Решение № 5071 от 05.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5071 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Х.ва при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Х.ва Гражданско дело №

20231100113903 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск Г. К. М. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.„****, *** (над партер), ***, адв. В. М., срещу M.M.S.D.S. - застраховател в Кралство Испания, чрез кореспондента му в България "КОРИС БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК 0831065406, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул.****, за присъждане на сумата 70000.00лв., представляваща обезщетение за екцес на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от заболявания „Органично тревожно разстройство“ и „Посттравматично стресово разстройство“, диагностицирани през месец септември, 2022г., претърпени в резултат на ПТП настъпило на 20.01.2021г., около 21.50 часа, в гр. София, на кръстовището на ул. "Софийски герой" и ул.“Поп Тошо“, причинено виновно от С.Д.И., при управление на л.а. „Ситроен Ц5" с испански per. Nº ****, който в нарушение ЗДвП, движейки се по ул.“Поп Тошо“ и навлизайки по ул. "Софийски герой", не пропуснал движещият се с предимство по последната с посока към бул. „Цар Борис III" мотоциклет тип скутер марка „ЗНЕН ЗН50КТ 32" с per. Nº ****, управляван от ищеца, в резултат на което го блъснал, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата считано от 06,04,2023г., когато е предявена извънсъдебната претенция пред застрахователя, до окончателното и изплащане.

В исковата молба Г. К. М. твърди, че по силата на сключено с ответника извънсъдебно Споразумение от 13,06,2022г., му била изплатена сума в общ размер 205254,09лв., представляваща обезщетение за вреди от ПТП настъпило на 20.01.2021г. След сключване на споразумението и изпащане на обезщетението, през месец септември, 2022г. бил диагностициран със заболявания „Органично тревожно разстройство“ и 1

„Посттравматично стресово разстройство“, които възникнали в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 20.01.2021г.

Твърди, че със Споразумение от 13,06,2022г. не е обезщетен за вредите от новодиагностицираните заболявания и, че заради същите, в причинна връзка с ПТП търпял, търпи и към момента болки и страдания с голям интензитет. Изпитвал нервност, тревожност, паническо разстройство, чувство на страх, гадене, драстично повишаване на кръвното налягане, нарушения на съня, трудности при концентрация, студени вълни и безпричинно изпотяване. Заради тази симптоматика потърсил и получил лекарска помощ.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва, че на 20.01.2021г. е настъпило ПТП с пострадал ищеца, както и, че по силата на сключено между страните Споразумение от 13,06,2022г., същият е обезщетен за вредите от ПТП.

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че С.Д.И. няма вина за настъпването му, а виновен е ищеца.

В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в липсата на поставена предпазна каска и управление на мотоциклета с превишена, несъобразена скорост към момента на настъпване на ПТП.

Оспорва наличието на причинна връзка на твърдените вреди с ПТП, а в евентуалност последните по интензитет и проявление.

Възразява, че с постигнатото извънсъдебно Споразумение от 13,06,2022г. ищецът е обезщетен за всички вреди в причинна връзка с ПТП, включително за вредите от процесните заболявания „Органично тревожно разстройство“ и „Посттравматично стресово разстройство“, като последните не са нововъзникнали, а са възникнали преди сключване на споразумението.

В евентуалност оспорва претенциите по размер. Оспорва и претенцията за законна лихва поради неоснователност на главният иск и по отношение началният момент, от който се претендира.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Безспорно е между страните и от събраните доказателства се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение л.а. „Ситроен Ц5" с испански per. Nº ****, управляван от С.Д.И., валидно към датата на ПТП настъпило на 20.01.2021г.

Безспорно е и събраните доказателства се установява, че със Споразумение от 13,06,2022г. между ищеца и "КОРИС БЪЛГАРИЯ" ООД като кореспондент на M.M.S.D.S. застраховател в Кралство Испания, е постигнато съгласие за изплащане от името на застрахователя, на Г. К. М., за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от 2

ПТП настъпило на 20.01.2021г., в гр. София, на кръстовището на ул. "Софийски герой" и ул.“Поп Тошо“, между л.а. „Ситроен Ц5" с испански per. Nº **** управляван от С.Д.И. и мотоциклет тип скутер марка „ЗНЕН ЗН50КТ 32" с per. Nº ****, управляван от ищеца, което произшествие е настъпило по вина на водача на л.а. „Ситроен Ц5" с испански per. Nº ****, на сумата 180254,09лв., представляващи крайно обезщетение, както следва: за неимуществени вреди – 175000,00лв., за медицински разноски – 4550,00лв., за увреден мотопед – 704,09лв., в допълнение към вече изплатените му 25000,00лв.

Съгласно чл. 4 от Споразумението Г. К. М. заявява, че с получаване на сумата е удовлетворен напълно за претърпените от него вреди по повод настъпилото ПТП и няма, както и че няма да има в бъдеще лично или чрез негов представител, каквито и да е претенции към виновното лице, неговият застраховател M.M.S.D.S. - застраховател в Кралство Испания, "КОРИС БЪЛГАРИЯ" ООД или НББАЗ относно обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, пропуснати ползи и други.

Не се спори и от доказателствата е видно и, че на 06,04,2023г ищецът е предявил пред застрахователя извънсъдебната претенция за изплащане на вреди от екцес, по която и към момента не е изплатено обезщетение.

От заключението по приетата САТЕ се установява следното:

ПТП настъпило при следният механизъм: на 20.01.2021г., около 21.50 часа, в гр.

