Определение № 6507 от 16.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6507 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110134224 по описа за 2025 година намери следното: провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.04.2026 г. – 09,30часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, доколкото за установяване на сочените обстоятелства не са необходими специални знания и умения.

УКАЗВА на ищцата изрично да посочи:

- кога и какви плащания претендира, че е извършила в полза на ищеца в рамките на общо твърдените с исковата молба суми, вкл. за такси за удължаване на договора;

- да отстрани неяснотата в твърденията си относно общия размер на недължимо платената сума, доколкото сочи, че същата е 2690 лева и е формирана от сбор на сумата 840 лева и сумата 1852 лева, доколкото сборът на последните две суми е 2692 лева, а не 2690 лева;

- да посочи сумата от 1852 лева, посочена като такси за удължаване на срока на договора, в изпълнение на конкретни договорни клаузи ли твърди, че е заплатила, съответно кои са тези клаузи и къде са посочени.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба на М. Б. Г., с ЕГН ********** и адрес гр. ****, п.к.****чрез: адвокат А. Д., член на САК, личен № ****, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. *****, срещу "*"*** ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с която са предявени:

1 главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр чл. 22 вр. чл. чл. 11, ал.1, т.

10 и 20 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за кредит № ***** г., сключен между страните поради противоречие с императивни правни норми, под условие, че не бъде уважен главния иск – евентуален иск с правно основание чл. чл.

26, ал. 4 вр. 1, предл. 1 ЗЗД вр чл.10а ал.2 и чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК за прогласяване недействителността на клаузата на т. 4.4 от Общите условия на ответното дружество във вр. условия на Договор за кредит №*****, сключен между страните осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за сумата 1376,4 евро /2692 лева/, представляваща сума, платена без основание по нищожен договор за кредит № ***** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира се осъждане на ответника да заплати на адвокат А. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за кредит № ****** г., по който е получила на 20.10.2023 г. сумата от 1300 лв., която се задължила да върне за срок от 30 дни /т.е. до 19.11.2023 г. ведно с лихва 43.80 лева при лихвен процент 40.99%. Според посоченото в договора ГПР е 49.7%. Твърди, че следвало да заплати и такса за бързо разглеждане в размер на 268.20 лева съгласно т. 4.4. вр. 4.2, 4.3 от Общите условия на ответното дружество.

Поддържа, че договорът е многократно анексиран (отсрочван ), а за предоставената услуга заплатила такси в общ размер на 1852 лева, с което общият размер на извършените от нея плащания е 3992.00 лева.

Поддържа, че в договора липсва погасителен план, поради което е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.,1, т. 11 от ЗПК.

Твърди, че договорът не съдържа основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР като в тази връзка се позовава на Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22. Сочи, че таксата за бързо разглеждане на кредита представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите, което не е извършено, поради което и на практика няма информация за потребителя колко точно е оскъпяването му по кредита, което е в противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.

Поддържа, че посочването е в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните и представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Сочи, че липсва и посочен лихвен процент на ден, което счита за нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.

Поддържа и че предвид нищожността на договора, нищожни са и всички сключени към него анекси.

Под условие претендира нищожност на отделни клаузи на договора. Поддържа, че клаузата на т. 4.4 от Общите условия, уреждаща такса за бързо разглеждане в размер на 268.20 лева противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК във вр. с чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД, тъй като касае установено задължение на заемодателя, свързано с предоставянето и управлението на кредита, от една страна, а от друга е размер, непропорционален спрямо получената услуга и размера на кредита. В допълнение – включването на посочената такса към ГПР, води до превишаване на предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.

Претендира, че на основание чл. 23 ЗПК е следвало да върне на ответника само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди, че е 2 извършила плащания в размер на 2140 лева по кредита, поради което следва да й се върне разликата от 840 лева над чистата му стойност от 1300 лева. Поддържа, че следва да й бъде върната и сумата от 1852 лева - заплатените такси за удължаване срока на договора, тъй като сключените анекси са нищожни. Претендира, че общият размер на недължимо платената и подлежаща на връщане сума възлиза на 2690 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който поддържа становище за неоснователност на исковете.

