Решение № 2585 от 02.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2585 гр. Варна, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110115985 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от ПЛ. Н. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, бул. „*****“, бл. *****, срещу „ЗК ЛИ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 25 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от получени травматични увреждания, изразяващи се в многофрагментно счупване на долния клон на лява срамна кост (пубисна кост), както и негативни психични изживявания, претърпени в резултат от реализирано на 19.06.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „*****“ с рег. № *****, застрахован по действащ към датата на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 19.06.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 169,02 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и психологически изследвания, за които са заплатени следните фактури: фактура № *****/24.06.2019 г. на стойност 45,02 лв. за лекарствен продукт „*****“ ТБ 10 мг х10, фактура № *****/24.06.2019 г. на стойност 35 лв. за патерица, фактура № *****/24.06.2019 г. на стойност 29 лв. за потребителска такса за болнично лечение и фактура № **********/28.09.2020 г. на стойност 60 лв. за психологически изследвания, ведно със законната лихва, считано от датата на получаване на застрахователната претенция – 01.11.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

П о твърдения в исковата молба, на 19.06.2019 г. в гр. Варна, на 1 кръстовището на бул. „*****“ и ул. „*****“, настъпило ПТП, при което ищецът, като моторист, е блъснат от лек автомобил „*****“ с рег. № *****. С влязло в сила решение № ***** от 27.08.2020 г. по НАХД № ***/2020 г. по описа на Районен съд – Варна водачът на лекия автомобил е признат за виновен за това, че на посочената дата и при управление на посоченото МПС, нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл. 20, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава средните стойности на скоростта за пътно превозно средство категория „В“ 50 км/ч в населено място“ и чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП: „червена светлина – означава „преминаването е забранено“.

Водача на пътни превозни средства не трябва да преминават линията, на която е поставено светофарът, когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“, и по непредпазливост причинил на ищеца ПЛ. Н. П. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на долния клон на лява срамна (пубисна кост), обусловили трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 2,5-3 месеца престъпление по чл. 343, ал.1, б. „Б“, пр.2, пр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Ищецът твърди, че в резултат от ПТП е претърпял силен стрес, емоционални и физически болки и страдания, вкл. тревожност, напрегнатост, раздразнителност, нарушения на съня, хроничен физически и психически дискомфорт; бил свръхангажиран с мисли за преживения инцидент и имал ситуативни страхови извивявания при шофиране. Поддържа, че негативните последици за психиката му са актуални и към датата на исковата молба, като носи потенциал на неотреагирано психотравмено преживяване, свързано с реална заплаха за живота и здравето му, и предизвикващо силни негативни емоции и преживявания на страх и тревога, затрудняващи ежедневието му.

Твърди, че има и лека депресивна симптоматика.

Излага, че оздравителният процес на травматичните му увреждания е продължил повече от 3 месеца, като през първите два болките са били интензивни и той е бил неподвижен, с невъзможност за активни и пасивни движения. Твърди, че е провел и дългосрочна рехабилитация за възстановяване движенията.

Сочи, че във връзка с необходимото лечение е сторил разходи в периода 24.06.2019 г. - 28.09.2020 г. в общ размер на 169,02 лв., от които 45,02 лв. за закупен лекарствен продукт, 35 лв. за закупена патерица, 29 лв. за потребителска такса за болнично лечение и 60 лв. за психологически изследвания, за които суми били издадени фактури на съответната стойност.

Счита, че претърпените от него неимуществени вреди възлизат на стойност 25000 лв.

