението лицето, подписало документа, в което се състои т.нар. формална доказателствена сила на документа. С формална доказателствена сила се ползват както частните, така и официалните документи. Според естеството на изявлението, материализирано в документа, документите биват свидетелстващи и диспозитивни.

Свидетелстващ е този документ, който е резултат на възприети от автора му факти и материализира негово удостоверително изявление, а диспозитивен е този документ, който материализира волеизявление. Свидетелстващите документи от своя страна се ползват материална доказателствена сила, като официалния свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа са се осъществили така, както се твърди в документа.

В конкретният случай Становище с изх. № ДППО3-1025-01.08.2022 г. на ДДП „В“ не се ползва с придадена му от закон доказателствена стойност, различна от формалната, а именно, че документът е подписан от сочения в него автор. Документът не представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като не касае изявления направени пред съответния служител на ответника, респ. извършени от и пред соченото лице действия. Документът по своя характер представлява позиция на съответното лице относно допустимостта, респ. наличието на предпоставки за разрешаване изработването на проект за ПУП-ИПР3 в обхвата на имот с идентификатор ***, поради което същият не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Изрично с Определение № 12/24.01.2022 г. по ч. гр. д. № 5108/2021 г. на ВКС, I ГО, е прието, че становище на даден административен орган, отправено до друг не може да бъде предмет на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК. Прието е, че оспореното становище няма за цел да удостовери пред неограничен кръг лица извършени от или пред държавен орган действия в кръга на службата му и по установените форма и ред, а има вътрешнослужебно предназначение да сведе определена информация и да даде свързаното с нея правно становище на един държан орган до друг.

2

Във връзка с поддържаните от ищеца доводи за незаконосъобразност на Становището н а ДДП „В“, респ. Заповед № САГ23-РА53-105/01.03.2023 г. на главния архитект на Столична община, следва да бъде посочено, че законосъобразността на заповедта подлежи на проверка при обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ, а именно с жалба пред Административен съд София-град. Обстоятелството дали ищецът е атакувал заповедта на главния архитект по разписания в Закона за устройство на територията ред, или не е сторил това, е извън настоящото производство, респ. не би могло да обуслови допустимост на предявения иск.

Предвид изложеното на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството прекратено.

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 257170/09.08.2024 г. от М. С. С. против Дирекция на природен парк „В“ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47502/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3