Определение № 47701 от 22.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47701 гр. София, 22.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ******СЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от ******СЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110169176 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от В. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, чрез Еднолично адвокатско дружество „ДМ“ срещу „К" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ************** за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.01.2025 г. от 10.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на В. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: **********, чрез Еднолично адвокатско дружество „ДМ“ срещу „К“ ЕООД, с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: **************с която се иска:

- да бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане предвидена в договор за потребителски кредит от разстояние № ******* от 17.10.2023 г. и

-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, частична претенция от пълния размер от 71.98 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит от разстояние № ******* от 17.10.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/19.04.2024 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 17.10.2023 г. между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № *******. Страните са договорили отпуснатият 1 заем да бъде в размер на 400 лева, срокът за погасяване да е 15 дни. В посочения договор Крът е уговорил, че ГПР е в размер на 48,03%, а договорната лихва е в размер на 39,00% (или 6,50 лв.). В договора е уговорено, че В. С. дължи такса бързо разглеждане в размер на 71,98 лв.

Поддържа се, че клаузата, с която е уговореното заплащане на такса в размер на 71,98 лв., е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/.

Прави се позоваване на чл. 10, ал.1 ЗПК Крът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Сочи се, че посочената такса не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а се отнася за действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на ****** по предоставянето на кредита.

Излагат се доводи, че клаузата предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане е недействителна, искът с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на основание е основателен.

Представени са писмени доказателства.

Иска се да бъде допуснато изслушването па Съдебна Счетоводна Експертиза, по която вещото лице – икономист, след като се запознае с материалите по делото, както и допълнително събере необходимата информация, включително след посещение в счетоводството па ответника, да отговори па следния въпрос: а) Какъв е действителния размер на годни шия лихвен процент по Договор за потребителски кредит № *******, като се включи в пето и предвидена та такси за експресно разглеждане с b) Каква е цялостната сума, изплатена от потребителя по процесния договор, както и как e осчетоводена сумата.

Иска се да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ с адрес: **************, па база на кое то да бъде предоставена информация относно всички сключени договори за потребителски кредити между В. С. С. и „К“ ЕООД, както и движението по тях.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Не се спори, че е сключен процесния договор за кредит №******* при параметри на договора: общ размер на кредита: 400.00 лева, лихвен процент по кредита: 39.00%, годишен процент на разходите: 48.03%, лихва: 6.50 лева, такса експресно разглеждане:

71.98 лева, брой погасителни вноски: 1, дата на падеж: 01.11.2023 г., обща стойност на плащанията: 478.48 лева, срок на кредита: 15 дни.

Сочи се, че договорът е бил сключен на 17.10.2023г. на която дата е усвоена от ищеца заемната сума и е изплатен предсрочно на 19.10.2023г.преди настъпване на падежа на уговорената вноска и два дни след нейното усвояване. Ищецът е внесъл 478.48 лева, която сума е покрила изцяло главницата по договора в размер на 400 лева, лихви по кредита 0,87 лв. и 71,91лв такса експресно разглеждане като е надвнесъл сумата от 5.63 лв.

Твърди се, че на 18.04.2024г. ищецът получава от К ООД сумата в общ размер от 330,38 лв. като надвнесени суми по 5 броя кредити, измежду които е и настоящия договор, в 2 т.ч. и събраната по такса експресно разглеждане в размер на77.61 лв., като за направения превод ищецът е бил известен с СМС съобщение и с имейл.

Поддържа се, че в конкретния случай твърденията на ищеца не сочат на защитим чрез установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, понеже осъдителната претенция на ищеца е погасена с плащане от ответника, което обстоятелство е възникнало преди връчване на исковата молба по настоящето дело на ответника.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. чл. 124., ал.1 от ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ******* от 17.10.2023 г.

-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно правоотношение между него и ищеца е валидно уговорена клаузата за такса за експресно разглеждане.

Ищецът следва да установи заплащането на сумата от 71.98 лева. Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че имущественото разместване е с валидно възникнало правно основание.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, с оглед отделените за безспорни факти и обстоятелства.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, 3 същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4