Решение № 502 от 13.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20211100901158 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Снежана Тодорова, като разгледа търговско дело № 1158 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на искова молба, предявена в СРС от „Ю.“ ЕООД, ЕИК *******, изпратена по подсъдност на СГС, с която срещу „Е.П.Г.“ ГМБХ, Федерална Република Германия, са релевирани множество претенции, основани на договор за услуги от 1

02.07.2018 г..

Ищецът твърди, че със сключения договор ответното дружество му възложило да извършва анализ на пазара и неговото разработване чрез осигуряване на клиентела срещу възнаграждение в размер на 7500 евро, дължимо месечно или общо за срока на действие на договора било дължимо възнаграждение от 90000 евро. При осигуряване на 24 нови клиенти се дължал бонус от 10000 евро, при увеличаване броя на транзакциите – също. Действието на договора могло да бъде прекратено с двумесечно предизвестие. На 22.02.2019 г. ищецът бил нотифициран, че считано от 01.03.2019 г. договорът се прекратява, като дължимите към 28.02.2019 г. възнаграждения му били заплатени.

Счита, че това предсрочно прекратяване на договора пораждало редица права на вземания на взаимоизключващи се и затова - евентуални основания. Счита, че има право да получи сумата 45000 евро, представляваща дължимо възнаграждение по договора за периода 01.03.2019 г. – 31.08.2019 г., от която сума предявява частично 13300 евро, но размерът на претенцията е увеличен до пълния размер на вземането – 45000 евро, в резултат на допуснато изменение на иска. Счита, че волята на страните възнаграждението да е дължимо за изпълнение на възложените задачи по § 5 от договора била симулативна, но при положение, че симулацията не бъде доказана, тази сума се претендира евентуално като възнаграждение, дължимо за изпълнение на дейностите по § 5 от договора, които обаче не били изпълнени поради „оттеглянето на поръчката от принципала“. Тази сума се претендира и като обезщетение за вреди от прекратяването на срочен договор за търговско представителство по смисъла на чл. 47, ал. 2 ТЗ под формата на пропуснати ползи – неполученото възнаграждение, които ищецът е щял да реализира, ако договорът не би бил прекратен. Евентуално – като обезщетение за неспазено предизвестие от два месеца.

Претендира и заплащането на сумата 650 евро – частично от дължимия му се бонус от 40000 евро за осигуряване на 48 нови клиента за периода 02.07.2018 г. – 01.03.2019 г., като непълно индивидуализира 34 от тях. Сума в размер на 650 евро – частично от 20000 евро пък била дължима от ответника поради увеличаване на транзакциите с осигурени от ищеца клиенти с 20000000 евро.

Претендират се частично 650 евро от 40000 евро – възнаграждение в размер на 20 % от маржа на продажбите за всеки осигурен клиент по чл.

6, ал. 3 от договора. Частично се претендира присъждането на 650 евро от общо дължими 40000 евро – възнаграждение по чл. 36, ал. 2 ТЗ за сключени от ответника сделки с клиенти от района, предоставен на ищеца, в качеството му на търговски представител. На последно място ответникът му дължал и сумата 650 евро, частично от 90000 евро, представляваща обезщетение за облаги от клиентелата, създадена от представителя след прекратяване на договора за търговско представителство по смисъла на чл. 40, ал. 1 ТЗ – в размер на годишното възнаграждение на представителя, който иск е увеличен до размера от 45000 евро – част от вземането, възлизащо на сумата 90000 евро.

Ответникът счита исковата молба за изцяло неоснователна. Не оспорва сключването на договора, но оспорва същият да е бил за търговско представителство, а твърди да имал за предмет възлагането на конкретни дейности, като тези от тях, които били изпълнени, били надлежно заплатени срещу издадена от ищеца фактура. В периода 01.03.2019 г. – 31.08.2019 г. ищецът не изпълнявал договора, действието на който било прекратено поради некачествено негово изпълнение. Оспорва ищецът да е привлякъл клиенти за ответника, нито пък да били увеличени транзакциите му в резултат на привлечени от ищеца нови клиенти. Сключеният договор не бил за месечно дължимо възнаграждение, а за поетапно 2 изпълнение на дейностите, включени в неговия предмет, т. е. за реално престирано изпълнение и след развалянето на договора, възнаграждение не било дължимо.

В допълнителна искова молба „Ю.“ ЕООД твърди, че постигнатите уговорки в договора били с цел заобикаляне на трудовото законодателство и насочени да не възникне трудово правоотношение, което с юридическо лице е и немислимо, но волята на страните била да се престира месечно възнаграждение за срока на действие на договора. Твърди, че „Ю.“ ЕООД добросъвестно изпълнявало възложеното му с договора.

В допълнителния отговор ответникът поддържа доводите си за противоречивост на фактическите твърдения и възпроизвежда оспорванията, вече наведени в отговора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и от представения договор за услуги се установява, че на 02.07.2018 г. постигнали съгласие „Ю.“ ЕООД, в качеството му на страна обозначена като „агент“ да изпълни по възлагане на „Е.П.Г.“ ГМБХ, обозначено като възложител следните задачи (дейности): извършване анализ на пазара, анализ на конкурентите, подкрепа при установяване мрежа за продажби, избор и подход към нови клиенти, довеждане на клиенти.

Тези дейности касаели източноевропейския пазар, но не били ограничени само до него – § 2 от договора. Агентът бил отговорен за набирането на клиенти, но не бил упълномощен да сключва с тях договори от името на възложителя.