София, на кръстовището на ул. "Софийски герой" и ул.“Поп Тошо“, където С.Д.И., при управление на л.а. „Ситроен Ц5" с испански per. Nº ****, движейки се по ул.“Поп Тошо“ и навлизайки по ул. "Софийски герой", не пропуснал движещият се с предимство по последната с посока към бул. „Цар Борис III" мотоциклет тип скутер марка „ЗНЕН ЗН50КТ 32" с per. Nº ****, управляван от ищеца, в резултат на което го блъснал.

Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е в субективните действия на водача на л.а. Ситроен С.И., който при наличие на пътен знак Б1-„Пропусни движещите се по пътя с предимство" поради недостатъчно и невнимателно оглеждане, прибързаност или неточна преценка на ситуацията е предприел ляв завой, като е препречил пътя на мотоциклета, с което е предизвикал неизбежен удар между двете МНПС, поставяйки себе си и водача на мотоциклета в невъзможност да го предотвратят.

От показанията на свидетеля А.И.И. се установява, че управлявал личният си автомобил непосредствено след моториста, при настъпване на процесното ПТП. Видял как от пряка на квартала излязъл авотмобил, който ударил мотора и моториста паднал на земята откъм лявата му страна. Моториста бил с предпазна каска, която свидетелят му свалил за да го качи в колата си и го откара в болница.

От показанията на свидетеля М.А.А. се установява, че е кума на ищеца. След ПТП имал и физически проблеми, но психическите били по тежки. От около година приблизително бил абсолютно променен. Бил дезориентиран, не се интересувал от ежедневието и изглеждал неадекватен. Имал променливи настроения. Ту избухвал, крещял на съпругата си и детето, после гледал в една точка.

3

От заключението по приетата СПЕ се установява следното:

Описаните психични състояния „Органично тревожно разстройство“ и „Посттравматично стресово разстройство“, не са новонастъпили състояния, а те са се развили след латентен период от няколко седмици до няколко месеца след преживяната травма, но не повече от шест месеца. Психичните състояния са в причинно следствена връзка с процесното ПТП от 20,01,2021г.

Съгласно заключението не е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, с нововъзникнали болестни състояния, а е налице не добро терапевтично повлияване.

Това може да се дължи на неповлияване от медикаментозната терапия или на непридържане на ищеца към изписаните терапевтични схеми и неприемането на изписаната терапия. Тези факти се потвърждават от описаното в медицинската документация от д-р Е. М. - психиатър, което е споделено ищеца: “.... твърдят, че приема атаракс; ...не приема други лекарства, т.к. депакина и останалите изписани лекарства имали странични ефекти....".

Оплакванията, които симтомологично се отнасят към цитираните заболявания датират от м.02.2021г. Диагностицирани са към 13,10,2023г. Отсъствието на диагностицирано заболяване преди датата на Споразумението от 13,06,2022г. не означава, че това заболяване не е било налице. Може да се обясни с факта, че в периода до 13,06,2022г. ищеца не е консултиран с психиатър. Съгласно споделеното от ищеца пред лекуващият го психиатър и медицинската документация симптомите са възникнали от м. 02,2021г.

За ищеца са налице психични последици вследствие на претърпяната травма, в смисъла на заболявания „Органично тревожно разстройство“ и „Посттравматично стресово разстройство“. Преживяното от ищеца ПТП има несъмнено психотравмен характер за него и най-вероятно е довело до нарушаване на емоционалния му баланс, който е предизвикал у него психичен дискомфорт. Преживените от ищеца негативни емоции през 2021г. са психогенно обусловени.

Причините предизвикващи Органично тревожно разстройство могат да са мозъчно заболяване, увреда или дисфункция, следователно може да бьде предизвикано както от ЧМТ, така и вследствие на налично на епилептично заболяване. За да възникне „Посттравматично стресово разстройство“ причините са психогенни и се дължат на психотравма или преживян силен стрес.

Съгласно заключението обичайният процес на възстановяване от описаните заболявания е провеждането на редовно медикаментозно лечение и стриктно спазване на терапевтичните схеми на предписаните медикаменти. По отношение на Органичното тревожно разстройство подходяща е употребата на антидепресанти и транквиланти. По отношение на епилепсията - антиконвулсанти. По отношение на ПТСР - антидепресанти.

Това състояние отдавна би следвало да е отзвучало при редовен прием на антидепресанти в оптимални дози и стриктно спазване на терапевтичните дози от ищеца.

Част от симптомите: нервност, депресивност, тревожност, съпроводени с паническо разстройство, неприятно чувство на страх от очаквани и неочаквани сбития, лабилност, 4 волева неустойчивост, нарушен сън и концентрация, тремори, треперене на цялото тяло, страх, изтръпване на крайниците, сърцебиене, пресъхване на устата, пулсиране в главата, замаяност, обливане сьс студена пот и „flashbacks" преживявания, страх да излизат навън и да пътуват в средства за транспорт, са присъщи за лица страдащи от Посттравматично стресово разстройство, а други симптоми са характерни за Органично тревожно разстройство. Единствено Органичното тревожно разстройство би могло да е в резултат на наличие на епилептично заболяване, но в конкретния случай епилептичното заболяване е следствие на претърпяната ЧМТ. Също така всички описани оплаквания, симптоми и заболявания се дължат на претърпяното ПТП, като в единия случай са психогенно обусловени - за „Посттравматично стресово разстройство“, а в другия случай имат органична генеза - Органичното тревожно разстройство.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Безпротиворечиво е становището в съдебната практика, че пораждане на правото да се иска обезщетение за ексцес е обусловено от обективното проявление на последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице. Влошеното състояние за да представлява екцес, следва да представлява качествена промяна на полученото увреждане, като влошаването следва да бъде в причинна връзка с увреждането.