Твърди, че към момента на ПТП виновният водач е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Затова и на 30.10.2020 г. е изпратил до ответника застрахователни претенции за имуществени и неимуществени вреди, които са получени на 01.11.2020 г. Твърди, че по претенциите му са образувани две застрахователни преписки (щети) – щета № ***** за претендираните имуществени вреди от уврежданията по собствения му мотоциклет, по която 2 на 18.12.2020 г. е получил застрахователно обезщетение от 1211,88 лв., както и щета № ***** за претендираните имуществени вреди от направените разходи за лечение в размер на 169,02 лв. и неимуществени вреди в размер на 25000 лв., по която щета липсва плащане.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Р.Е., поддържа исковата молба и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В депозирана писмена защита излага правни аргументи за основателност на предявените искове, съобразно събрания по делото доказателствен материал.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва размера на иска за неимуществени вреди. Счита, че справедлив еквивалент на вредите по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е сумата от 8000 лв. и претенцията за горницата до 25000 лв. е неоснователна. Намира, че посочената сума напълно съответства на характера и степента на увреждането, както и на продължителността на оздравителния процес, който приключил напълно, без усложнения. Поддържа, че застрахователната претенция е заведена пред него на 03.11.2020 г., поради което счита, че лихвата за забава е дължима от 03.02.2021 г., на която дата е изтекъл 3месечният срок по чл. 380 КЗ, а не от датата на увреждането.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска за неимуществени вреди за разликата над сумата от 8000 лв. до пълния предявен размер от 25000 лв., както и на искането за присъждане на законна лихва за периода от 19.06.2019 г. до 03.02.2021 г. Претендира и разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Н.Д., поддържа отговора и допълнително излага становище за основателност на предявения иск за имуществени вреди, който счита за доказан и по размер от приложените документи. По същество моли за частично уважаване на иска за неимуществени вреди до признатия размер от 8000 лв. и претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди-претърпени загуби, както и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

На основание чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на исковете от увреденото лице е преди сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на 3 определеното или изплатеното обезщетение.

Не е спорно по делото, че такава извънсъдебна процедура е проведена, както и че липсва окончателно произнасяне на застрахователя в тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. Тези обстоятелства се потвърждават и от приобщените писмени доказателствени средства – застрахователна претенция от П.П., действащ чрез адв. Г.К., до „ЗК ЛИ“, ведно със системен бон от дата 30.10.2020 г. за изпращане на пратката чрез „Български пощи“ ЕАД (л. 27 и сл.) и върнато известие за доставяне на 01.11.2021 г. (л. 39), писмо от застрахователя с изх. № 13877/22.12.2020 г. (л. 31) и последваща молба от П.П. до „ЗК ЛИ“ с приложено пълномощно от П.П. за адв. Г.К. с нот.заверка на подписа рег. № 24/05.01.2021 г. на нотариус Ж.*** при ВРС (л. 35) и удостоверение от 04.01.2021 г. за банкова сметка, открита в „*****“ АД (л.

38), ведно със системен бон от дата 08.01.2020 г. за изпращане на пратката чрез „Български пощи“ ЕАД (л. 32) и върнато известие за доставяне на 11.01.2021 г. (л. 40).

Видно от посочените документи е още, писмената претенция е получена от ответното дружество на 01.11.2020 г. и заведена под № ***/03.11.2020 г., по същата е образувана щета № *****, на 22.12.2020 г. са изискани документи от ищеца, а именно: нотариално заверено пълномощно за адв. Г.К. да го представлява по конкретната щета, както и документ, удостоверяващ банковите детайли на посочената банкова сметка, които документи са представени от ищеца и получени от застрахователя на 11.01.2021 г.

При така установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо.

Основателността на исковете е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.

154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираните застрахователни обезщетения.

Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със „ЗК ЛИ“ АД за лек автомобил „*****“ с рег. № ***** и период на застрахователно покритие от 25.07.2018 г. до 25.07.2019 г. Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика и водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно средство в посочения период на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ.

Безспорно е също, че с влязъл в сила съдебен акт - решение № ***** от 27.08.2020 г. по НАХД № ***/2020 г. по описа на Районен съд – Варна водачът на застрахования лек автомобил „*****“ с рег. № ***** бил признат 4 за виновен за това, че на 19.06.2019 г. в гр. Варна, при управление на автомобила, нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл. 20, ал.1 от ЗДвП: