Решение № 10 от 06.02.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. С., 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Светослава Костова Търговско дело № 20242200900050 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от „Н.“ ЕАД против „В.“ АД, в която се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, подробно описан в Акт за частна държавна собственост № 3138 от 16.06.2004г., съответно сгради с идентификатор *** – двуетажна жилищна сграда със застроена площ 153 м2, идентификатор *** – едноетажна административна сграда със застроена площ 255 м2, идентификатор № *** едноетажна стопанска сграда със застроена площ 73 м2., построени в имот с идентификатор ***, одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър.

Твърди се, че имотите са включени в капитала на „Н.“ ЕАД С. - клон С. и са посочени като собственост на „Н.“ ЕАД и в Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. С..

При направено запитване до „В.“ АД клон С. прокуристът е отговорил с писмо на 09.02.2024 г., че сградите са собственост на „Н.“ ЕАД. В писмото се твърди, че при разделяне на бившето СЕП „В.“ през 1989 г. активите му преминават към СП „В.“ - С. и ПЕ „Х.“-С. и въз основа на разделителен протокол и акт за приемане от 1991 г. е допусната грешка, като същата следва да бъде поправена, като ответното дружество няма претенции към описаните имоти.

1

Със записването в Акта за държавна собственост № 8001/13.10.1994 г., че имотът е собственост на „В.“ АД - клон С. и отговор с писмо от 17.07.2024 г. от заместник министъра на земеделието и храните се оспорва правото на собственост и смущава правната сфера на ищеца като изключителен собственик, което обосновава правния му интерес от предявяване на настоящия иск.

Предвид гореизложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответното дружество, че процесните сгради за собственост на „Н.“ ЕАД, като се присъдят и направените по делото разноски.

Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество, като в законоустановения срок не е депозиран писмен отговор.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да уважи изцяло исковите претенции като постанови неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК.

В с.з. ответното дружество не се представлява.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното:

Правна квалификация на претендираните права : предявен е установителен иск за собственост върху недвижими имоти по реда на чл. 124 от ГПК.

Съдът намира, че предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ГПК са налице. На ответника са указани последиците от непредставянето на отговор на исковата молба, неявяването в съдебно заседание, включително изрично за възможността от постановяване на неприсъствено решение. Ответното дружество не е депозирало отговор на исковата молба, не се представлява в първото заседание по делото, не е направило искане за разглеждането на делото в негово отсъствие. Исковете са вероятно основателни с оглед заявените в исковата молба факти и обстоятелства и представените множество писмени доказателства, установяващи претенцията за собственост на процесните имоти. По делото не се оспорва, че процесните недвижими имоти, подробно описани в Акт за частна държавна собственост № 3138 от 16.06.2004г., съответно сгради с 2 идентификатор *** – двуетажна жилищна сграда със застроена площ 153 м2, идентификатор *** – едноетажна административна сграда със застроена площ 255 м2, идентификатор № *** едноетажна стопанска сграда със застроена площ 73 м2., построени в имот с идентификатор № ***, одобрена със Заповед № РД-1831/19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър са собственост на „Н.“ ЕАД .

С оглед изхода на делото се явява основателна и ищцовата претенция за присъждане на направените по настоящето дело съдебни разноски, доказани до размер от 2370.94 лева – държавна такса по настоящето дело, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.238 - 239 ГПК С.ският окръжен съд, в настоящия съдебен състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ на „В.“ АД с ЕИК ...... с адрес на управление гр.С., ул.“Г.Д.“ № 9А, че „Н.“ ЕАД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр.С., *** е собственик на следните недвижим имоти, подробно описан в Акт за частна държавна собственост № 3138 от 16.06.2004г., съответно сгради с идентификатор *** – двуетажна жилищна сграда със застроена площ 153 м2, идентификатор *** – едноетажна административна сграда със застроена площ 255 м2, идентификатор № *** - едноетажна стопанска сграда със застроена площ 73 м2., построени в имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., одобрена със Заповед № РД18-31/19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на Агенция по кадастър, съгласно Акт за ЧДС № 3138 от 16.06.2004г. вписан под № 34, том 14, дело № 3080/2004г. вх.рег. № 4345 от 14.07.2004г. в Служба вписвания - С..

ОСЪЖДА „В.“ АД с ЕИК ...... с адрес на управление гр.С., ул.“Г.Д.“ № 9А ДА ЗАПЛАТИ на „Н.“ ЕАД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр.С., *** сумата в размер на 272.94 лева – деловодни разноски.

3

Неприсъственото решение не може да се обжалва.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________ 4