Решение № 21359 от 23.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58577/2024
- Вид
- Решение № 21359
- Подписан
- 23.11.2025
- Състав
- ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 173521 от 26.11.2024 · ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
- Определение № 24033 от 02.06.2025 · ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 106971 от 07.07.2025 · ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 182377 от 28.11.2025 · ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
- Определение № 30294 от 20.08.2026 · ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
- Разпореждане № 110256 от 14.09.2026 · ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 21359 гр. София, 23.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110158577 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на К. И. С., чрез адв. А. Д., уточнена с молба от 03.06.2025 г., срещу /фирма/, с която да предявени искове за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 1012446 от 10.11.2023 г., в условията на евентуалност да бъде прогласена за нищожна на разпоредбата на чл. 27 от Договора, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата в размер на 348,53 лева, представляваща платена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който на ищеца била отпусната процесната заемната, която последният се задължил да върне в уговорения между страните срок. Сочи, че в чл. 17 от Договора било уговорено кредитът да бъде обезпечен с гарант, който следва да отговаря на условия, посочени в ОУ или банкова гаранция, като съгласно чл.
27 при неизпълнение на задължението за предоставяне на посоченото обезпечение, заемателят дължи неустойка, която следвало да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска. Сочи, че не е спазена предвидената от закона форма за сключване на договора, респ. на договор за допълнителна услуга. Поддържа, че е налице недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като в договорът не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респ. общата дължима сума по договора. На отделно основание, сочи, че в договора е посочен грешен ГПР, като начислената неустойка за непредставено обезпечение не била включена при формиране на неговия размер. Предвид подробно изложени в исковата молба твърдения, моли процесния договор за потребителски 1 кредит да бъде прогласен за нищожен, а в условията на евентуалност клаузата на чл. 27 от същия. Претендира връщане на платените по нищожния договор суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава сключването на процесния договор за кредит със соченото от ищеца съдържание. Поддържа, че при сключването на договора е предоставена цялата преддоговорна информация на ищеца, като уговорената клауза за неустойка е действителна, като не излиза от присъщите й функции. Излага подробни съображения в тази посока. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и от събраните по делото доказателства се установява, че страните са сключили на 10.11.2023 г. Договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № 1012446, по силата на който на ищеца е отпусната заемната сума в размер на 600 лева, която сума ведно с уговорената възнаградителна лихва, или общо сумата в размер на 648,70 лева, ищецът се задължил да върне в срок от 4 месеца съгласно погасителен план, приложен към договора. Видно от погасителния план, между страните били уговорени четири фиксирани погасителни вноски, всяка от които в размер на 223,04 лева, включваща главница, лихва и неустойка. Уговореният ГПР бил в размер на 42,58 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 36. Дължимата сума по договора в хипотеза, при която не е осигурена гаранция от потребителя и последният дължи неустойка, е в размер на 892,17 лева.
Безспорно е между страните, че главницата по договора е предоставена на потребителя.
Съгласно чл. 17 от процесния договор за предоставяне на кредит, кредитополучателят се е задължил в срок 3 дни от сключване на договора да обезпечи кредита чрез гарант – физическо лице, което да отговаря на поставените изисквания в общите условия. Поставено е условие, че одобрението на предложения от заемателя поръчител се извършва единствено по преценка на кредитора. Алтернативно е дадена възможност за учредяване на банкова гаранция в полза на кредитора в размер на всички суми по договорите /главници, лихви, неустойки, такси и др./.
При неизпълнение на посоченото задължение е предвидено, че потребителят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Видно е от погасителния план, че е начислена неустойка за целия срок на договора, възлизаща на сумата от 243,47 лева и включена в общия размер на дълга.
От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че заплатената от ищеца по договора за кредит сума е в общ 2 размер на 669,04 лева, от която сумата в размер на 162,74 лева е отнесена от кредитора за погасяване на начислената неустойка. Установява се още, че при включване на уговорената между страните неустойка по чл. 27 от Договор в ГПР, същият е в размер на 629,65 %.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза със задача да установи дали процесният договор за кредит от разстояние може да бъде сключен чрез електронната система (уебсайта) на ответника без необходимост от предоставяне на обезпечение. От заключението се установява, че вещото лице е извършило проверка на публично достъпните функции на сайта и е получило информация от автоматизиран чат-бот, според която сключването на договор е възможно без предоставяне на обезпечение. Вещото лице изрично сочи, че е направило многократни опити да осъществи контакт с представители на ответника с цел да получи официална информация и достъп до административната част на сайта, но такива опити са останали без резултат поради липса на съдействие от страна на ответното дружество.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, последователно и изготвено при пълнота на използваните от него методи, доколкото експертът е приложил всички възможни способи, с които реално е разполагал, за да изпълни възложените задачи.
Въпреки това следва да се отбележи, че ограниченият достъп до информация е резултат от поведение на ответника, който не е оказал необходимото съдействие, макар да носи задължение да го стори и общия принцип на добросъвестност в процеса. Страната не може да черпи права от свое виновно процесуално поведение и с оглед разпоредбата на чл. 161 ГПК създаването на пречки за събиране на доказателства е основание съдът да не ползва експертизата в полза на страната, която ги е причинила.
При това положение, съдът приема заключението като допустимо и годно доказателствено средство, но не може да го кредитира в частта, в която би следвало да ползва ответника, тъй като липсата на пълнота и категоричност е пряк резултат от несъдействието на същия, което препятства пълното изясняване на фактите по възложената задача. Доколкото последиците от невъзможността за пълноценното събиране на доказателства следва да се понесат от страната, която ги е предизвикала, съдът не може да приеме за установено твърдението на ответника, че поемането на задължението за предоставяне на обезпечение не е задължително условие за сключване на договор за кредит или при условия, различни от изложените от ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит от разстояние № 1012446/10.11.2023 г. , който противоречи на закона.
На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата 3 сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за потребителски кредит от 10.11.2023 г. по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл.
143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на МС на РБ, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.
Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая в договора е предвиден ГПР в размер на 42,58 %, като спорен между страните е въпросът дали уговорената и начислена неустойка следва да е част от ГПР на кредита.
Съдът намира следното: Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл.
3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за 4 получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
„Видно от данните по делото, уговореният в договора за потребителски кредит ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 27 от договора. В случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката, дължи се ежедневно и представлява част от погасителната вноска. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо – в тридневен срок от сключване на договора да бъде осигурено трето лице – поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да разполага със средства в общ размер от главницата, лихвата и неустойката по договора. Така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита /в този смисъл напр. Решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13357/2022 г., Решение № 780 от 9.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1255/2023 г. и др./.
Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5768e3c-d549-4340-8c6c-d91f808ff52f