Решение № 94 от 11.04.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. гр. Добрич, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20223200500002 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на КР. СТ. АР. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу решение № 38/27.10.2021г. по гр.д. №189/2021г. на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу С.Л. И. от с.Б., обл.Добрич, иск да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че към 19.11.2019г. ищецът е бил изключителен собственик на недвижим имот - дворно място с площ от 1495 кв.м., поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 61 кв.м., находящ се в с.Б., общ.Б., ул.”***”№3 Според жалбата решението на районния съд е необосновано, немотивирано, дори недопустимо. В него били изложени факти и обстоятелства, несъответстващи на обективната истина и приети за установени от първоинстанционния съд неясно на каква база. Събраните по делото гласни доказателства и съдържащото се в отговора на ответницата признание на твърдяното от ищеца, предполагало предявеният иск да бъде удовлетворен. Именно такъв бил резултатът по друг гражданско правен спор 1 между същите страни за принадлежащо на ищеца право на собственост върху други недвижими имоти, придобити по време на брака между страните, но изцяло с лични средства на съпруга. Този резултат трябвало да бъде съобразен и по настоящото дело. В жалбата се съдържа и подробно изложение на причините за сключване на граждански брак между страните, отношенията им по повод общото дете, незнанието на ищеца за задължения на ответницата за издръжка към друго нейно дете и обстоятелствата, съпътствали продажбата на спорния имот на трето лице при положение на вписана изпълнителна възбрана. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск да се удовлетвори.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

Въззиваемата С.Л. И. от с.Б., общ.Добричка, не е изразила становище по жалбата.

След като провери обжалваното решение, съобразно чл.269 от ГПК служебно и по посоченото в жалбата, въззивният съд намира същото за валидно, но недопустимо.

То е постановено по предявен от КР. СТ. АР. срещу С.Л. И. установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за право на собственост, основана на чл.23 ал.1 от СК, върху недвижим имот в с.Б., общ.Б., ул.”***”№3, съставляващ дворно място с площ от 1495 кв.м., поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 61 кв.м. с идентификатор ***.3 по кадастралната карта на селото.

В първоначалната искова молба и няколко следващи за отстраняване на нередовности ищецът е изложил следните обстоятелства: двамата с ответницата са съпрузи от края на 2018г.; процесният недвижим имот е придобит по време на брака им въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №58 т.1 рег.№312 д.№40/2018г.; имотът е придобит изцяло с лични средства на съпруга и без принос на съпругата, поради което и негов собственик е станал само съпругът – ищец; с договор от ***г., сключен с нотариален акт №9 т.6 рег.№4527 д.№***г., ищецът продал имота на трето лице; за събиране на личен дълг на ответницата върху имота било насочено принудително изпълнение по изп.д.№185/2020г. на ДСИ при БРС.

Въз основа на тези обстоятелства ищецът иска по отношение на ответницата да се признае за установено, че към датата ***г. ищецът е 2 притежавал изцяло правото на собственост върху процесния недвижим имот, придобит по време на брака на страните, но само с лични средства на съпруга /ищеца/. Иска това да бъде установено, с оглед насоченото върху имота принудителното изпълнение за личен дълг на съпругата /ответницата/ - за да гарантира на купувачката, на която имотът бил продаден на ***г., че го придобива изцяло, необременен с тежести и възбрани, за да се предпази от евентуални претенции от страна на същата купувачка и, защото е недопустимо взискателят по посоченото изпълнително дело да иска събиране на задължението на ответницата от имот, който не е нейна собственост.

В писмен отговор ответницата С.Л. И. е заявила, че изложените от ищеца обстоятелства са се осъществили, съобразно твърдяното от него и предявеният иск е основателен.

По делото не е представено удостоверение за сключен граждански брак, но от решение №***г. по гр.д.№***г. на ДРС може да се направи извод, че КР. СТ. АР. и С.Л. И. са били съпрузи; сключили са граждански брак на 14.12.2017г. и бракът им е прекратен с развод с цитираното решение, влязло в сила на ***г.

На 02.02.2018г. с договор, сключен с нотариален акт №58 т.1 рег.№312 д.