В § 4 от договора във връзка с възложените дейности страните изрично уговорили „Ю.“ ЕООД да дължи изпълнението на следните услуги: разработка на подробен анализ на пазара в 2 части: на източноевропейския пазар на плащания и на пазара на он-лайн игри и други области на търговската дейност на възложителя; създаване на концепция за развитие на пазара и развитие на подходяща мрежа за дистрибуция; набиране и назначение на нови партньори, доставчици и търговци (клиенти); планиране и изпълнение на М.ови дейности в съответствие с договорените цени на мениджърско ниво от „Е.П.Г.“ ГМБХ и въвеждане на търговската марка „Е.П.Г.“ на източноевропейските пазари в областите на търговска дейност на възложителя. За изпълнението на услугите, детайлизирани в § 4, агентът имал право на възнаграждение в размер на 7500 евро за изготвяне на част 1 от пазарния анализ, за част 2 – 12500 евро. За представяне на концепцията за развитие на пазара – 35000 евро, а за планиране и изпълнение на М.ови дейности – 25000 евро. Въвеждането на марката обуславяло заплащане на възнаграждение от 10000 евро. За осигуряването на 24 нови клиенти агентът получавал фиксиран бонус от 10000 евро. При увеличаване обема на транзакциите с 20 милиона евро, агентът получавал бонус от 20000 евро, а за всеки доведен клиент – възнаграждение (такса за изпълнение) в размер на 20 % от маржа на продажбите на този клиент.

Договорът е сключен за срок от 1 година и с период на действие 01.09.2018 г. – 31.08.2019 г., но всяка страна разполагала с правото да го прекрати с 2-месечно предизвестие - §10 от договора.

С писмо за прекратяване от 22.02.2019 г. възложителят нотифицирал „Ю.“ ЕООД, че качеството на предоставените услуги не отговаряло на нивата в съответната област на търговска дейност и затова прекратява договора, считано от 01.03.2019 г., като дължимите възнаграждения следвало да бъдат уредени, съгласно договорености, постигнати с трето лице – В.П.Г.С. енд М.. Ищецът отговорил с покана за заплащане на обезщетения за претърпени от невалидното прекратяване на договора вреди.

3

В производството са представени извлечения от разменени по електронен път съобщения между физическото лице Ц. С. и трети лица, от съдържанието на които не могат да бъдат установени конкретни факти от значение за настоящото производство.

В производството са приети заключения на съдебно-счетоводна и съдебно компютърна експертизи, които обаче въпреки положените от вещите лица усилия и при осигуреното от страна на ответника съдействие, не установяват факти от предмета на доказване, а установяват, че в системите, използвани от „Е.П.Г.“ ГМБХ липсват записвания на клиенти, осигурени от „Ю.“ ЕООД, включително търговците, посочени от ищеца като осигурени от него нови клиенти не фигурират в системата, с изключение на дружеството И., но без отразяване на някаква връзка с „Ю.“ ЕООД, като допълнителното заключение не установява в системата на ответника да са налице записи по отношение на физическото лице Ц. С., включително проверката е извършена с вариативна транслитерация на името.

Съдебно-техническата експертиза установява, че възстановяване на кореспонденция, изпратена от електронни адреси:*************.com ts@e*****************u, които вече са неактивни, не е възможно.

Други доказателства в производството не са ангажирани.

Исковете са неоснователни.

Предявените в производството искове имат за предмет вземания, принципно произтичащи от договор за търговско представителство, ето защо следва се отговори дали сключения между страните такъв има характеристиките на този вид сделка.

В решение № 2 от 17.03.2021 г. по т. д. № 2364/2019 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, са разяснени интересуващи и настоящото производство въпроси, поради което се налага част от мотивите му да бъдат възпроизведени и тук.

„В областта на търговското представителство е приета Директива 86/653/ЕИО, с която е въведена закрила на търговския представител като по-слаба страна в правоотношението с търговец. Директивата няма директен ефект в правоотношението между частните лица, но е налице задължение на националния съдия, произтичащо от задължението за лоялно сътрудничество на държавите-членки, предвидено в чл. 4, § 3 ДЕС, да тълкува нормите на вътрешното законодателство съответно на тълкуването на актовете на Европейския съюз, включително така както е извършено в решенията на Съда на Европейския съюз и с оглед целите, които са предвидени за постигане от посочената директива. Това задължение е разяснено от СЕС в решението по делото Von Colson, посочващо, че всички директиви създават "задължение за националния съдия да даде на закона, приет в изпълнение на директивата тълкувание и приложение, съобразно изискванията на Общностното право", както и по делото Marleasing, съгласно което "националните юрисдикции са длъжни при тълкуване на разпоредбите на националното си право - предварително или/и последващо да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на буквата и духа на директивата, с оглед постигането на определените в нея цели и в изпълнение на чл. 289 ДЕИО".

С решение по дело С-338/14, СЕС е приел, че посочената директива съобразно съображения 2 и 3 от нея, цели да защити търговските представители в отношенията им с техните принципали и да улесни търговията със стоки, като сближи правните системи в областта на търговското представителство.

В разпоредбата на чл. 2, т. 1 Директива 86/653/ЕИО е дадена легална дефиниция на „търговски представител“ - самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни 4 пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наричано „принципал“, или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал. В същия смисъл търговският представител е дефиниран и в чл. 32, ал. 1 ТЗ – лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност, като същият може да е овластен да извършва сделки от името на търговеца (пряко представителство) или от свое име и за негова сметка (косвено представителство). Но липсата на такова овластяване не изключва отношенията да са основани на представителство.