Решение № 25 от 16.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Кюстендил, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора В. Д. П. като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600084 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХI – Въззивно производство, чл.

313 и следващи от НПК.

К. Б. Х. от гр.Дупница, съвместно със своя защитник адв.И. Д. / подал допълнението към въззивната жалба/, обжалва присъда № 59 от 25.10.2024г., постановена по нохд № 567/2024г. по описа на РС Дупница, в частите от нея, с които е признат за виновен в извършване на две престъпления от общ характер – по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 НК и по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 НК / редакция на ДВ бр.16 от 2019г./, наложено му е по реда на чл.23 ал.1 НК общо най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 3 години и е осъден да заплати съответната му част от разноските по делото.

Изразява се становище за неправилност на присъдата в горепосочените части с искане за нейната отмяна и постановяване на нова такава за пълно оправдаване на К. Х. по повдигнатите срещу него обвинения. Настоява се, че първоинстанционният съд е допуснал тенденциозност при изготвяне на 1 мотивите към съдебния акт, анализирал е едностранчИ. и тенденциозно показанията на разпитаните по делото свидетели, най – вече тези на частните обвинители В. А. – В. и В. В., както и е извършил оглед на веществени доказателства в нарушение на чл.129 и 155 НПК, а подсъдимият К. Б. Х. не е извършил горепосочените две престъпления.

Заедно с въззивната жалба против постановената присъда, е постъпила и въззивна частна жалба, подадена от адв.И. А. – повереник на частните обвинители В. Ц. А. – В. и В. Г. В., двамата от гр.София. С нея се обжалва определение на районния съд от 13.11.2024г., постановено по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК след обявяване на присъдата, като е оставено без уважение искането на повереника за заплащане на сторените от частните обвинители разноски по делото в общ размер от 8 000 лв.

Адв.А. изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на определението с молба за неговата отмяна и постановяване на ново, с което искането да бъде уважено и двамата подсъдими – осъдени солидарно да заплатят на частните обвинители сторените от тях разноски.

В срока по чл.342 ал.2 НПК е постъпило възражение от адв.Д., който оспорва като неоснователна подадената въззивна частна жалба.

В производството пред въззивния съд прокурорът излага становище за потвърждаване на присъдата.

Адв.А. оспорва подадената въззивна жалба и настоява същата да бъде отхвърлена, като се потвърди обжалваната присъда. Поддържа подадената въззивна частна жалба и пледира същата да бъде уважена.

Частните обвинители В. А. – В. и В. В. се присъединяват към становището на своя повереник.

Адв.Д. поддържа подадената въззивна жалба и пледира същата да бъде уважена, като същевременно оспорва постъпилата въззивна частна жалба.

Настоява обжалвана присъда да бъде отменена в частта, с която подсъдимият К. Х. е признат за виновен и осъден, като същият бъде напълно оправдан.

Пледира частната жалба да бъде оставена без уважение по съображения, изложени във възражението по чл.342 ал.2 НПК.

Подсъдимият К. Б. Х. в последната си дума пред окръжния съд настоява да бъде оправдан.

2

Вторият подсъдим И. Г. П. от гр.Дупница не обжалва присъдата на РС Дупница, макар с нея да е признат за виновен в извършване на три престъпления - по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 НК и две такива по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 / редакция ДВ бр.126 от 2019г./ НК, като по реда на чл.23 ал.1 НК му е наложено общо най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 3 години и присъждане да заплати съответната му част от разноските по делото. И. П. не се възползва и от възможността по чл.320 ал.6 НПК.

В хода на въззивното съдебно производство подсъдимият П., след предоставена от съда възможност, дава обяснения по повдигнатите срещу него обвинения, като се признава за виновен. При изслушване на съдебните прения и след даване на последна дума, този подсъдим не изразява становище.

Окръжният съд приема за установено:

На 07.06.2023г. в РУ МВР гр.Дупница било започнато бързо производство № 359/2023г. за извършени на същата дата в гр.Дупница престъпления по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 НК и по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК. С постановление на Окръжен прокурор на ОП Кюстендил от 16.06.2023г.

ДП било възложено на следовател от ОСлО.

С предявени на 15.12.2023г. постановления подсъдимите К. Б. Х. и И. Г.

П. били привлечени в качеството им на обвиняеми, съответно за извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 НК и на две такива по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 / редакция ДВ бр.16 от 2019г./ от всеки един от тях.

На 10.01.2024г. в гр.Дупница следовател предявил с отделни протоколи разследването на пострадалите В. А. – В. и В. В., в присъствието на техен повереник – адв.И. А., като било представено адвокатско пълномощно от двамата пострадали / л.200 от т.II-ри на ДП/. В пълномощното било вписано договорено възнаграждение от 3 000 лв, без да бъдат посочени конкретни начин и срок на плащане.

На 13.02.2024г. в РС Дупница постъпил обвинителен акт, изготвен срещу двамата подсъдими, като било образувано нохд 135/2024г., като всеки от тях бил обвинен в извършването на следните престъпления:

По чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 НК – за това, че на 3

07.06.2023г. около 13:00ч. в двора на МБАЛ „Св.И. Рилски 2003“ ООД, находяща се в гр.Дупница, в съучастие като съизвършители и по хулигански подбуди са причинили на В. Г. В. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето;

Две престъпления по чл. 144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 / редакция на ДВ бр.16 от 2019г./ - за това, че по същото време и на същото място са се заканили с убийство на В. Ц. А. - В. и на В. Г. В..