№40/2018г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС, КР. СТ. АР., чрез пълномощник, закупил процесния недвижим имот в с.Б. за цена от 3 300 лева.

С договор от ***г., сключен с нотариален акт №9 т.6 рег.№4527 д.№805 на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС, КР. СТ. АР. и С.Л. И., двамата чрез един пълномощник, продали на А.С.А. същия недвижим имот за цена от 20 000 лева. Съгласно т.5 от нотариалния акт, продажбата е извършена при положение на възбрана върху имота, вписана с акт №116 т.1 вх.рег.№1335/06.06.2019г.

В т.5 от нотариалния акт друго не е отбелязано и въз основа на извършеното записване не може да се направи категоричен извод от кой орган, за обезпечаване на какво и чие материално право е наложена така вписаната възбрана. Липсват доказателства, че върху процесния имот е насочено принудително изпълнение по изп.д.№185/2020г. за събиране на парично задължение на ответницата към Община-Карнобат. Но, дори и да се приеме, че твърдяното по тези въпроси /и неоспорвано от ответницата/ е 3 вярно, то не може да обоснове правен интерес от разглеждане на иска.

Предявеният иск е за установяване, че ищецът е притежавал правото на собственост към миналия момент на ***г., когато е сключен договорът, с който двамата с ответницата са продали имота на третото лице А.С.А.. При съобразяване на разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК този иск е недопустим, защото ищецът няма правен интерес от търсената защита. Поначало всеки установителен иск за спор за материално право към минал момент е лишен от правен интерес. Възможни са и изключения /напр. чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ/, но спорът за съществуването или несъществуването на едно правоотношение в миналото трябва да е от значение за сегашни правоотношения, за да има правен интерес от разрешаването му. Имат се предвид правоотношения между страните по делото, а не правоотношения на едната или другата от тях с трети лица, които не са страна по делото. В случая между страните по делото няма сегашни правоотношения, за които да е от значение да се отговори дали придобитият по време на брака им и вече отчужден от тях имот по общото правило е бил съпружеска имуществена общност или по правилото на чл.23 ал.1 от СК е принадлежал само на ищеца. Самият ищец не обосновава правния си интерес от исканото установяване със спорно правоотношение между него и бившата му съпруга, а с правоотношения със и между трети лица. Но, в съответствие с чл.298 ал.1 и 2 от ГПК силата на присъдено нещо има действие само между страните по делото и техните правоприемници, когато правоприемството е настъпило след влизане на решението в сила. Това означава, че, дори и предявеният иск да се разгледа и резултатът да е изгоден за ищеца, силата на присъдено нещо ще има действие само между ищеца и ответницата. Установеното между тях по въпроса чий е бил имотът на ***г. няма да може да бъде противопоставено нито на А.С.А.

/частен правоприемник на страните от преди предявяване на иска и трето лице по делото/, нито на взискателя по твърдяното принудително изпълнение върху имота /също трето лице/. Ако се приеме, че съществува необходимост от установяване действителната принадлежност на имота от преди отчуждаването му на ***г., то това е в отношенията на ищеца и ответницата с третите лица и между третите лица /купувачката и взискателя/, но не и в отношенията между ищеца и ответницата.

В съответствие с чл.124 ал.1 от ГПК предявеният без правен интерес установителен иск е недопустим. Първоинстанционното решение, с което 4 този иск е разгледан, е недопустимо и следва да се обезсили. Оплакване за недопустимост на решението във въззивната жалба няма и резултатът не е изгоден за въззивника, но по правилото на чл.269 изр.първо от ГПК въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, а забраната по чл.271 ал.1 изр.второ от ГПК се отнася при неправилно, но не и при недопустимо решение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 38/27.10.2021г. по гр.д. №189/2021г. на Балчишкия районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от КР. СТ. АР. с ЕГН ********** от гр.Д., срещу С.Л. И. с ЕГН ********** от с.Б., обл.Добрич, ул.”***”№9, иск да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че към датата ***г. на осн.чл.23 ал.1 от СК ищецът е бил собственик на придобития по време на брака му с ответницата, но изцяло с негови лични средства, недвижим имот в с.Б., общ.Б., ул.”***”№3, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 61 кв.м. с идентификатор ***.3.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5