Решение № 4798 от 10.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4798 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г.ева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100510913 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 10502 от 04.06.2025г., постановено по гр. дело № 29476/2024г. по описа на СРС, 153-ти състав е осъден Атанас Е. Ц. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 762,19 лева, представляваща 1/3 ид. част от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен номер ********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.05.2024г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 114,68 лева, представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 10.04.2024г., сумата в размер на 8,82 лева, представляваща 1/3 ид. част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г, като е отхвърлен предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2,11 лева, представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024г. С решението е осъден Н. Е. Ц. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 762,19 лева, представляваща 1/3 ид. част от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен номер ********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.05.2024г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 114,68 лева, представляваща 1

1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 10.04.2024г., сумата в размер на 8,82 лева, представляваща 1/3 ид. част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., като е отхвърлен предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2,11 лева, представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.04.2024г. С решението е осъден К. Е. Ц. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 762,19 лева, представляваща 1/3 ид. част от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен номер ********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.05.2024г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 114,68 лева, представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 10.04.2024г., сумата в размер на 8,82 лева, представляваща 1/3 ид. част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., като е отхвърлен предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2,11 лева, представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024г. С решението са осъдени А. Е. Ц., Н. Е. Ц. и К. Е. Ц., да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 644,92 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен съд.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от А. Е. Ц. и К. Е. Ц. чрез адв. А.М. /назначена по Закона за правната помощ/, с която се обжалва Решение № 10502 от 04.06.2025г., постановено по гр. дело № 29476/2024г. по описа на СРС, 153-ти състав в частта, с която всеки от тях е осъден да заплати следните суми: сумата от 762,19 лева, представляваща 1/3 ид. част от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, абонатен номер ********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.05.2024г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 114,68 лева, представляваща 1/3 ид. част от обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 10.04.2024г., сумата в размер на 8,82 лева, представляваща 1/3 ид. част от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. В жалбата са изложени съображения, че обжалваното решение е неправилно и неоснователно, тъй като представените по делото доказателства не давали в достатъчна степен яснота по отношение на начина на начисляване на сумите за топлинна енергия, вкл. реално потребена и такава от дялово разпределение. Сочат, че на вещото лице не били предоставени фактурите, въз основа на които се претендирали търсените суми. В исковата молба бил цитиран и абонатен номер- ********, а в представените в общите фактури номерът бил коренно различен.

Поддържат, че били извършвали частични плащания като останало неясно по кои фактури, за кои периоди били отразявани плащанията, както и каква част от вземанията от кой 2 ответник били погасени. Считат, че исковете били недоказани по основание и размер.

Искането към съда е да отмени решението в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението е правилно и законосъобразно и постановено в съответствие с установената съдебна практика по този вид правни спорове. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД- „Далсия“ ООД, не е подал отговор на въззивната жалба.

Решение № 10502 от 04.06.2025г., постановено по гр. дело № 29476/2024г. по описа на СРС, 153-ти състав в частта, с която са отхвърлени предявените искове за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение като необжалвано е влязло в сила.

С определение № 2822 от 05.02.2026г., постановено по в.гр. дело № 10913/2025г. по описа на СГС са конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса К. Е. Ц. неговите наследници по закон- Н. Е. Ц. и А. Е. Ц..

С молба от 24.04.2026г. Н. Ц. е посочил, че се присъединява към жалбата на А. Ц. и К. Ц.. В проведеното съдебно заседание на 14.05.2026г. е посочил, че иска да се присъедини в лично качество към подадената жалба.

С протоколно определение от 14.05.2026г. е допуснато на основание чл. 265, ал. 1 ГПК присъединяване на Н. Ц. към подадената въззивна жалба от А. Е. Ц. и К. Е. Ц..

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени и императивни материалноправни норми.

По правилността му настоящият съдебен състав намира следното:

За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай на етапа на въззивното производство не е спорно между страните, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание чл. 55 ЗПИНМ /отменен/ и чл. 134, ал. 4 ЗТСУ и по наследство № 59, том XVII, дело № 3307 от 15.12.1993г. на нотариус И.Н. са признати за съсобственици на процесния имот: В. Ц.а /на ½ идеална част/, Н. Е. Ц. /на 1/8 идеална част/; К. Е. Ц. /на 1/8 идеална част/; Р. Е.а Ц.а /на 1/8 идеална част/ и А. Е. Ц. /на 1/8 идеална част/, както и че В. Ц.а е починала на 16.03.1998г. и е оставила за свои законни наследници нейните деца- Н. Е. Ц., Р. Е.а Ц.а, К. Е.

Ц. и А. Е. Ц., както и че на 25.02.2023г. Р. Е.а Ц.а е починала и е оставила за свои наследници по закон братята си- Н. Е. Ц., К. Е. Ц. и А. Е. Ц.. Във въззивната жалба не са изложени доводи срещу извода на първоинстанционния съд, че всеки от ответниците е наследил по 1/3 идеална част от процесния апартамент, както и че ответниците са наследили, както притежаваните от Р. Ц.а идеални части от имота, така и нейните задължения към ищцовото дружество.

С оглед на което ответниците в качеството си на съсобственици в процесния имот са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията за заплащане на топлинна енергия до притежаваните от всеки тях квоти в съсобствеността. В конкретния случай всеки от тях до притежаваната от него 1/3 идеална част.

Следва да бъде посочено, че по делото не са изложени твърдения, нито се установява между съсобствениците да е постигнато споразумение да заявят кой от тях да стане страна по облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е обективирана в молба-декларация и писмено споразумение между тях. С оглед на което съдът приема, че доколкото всички съсобственици не са изразили воля някой от тях да отговоря за задълженията за заплащане на топлинна енергия пред „Топлофикация София“ ЕАД, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и всеки от тях да отговаря спрямо притежаваните от него идеални части в съсобствеността.

По отношение на доставената топлинна енергия въззивният съд намира, че същата се установява от приетото и неоспорено експертно заключение по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и 4 компетентно изготвено. От същото се установява, че в процесния имот е имало 5 броя отоплителни тела с монтиран ИРРО в помещения: хол, кухня, 2 стаи и баня, както и че за процесния период 21/22г. и 22/23г. уредите са били отчетени на 15.06.2022г. и на 12.06.2023г. като отчетните формуляри са подписани от потребител. Експертът е посочил, че в изравнителните сметки отчетените стойности са намалени с -4 куб.м. за 21/22г. и -3 куб. м. за 22/23г., тъй като отчетите били извършени през м. юни. В таблица, находяща се на л. 179 от първоинстанционното дело, са описани начислените суми по пера за целия процесен период като е посочено, че общо изчислената сума е 6362,09 лева, от които 6166,72 лева, прогнозни + 195,35 лева, сума за доплащане.