На 05.03.2024г. чрез електронен адрес на РС Дупница по делото постъпила молба / л.50 от нохд 135/2024г., / от адв.И. А., посочена в същата като повереник на пострадалите В. А. – В. и В. В.. В нея било посочено, че двамата пострадали предявяват граждански иск против подсъдимите – за заплащане на три суми от по 5 000 лв, ведно със законните лихви от датата на увреждането и направените по делото разноски, като желаят да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители.

На 11.03.2024г. било проведено разпоредително заседание по делото, като адв.А. представила молбата в оригинал / л.35 от нохд 135/2024г./, ведно с адвокатско пълномощно от двамата пострадали / л.34 от нохд 135/2024г./, в което било вписано договорено възнаграждение от 5 000 лв, отново без да бъдат посочени конкретни начин и срок на плащане.

С определение преди даване ход на разпоредителното заседание районният съд конституирал В. Ц. А. – В. и В. Г. В. в качеството на частни обвинителни, но не приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените граждански искове и не конституирал пострадалите и като граждански ищци.

След приключване на разпоредителното заседание, делото било насрочено за разглеждане по общия ред, като по него били проведени няколко заседания с даване ход на съдебното следствие. В съдебно заседание от 09.04.2024г., след продължаване хода на съдебното следствие, били извършени няколко процесуални действия, сред които : разпит на свидетели и вещи лица, оглед и приемане на веществени доказателства / D V D дискове/, както и назначаване на съдебна видеотехническа, лицево – идентификационна и фоноскопска експертиза.

След изготвяне на експертното заключение от в.л.А.А. / л.171 – 228 от нохд 135/2024г./, то било прието от съда в заседание от 14.06.2024г. След 4 приемане на експертното заключение районният съд преценил, че в хода на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите лица, изразяващи се в протИ.речия и неясноти между обстоятелствената част и диспозитива на изготвения обвинителен акт. С оглед на това, съдът отменил определения от 11.03.2024г., постановени в хода на разпоредителното заседание относно наличието на обстоятелства по чл.248 ал.1 т.3 НПК и за приключване на заседанието, като възобновил разпоредителното заседание по делото и дал възможност на страните да изразят становище относно въпроса по чл.248 ал.1 т.3 НПК

След повторно изслушване на страните относно наличието на обстоятелства по чл.248 ал.1 т.3 НПК, съдът констатирал, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите, прекратил съдебното производство по делото и го върнал на РП Кюстендил, ТО Дупница, за отстраняването им.

На 15.07.2024г. РП Кюстендил повторно внесла за разглеждане в РС Дупница обвинителния акт срещу К. Х. и И. П., като било образувано нохд 567/2024г.

На 10.09.2024г. е проведено разпоредително заседание по делото, като преди да бъде даден ход съдът отбелязал, че пострадалите лица се явяват лично и с повереник – адв.И. А., с пълномощно по делото. Ново пълномощно по делото не било представяно или изискано от страна на съда.

Преди да бъде даден ход на разпоредителното заседание / стр.2 от протокола за проведено разпоредително заседание – л.40 на гърба, от нохд 567/2024г./, адв.А. поискала представляваните от нея двама пострадали да бъдат конституирани по делото като частни обвинители, без да направи искане за заплащане на сторени от тях разноски. Двамата пострадали посочили, че поддържат изложеното от повереника.

След приключване на разпоредителното заседание, делото било насрочено за разглеждане по общия ред. След провеждане на няколко съдебни заседания, по време на които след даване ход на съдебното следствие и неговото продължаване, повторно били разпитани свидетели / показанията на четирима от тях, дадени по нохд 135/2024г. били прочетени от съда по реда на 5 чл.281 ал.1 т.5 НПК в съдебно заседание от 07.0.2024г./ и вещи лица. Освен това в хода на съдебното следствие повторно бил извършен оглед на веществени доказателства - D V D дискове, като същите били приети като доказателства по делото, както и било повторно назначено, приобщено, прочетено и прието от съда експертното заключение на в.л. А.А..

След приключване на съдебното следствие и изслушване на съдебните прения, в съдебно заседание от 25.10.2024г. била постановена и обявена обжалваната присъда. По време на съдебните прения адв.А. настояла да бъде постановен съдебен акт за ангажиране наказателната отговорност на двамата подсъдими с налагане на съответни наказания и пледирала подробно, без да направи изрично искане за заплащане на сторените разноски.

Няколко дни след обявяване на присъдата, по делото постъпила молба от повереника адв.А., с което било поискано постановяване на определение по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК, с което в полза на частните обвинители да бъдат присъдени сторените от тях разноски в хода на досъдебната и съдебна фаза на процеса, общо 8 000 лв.

В закрито заседание от 13.11.2024г. районният съд се произнесъл с посоченото по – горе в изложението определение по чл.306 ал.1 т.4 НПК, като оставил без уважение искането за заплащане на разноски в полза на частните обвинители. За да го стори съдът е приел, че представените по делото 2 броя договори за правна защита и съдействие не съдържат данни за начин и срок на плащане на договорените суми, съответно не са представени банкови документи за превод на тези суми. Прието е също така, че до приключване на съдебните прения по нохд 567/2024г. надлежно искане за заплащане на сторените разноски не е сторено, а депозирани молби от заинтересованите страни по други дела, включително нохд 135/2024г. по описа на РС Дупница, съдебното следствие по което е било прекратено, не могат и не следва да обвързват съдебния състав по нохд 567/2024г.