Посочва, че като кредитодател е предоставил на ищцата като кредитополучател сума в размер на 1300 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 30 дни с падежна дата 19.11.2023 г., като са начислени: договорна лихва в размер на 43,80 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 268,20 лева.

Поддържа, че ищцата се е възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена посочената такса. Твърди, че услугата е предоставена изцяло и без забавяне, веднага след постъпването на Искането за отпускане на кредит в системата на Дружеството. Сочи, че дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена както на етап преддоговорна информация (обективирана в СЕФ), така и в Специалните условия на Договора за кредит. Счита, че таксата е дължима във връзка с краткият срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством съответните справки, които стандартно отнемат до 7 дни и е съобразена с принципа за свобода на договаряне (чл. 9 ЗЗД), тъй като същата се уговаря, начислява и дължи единствено по изрично заявено желание на кредитополучателя, като не е задължително условие за възникване на кредитно правоотношение.

Посочва, че с общите условия на Договора за кредит е предоставена възможност, в случай че кредитополучателят няма възможност да погаси задължението си на падежа, да се възползва от услугата за удължаване и изменение на падежната дата, за което страните сключват Анекс, по силата на който всички параметри по първоначално сключения Договор, с изключение на падежната дата, остават непроменени. Твърди, че в случая с ищцата са сключени осем Анекса за удължаване срока за връщане на задължението по кредита, като последната валидна падежна дата за връщане на задължението е била 18.02.2024 г., след която ищцата е изпаднала в забава. Посочва, че във връзка с Анексите ищцата е заплатила сума в размер на 1060,80 лева, а за погасяване на задължението по договора за кредит - шест плащания в общ размер на 2568.00 лева, последното от които на 16.05.2025 г. , с което е погасила изцяло просроченото с над година и половина задължение по Договора за кредит.

Поддържа, че в Договора за кредит ясно са посочени елементите на дълга, ГПР и приложимият лихвен процент, както и условията за неговото прилагане. Поддържа, че потребителят е получил преддоговорна информация, в която размерът на договорната лихва е отразен и същият е останал непроменен през целия срок на договора.

Поддържа, че съгласно т. 4 от Общи условия към договора за потребителски кредит при кандидатстване заявителят разполага и с възможността да заяви допълнителна услуга за бързо разглеждане на заявлението, при която заявлението за отпускане на кредит се разглежда и заявителят получава отговор от кредитора в рамките на до 15 минути от подаване на заявлението. Твърди, че използването й не е задължително условие за отпускане на кредит, поради което таксата не следва да бъде включена в размера на ГПР предвид разпоредбата на §1, т.1 ЗПК.

По отношение на таксата за удължаване на срока твърди, че същата представлява възнаграждение за извършената административна и финансова дейност, свързана с промяната на падежа, включително преразпределението на задълженията, удължаването на срока за погасяване и поетия риск от страна на кредитора за продължителността на 3 финансирането. В този смисъл счита, че таксата е еквивалентна на предоставяната услуга и не представлява несправедливо или прекомерно обременяване на потребителя. В тази връзка сочи, че в конкретния случай кредитополучателят е имал реална възможност да погаси кредита на първоначално уговорения падеж, без да заплаща допълнителни суми, поради което таксата за удължаване следва да се разглежда като цена на отделна услуга, заявена по желание на клиента, а не като част от общия разход по кредита.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК е да докаже сключването на процесния договор с твърдяното съдържание и наличие на наведените основания за недействителност.

В тежест на ответника е да докаже, че договорът за кредит, вкл. оспорените клаузи са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните правни норми.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника без да е имало основание за извършване на престацията.

В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, като в тази връзка УКАЗВА на ответника, че не сочи конкретно договорно или друго основание за получаване на суми за „услуга по удължаване срока“ на договора.

Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че между страните е сключен процесния договор със соченото в исковата молба съдържание, по силата на който ищцата е получила сумата от 1300 лева, която сума е върнала на ответника.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.