Решение № 193 от 04.08.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Провадия, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. П. при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Десислава Г. П. Гражданско дело № 20213130101699 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от Б. М. Б. /по НБД/, ЕГН **********, с адрес с.**** срещу Ю.О.Х.., ЕГН **********, с адрес ****** иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от непозволено увреждане на 27.06.2019г., с което ответника е причинил контузия на лявата долночелюстна става, травматичен оток, кръвонасядане по лицето и лявата ушна мида, ожулвания по долните крайници, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от увреждането до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 27.06.2019г. около 13.30-14.00ч. при конфликт, иницииран от ответника, ищецът получил контузия на лявата ушна мида, ожулвания по долните крайници, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С влязла в сила присъда по нчхд №352/2019г. на РС –Провадия, потвърдена с Решение по вчхд № 858/2021г. на ОС –Варна е признато, че Ю.Х. е причинил на Б.Б. лека телесна повреда, като съдът със същата присъда е приел, че ищецът също е причинил лека телесна повреда на Ю.Х. и двамата са освободени от наказание поради реторсия. Излага, че с ответника са братовчеди и съседи в с.****, но във влошени отношения. На 27.06.2019г.

Ю.Х. без причина преминал с автомобила си на няколко пъти покрай дома на ищеца, свирейки продължително с клаксона. Ищецът излязъл отвън и седнал заедно със съседа си З.З. на една пейка. При поредното преминаване Ю. спрял 1 пред дома му, а ищеца отишъл да го попита защо свири. В този момент ответникът слязъл от автомобила, видимо в нетрезво състояние и посегнал да се бие. В резултат на отбрана ищецът също отвърнал на ударите. Свидетел на случващото се станала и майка му, която излязла навън и казала на Ю. да престане. Ответникът заплашил с убийство и палеж и нея, и него. Направил опит да го удари първо с дървена сопа, след това с метална. Ищецът успял да изяга и да се скрие в дома на В.В.. Ю. го е преследвал с колата си, за да продължи саморазправата. По-късно се прибрал вкъщи, където били майка му и З.. Пристигнали и полицаи. На 30.06.2019г. се снабдил с медицинско удостоверение. По подадената от него жалба има постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Същевременно по жалба на ответника било образувано горепосоченото нчхд. Освен причинените телесни увреждания, инцидентът предизвикъл стресова реакция, свързана с уплаха, страх за физическото оцеляване, тревожност, нарушен сън и кошмари.

Оценява претърпените вреди на сумата от 5 000 лв., за заплащане на която моли да бъде осъден ответникът. Моли в този смисъл за постановяване на положително решение по спора.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявения срещу него иск. Оспорва всички наведени в исковата молба твърдения за факти и обстоятелства, като твърди, че същите не отговарят на истината. Излага, че на 27.06.2019г. имал уговорка да се види с К.К., който случайно установил до дома на ищеца. Натиснал клаксона на колата, за да предизвика вниманието му, като след като го забелязал се качил в колата при него и заедно отишли в дома на К., където имали работа за 10-15мин. Около 14.00ч. тръгнал да се прибира с колата, минавайки през улицата на Б.. Последният стоял на тротоара срещу своята къща, пред къщата на своя съсед З.. Когато го приближил видял, че му маха да спре и той спрял. Б. го попитал защо свири пред къщата му и че когато се прибере в Турция щял да намери хора да го пребият. Внезапно получил удар по лявата вежда, в резултат на което очилата му паднали. Той се навел да ги вземе и слязъл от колата. Б. се нахвърлил върху него и започнали да се боричкат, получил още няколко удара, с единия от които му разбил устата.

Ухапал го по палеца на ръката му. Снабдил се с медицинско удостоверение.

Твърди, че причина за случилото се има Б. и че той само се отбранявал. Моли за отхвърляне на предявения срещу него иск като неоснователен.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на предявения срещу него иск и претендира сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На основание влязлата в сила присъда по нчхд № 352/2019 г. на РС 2 Провадия, за безспорни и ненуждаещи се от доказване съдът е приел обстоятелствата, че ищецът е извършил деянието, за което е признат за виновен, че това деяние е противоправно и е извършено виновно, както и че ответникът е отвърнал на ищеца със също такава телесна повреда, като му е причинил контузия на лявата долночелюстна става, травматичен оток, кръвонасядане по лицето и лявата ушна мида, ожулвания по долните крайници, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и двамата са освободени от наказание, на основание чл.

130, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Приобщено към делото е нчхд № 352/2019г. на ПрРС и внчхд № 858/2021г. по описа на ВОС.

Видно от Медицинско удостоверение № 605/2019г. на д-р Д. при МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, в резултат на деянието, на Б.Б. е причинена контузия на лявата долночелюстна става, травматичен оток, кръвонасядане по лицето и лявата ушна мида, ожулвания по долните крайници, които са резултат на удар с или върху твърди, тъпи предмети и същите биха могли да бъдат получени по указаните време и начин /по данни на лицето – удари с тояга по лицето, съборен на земята ритан в областта на долните крайници/.

