Решение № 1012 от 17.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Варна, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. А. при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Станислав М. А. Гражданско дело № 20253110112146 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез процесуален представител адв. С. К., срещу „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, обективно съединени искове:

1. За прогласяване на Договор за потребителски кредит № 1280742 от 17.08.2023 г., сключен между „Ф.Б.” ЕООД и Г. А. К. за нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК;

2. За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 394 лева, представляваща платена без основание сума по нищожен договор за потребителски кредит № 1280742 от 17.08.2023 г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.11.2025 г., до окончателното заплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът Г. А. К. заявява, че на 17.08.2023 г. е сключил с „Ф.Б.” ЕООД договор за потребителски кредит № 1280742/17.08.2023 г. По силата на договора кредитодателят „Ф.Б.” ЕООД е предоставил на кредитополучателя Г. А. К. паричен заем в размер на 800 лева.

Сочи, че в чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“. Твърди, че на 18.08.2023г е сключен договор за поръчителство от кредитополучателя и поръчителя. Съгласно договора за поръчителство кредитополучателят се задължава да заплати възнаграждение за поръчителя, представляващо „такса за предоставяне на гаранция“. По договор за потребителски кредит № 1280742/17.08.2023г. ищецът е платил сума за погасяване на кредита в размер на 1 194 лева с една погасителна вноска на 28.10.2023 г. Ищецът счита договор за потребителски кредит № 1280742 за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в ГПР не е посочено възнаграждението на 1 поръчителя, което счита за скрито оскъпяване на договора за кредит, заобикалящо разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че с бланкетното посочване на ГПР е невъзможно да се направи проверка за индивидуалните компоненти, включени в него.

Твърди, че кредиторът „Ф.Б.” ЕООД и поръчителя „Мултитюд банк“, са свързани лица.

Твърди, че възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване към договора за кредит и следва да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, което не е сторено. При положение че допълнителното възнаграждение бъде включено от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Счита, че договорът за поръчителство, сключен между „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД и ищеца, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 16, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал.

1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП, като не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, като е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в правоотношението.

На основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, моли „Ф.Б.” ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата над отпуснатата главница по договора за кредит. Позовава се на чл. 23 от ЗПК - когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По договор за потребителски кредит № 1280742 общата заплатена сума за погасяване на кредита е в размер на 1 194 лева. С оглед на нищожността на договора, кредиторът се е обогатил неоснователно, съответно дължи връщане на платената от кредитополучателя сумата в размер на 394 лева над главницата по договора, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ф.Б.“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Г., в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Излага, че при кандидатстване всеки кредитополучател може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора или да посочи поръчител, избран от него. В настоящия случай, ищецът сам избрал „Мултитюд Банк“ като поръчител, като се твърди, че е получил необходимата информация за сключване на договорите и е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Излага доводи, че ответникът не е страна по сключения договор за поръчителство, откъдето навежда твърдения за недопустимост на предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция, доколкото същите не са предявени срещу надлежната страна „Мултитюд Банк“, а срещу заемодателя „Ф.Б.“ ЕООД. Намира за недоказани исковите претенции. Сочи, че доколкото договорът за гаранция касае услуга с трето лице, то разходът за нея не се включва в ГПР по кредита. По същество моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ищецът Г. А. К., редовно призован не се явява, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 15649/25.02.2026 г. подадена от Г.

А. К., чрез процесуален представител адв. С. К., с която заявява, че поддържа предявените искове. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, редовно призован не се явява негов представител, не се представлява. Постъпила е молба входящ № 16270/23.02.2026 г. подадена от „Ф.Б.“ ЕООД, чрез процесуален представител юрк. Г. Г., с която заявява, че оспорва предявените искове. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на преоцесуалния представител на ищеца. Претендират се разноски

2

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че на 17.08.2023 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1280742/17.08.2023 г., по силата на който кредитодателят „Ф.Б.” ЕООД е предоставил на кредитополучателя Г. А. К. паричен заем в размер на 800 лева.

От договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № 1280742/17.08.2023 г. става видно, че „Ф.Б.“ ЕООД в качеството на кредитодател е предоставило на Г. А. К., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател – потребител, паричен заем в размер на 800,00 лв. при лихвен процент по кредита от 3,38 %, ГПР от 49.85 % и срок на издължаване - 30 дни, падеж на заема – 16.09.2023 г. и общо дължима сума в размер на 827,04 лева. В чл.

5 от договора е договорено кредитополучателят да обезпечи кредита с поръчителство предоставено от Multitide Bank в полза на кредитодателя „Ф.Б.“ ЕООД.

От договор за поръчителство сключен между „Мултитюд банк“ и Г. А. К., ЕГН **********, се установява, че „Мултитюд банк“ в качеството си на гарант се задължава да отговаря солидарно с Г. А. К. спрямо кредитодателя, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем. От своя страна клентът Г. А. К. се задължава да заплати на „Мултитюд банк“ такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 236,96 лева.

От представена от ответника справка за получени плащания във връзка с процесния договор за кредит се установява, че ищецът на 27.10.2023 г. е направил плащания в полза на дружеството в общ размер на 827,04 лева, за главница – 800 лева и за лихва 27,04 лева.

От банково извлечение се установява, на 28.10.2023 г. Г. А. К. е заплатил по банкова сметка на „Ф.Б.“ ЕООД сумата в размер на 1194 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит, е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.

Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер 3 на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Настоящият съдебен състав, намира, че процесният договор за кредит представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК - и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49,85 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението/таксата уговорена по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство. В процесния случай, видно от клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителки кредит сключването на договор за предоставяне на поръчителство с конкретно определено от кредитодателя лице е условие за предоставяне на кредита, поради което следва да се приеме, че поръчителството (предоставянето на гаранция) представлява услуга свързана с договора за кредит и сумата за предоставяне на това поръчителство следва да се включи при изчисляване на ГПР, доколкото увеличава общия размер на дълга за потребителя. Съдът намира, че в процесния случай се постига заобикаляне на императивното правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В процесния договор е посочен формално размер на ГПР, който не надвишава законово допустимия, без включването в него на сумата дължима по договора за гаранция. ГПР обаче не отговаря на реално прилагания между страните по договора и не може да изпълни функцията си - да даде възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му. Съдът приема, че действителният ГПР по кредита нарушава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР помалка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о. и Решение от 13.03.2025 г. по дело № С-337/23 СЕС.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a572c2bd-15ae-4d99-a759-d2d49131f667