Същите са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

С постановления от 09.09.2019г. и 17.09.2019г. на ВРП – ТО-Провадия е отказано да се образува досъдебно производство по постъпили жалби от Б.Б. и Ю.Х..

В хода на делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на св. А.М. М. и Д.Х. Г..

Показанията на свидетелката М., сестра на ищеца, съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, предвид възможната й заинтересованост. Пред съда свидетелката излага, че след инцидента брат й отишъл при нея. Бил разстроен, прежълтял, лицето и ръцете му били одраскани, имало кръв.

Колената му били охлузени. Имал болки в челюстите и това продължило 2-3 месеца. Хранел се малко, с течни храни, не можел да дъвче. Не можел и спокойно да шофира близо година.

Свидетелят Добри Г. излага, че живее в съседно село. В приятелски отношения е с Ю., видял го след случилото се – бил с травма на лявата вежда и долната устна, казал, че Б. го е бил. След 3-4 месеца отишъл при Б. по работа. Тогава последният се похвалил, че той е започнал първи боя. Нямал белези по лицето.

От назначената Съдебно-медицинска експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена, неоспорена от страните, се установява, че получените травматични увреждания, посочени в материалите по делото, а именно контузия на лявата долночелюстна става, травматичен оток, кръвонасядане по лицето и лявата ушна мида, ожулвания по долните крайници, са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по начин твърдян в исковата молба – от удари с ръце и крака, както и по начин, 3 съобщен при прегледа на 30.06.2019г. – от удар със сопа в областта на лицето, събаряне на земята, ритане в областта на долните крайници. В своята съвкупност, описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На въпросите на ищеца, в с.з. вещото лице посочва, че периода на възстановяване е най-продължителен за контузията на лявата долна челюстна става – около 15-20 дни. Останалите травматични увреждания отшумяват без остатък за около 10-15дни.

Възстановяването е пълно, без остатъчни проявления.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД досежно законната лихва за забава.

По исковата претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД:

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ противоправно деяние /действие или бездействие/; 2/ претърпяна вреда; 3/ причинноследствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда; 4/ вина, която на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до установяване на противното. Липсата на който и да е от тези елементи води до недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му като неоснователен.

Според принципа за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи фактите, въз основа на които съдът ще прецени настъпили ли са съответните им правни последици, свързани с търсената от ищеца защита.

В случая с влязла в сила присъда, постановена по нчхд №352/2019г. на ПрРС ищецът е признат за виновен в това, че на 27.06.2019г. в с.****, причинил на ответника временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С присъдата е приложен институтът на реторсията по смисъла на чл.130, ал.3 НК, тъй като се касае до еднакви по вид деяния-причинени леки телесни повреди с разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, по отношение на двете страни.

Реторсията винаги предполага две противоправни деяния, като на противоправното деяние, което е завършило, деецът отговаря с друго противоправно и наказуемо деяние, поради което задължителният характер на присъдата се разпростира еднакво върху деянието, предмет на частната тъжба и насрещно извършеното деяние. Следователно задължителността на присъдата по чл. 300 от ГПК се разпростира, както върху деянието, извършено от Б.Б., така и върху деянието, извършено от Ю.Х. /така Решение № 428 от 04.11.2011 г. по нак. д. № 2271/2011 г. на ВКС, Решение по в.гр.д. №34455/2013г. на ВОС, Решение по в.гр.д. №2371/2021г. на ВОС /.

С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението, че ищецът със своите противоправни действия срещу ответника е предизвикал своето нараняване, като ответника е действал при условията на неизбежна отбрана, доколкото в този случай не би се приложил института на реторсията /ППВС №12/29.11.19973г. по н.д. № 11/1973г./.

Възражението за съпричиняване от страна на процесуалния представител на ответника не следва да се обсъжда по същество, доколкото 4 същото е преклудирано на основание чл. 133 от ГПК, предвид незаявяването му в срока по ГПК – с отговора на исковата молба. Същото е релевирано едва с пледоарията по съществото на спора.

Съгласно чл.130, ал.3 от НК, за да се създаде основание за освобождаване от наказание, необходимо е пострадалият да е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, каквато му е причинена.

Съществено законно изискване е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда, а не фактът кой от двамата извършители на това деяние пръв го е осъществил. В това отношение с тълкувателно решение № 91 от 1.XI.1961 г. на ОСНК се приема, че съдът може да приложи реторсията, ако това е целесъобразно, когато двете страни са си разменили лека телесна повреда, независимо коя страна първа е извършила своето деяние. При разменени леки телесни повреди всяка една от страните се явява пострадала за едното деяние и деец за другото. Не може да се постави възможността за приложение на реторсията в зависимост от едно случайно процесуално обстоятелство - коя от двете страни е подала тъжба и по този начин е определила качеството си на тъжител в образувания от нея процес /така, Решение № 49 от 29.I.1972 г. по н. д. № 42/71 г., ОСНК/.