Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1258 от 09.11.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
279/2026
Подписан
09.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3, пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 59 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1258 гр. София, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Петя Алексиева

Членове:Цветомира П. Кордоловска Дачева

Иванка Иванова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20261000500279 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 04.12.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 08.12.2025 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 148257/08.12.2025 г. Решение № 7102/24.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 3044/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-9 състав изцяло в неговата осъдителна част, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Т. В. Я. сумата от 45 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, която не дължи държавна такса в производството по аргумент от мотивите на ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които е прието общо правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

1

Предвид горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

Въззивникът счита, че решението в обжалваната му част е порочно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че в своето решение първоинстанционният съд не е обсъдил коя вреда се явява в причинна връзка с дейността на органи на ПРБ, не е посочил значението за техния размер и не е дал отговор защо именно сумата от 45 000 лв. е приета за справедлива обезвреда. Поддържа се още, че в хода на съдебното производство ищецът не е успял да се справи с доказателствената тежест за наличието на претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение. Поддържа се, че по повод твърдяната от ищеца неимуществена увреда на здравословното му състояние, не се представят никакви доказателства, поради наличието на която същият е ползвал каквато и да било медицинска помощ или каквато и да било лекарска намеса по време на воденото наказателно производство.

Поддържа се, че присъденото обезщетение не е определено в съответствие с критериите за справедливост. Присъденият размер е завишен. Във връзка с така въведените с въззивната жалба възражения, се развиват подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което отхвърли изцяло исковата претенция, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищецът Т. В. Я..

С оглед постъпилата въззивна жалба Решение № 7102/24.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 3044/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І- 9 състав и в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди на Т. В. Я. срещу Прокуратурата на Република България е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 45 000 лв. до претендираната от 100 000 лв., ведно със законната лихва, е влязло в сила на 23.12.2025 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, чрез процесуалния си представител моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи 2 жалбата му по съображенията подробно изложени в нея. Намира присъдения размер за прекомерен и моли съда да го намали.

В открито съдебно заседание въззиваемият - ищец чрез своя представител моли съда да не уважава въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за въззивната инстанция.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявени от Т. В. Я. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила на 08.09.2022 г. присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2022 г. до окончателното изплащане.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства, които не са спорни между страните, а и във въззивните жалби не се съдържат оплаквания относно приетите от първоинстанционния съд за доказани правнорелевантни факти:

Фактите по делото не са спорни между страните.

На 01.04.2014 г. със Заповед за задържане на лице, ищецът е задържан за 24 часа, извършен му е личен обиск. С Постановление от 01.04.2014 г. на Прокурор при СГП, на ищеца е наложено задържане за срок от 72 часа за довеждането му пред съда, считано от момента на предявяване на обвинението.

Още същият ден с Постановление по досъдебно производство № ЗМ 75/2012 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 3719/2012 г. по описа на СГП, ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 24.10.2011 г. около 11,20 часа в гр.

София , ж.к. „Младост 2“ - РУМ Младост 2", от магазин 28-29, в съучастие, като съизвършител с Х. Г. Г., В. А. Б. и Р. К. Р., отнел чужди движими вещи собственост на „Марказит ЕООД“, както следва: 1 брой златен аксесоар с 3 тегло 0,87 грама на стойност 67,99 лева, 10 броя златни детски гривни с общо тегло 32,80 грама на стойност 2623,02 лева, 18 броя златни колиета с общо тегло 253,49 грама на стойност 20867,30 лева, 171 броя златен синджир с общо тегло 977,06 грама на стойност 75868,71 лева, 218 броя златни обици с общо тегло 664, 15 грама на стойност 52667,10 лева, 17 броя златни мъжки гривни с общо тегло 231,28 грама на стойност 20866,08 лева, 311 броя златни дамски пръстени с общо тегло 1463,28 грама на стойност 116901, 44 лева, 93 броя златни дамски гривни с общо тегло 655,22 грама на стойност 53144,89 лева, 11 броя златни мъжки пръстени с общо тегло 70,15 грама на стойност 5649,88 лева, 349 броя златни пандативи с общо 550,24 грама на обща стойност 44497,91лева, 1брой кожено изделие със златен обков с тегло 3,6 грама на стойност 350 лева, 3 броя кристални накити с общо тегло 1,99 грама на стойност 264,99 лева - всичко на обща стойност 393 769, 31 лева от владението на Х. П. Г. - продавач - консултант в „Марказит“ ЕООД, с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е използвана заплаха - В. А. Б. насочил оръжие срещу Г. и й казал „ Легни на земята !“, след което Р.

К. Р., Х. Г. Г. и Т. В. Я. прибрали накитите в сак и пазарска чанта, като грабежът е в особено големи размери и дейците са били въоръжени - престъпление по чл.199, ал.2, т.3, пр.1 и 2, вр.чл.198, ал.1,пр.2, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1от НК.

Ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем.

С протоколно определение от 03.04.2014 г., постановено по н.ч.д. № 1520/2014 г. по описа на СГС, НО, 10 състав, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Това определение е отменено с Определение на въззивния съд от 10.04.2014 г., постановено по в.н.ч.д. № 335/2014 г. по описа на САС, НО и вместо него е постановено друго, с което на Т. Я. е определена мярка за неотклонение „домашен арест“.

С протоколно определение от 07.04.2015 г., постановено по н.ч.д. № 1372/2015 г. по описа на СГС, НО, 32 състав, мярката за неотклонение „домашен арест" е изменена в парична гаранция от 3000 лв. На 14.01.2016 г с постановление на СГП паричната гаранция постановена по отношение на Т. Я. е отменена и освободена.

През месец февруари 2016 г. ответникът е внесъл в съда обвинителен акт срещу Т. Я., въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 1025/2016 г. по описа 4 на СГС, НО, 5-ти състав, по което са проведени 22 броя заседания, в периода между 25.05.2016 г. - 30.10.2020 г.

Производството пред първоинстанционния съд е приключило на 30.10.2020 г. с Присъда № 260032/30.10.2020 г., с която ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр.чл.198, ал.1,пр.2, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1от НК и е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем години, като е оправдан по обвинението престъплението да е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително да извършват грабежи, а също и по квалификацията по чл.199, ал.1, т.2, пр.2, алт.2 от НК. Определено е наказанието „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“. С присъдата ищецът е осъден да заплати солидарно с другите двата подсъдими на гражданския ищец „Марказит“ ЕООД сумата от 393 769, 31 лв. - обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди от дружеството, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В деня на постановяване на присъдата, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 5 000 лв.“, вносима в 7 дневен срок и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

Тази присъда е обжалвана от ищеца, образувано е в.н.о.х.д. № 232/2021 г. по описа на Апелативен съд - София, 7 - ми наказателен състав.

Производството пред въззивната инстанция приключва с Присъда № 10/12.04.2022 г., с която отменява присъда № 260032 от 30.10.2020 г. по н.о.х.д. № 1025/2016 г. на СГС, 5 - ти състав в частта, с която Т. В. Я. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, в частта, с която е уважен предявения срещу него граждански иск, в частта, с която е осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск и вместо това признава ищеца за невинен и го оправдава изцяло, отхвърля предявения срещу него граждански иск.

Ответникът не е протестирал оправдателната присъда и същата е влязла в сила на 27.04.2022 г.

За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди пред първата инстанция са събрани свидетелски показания.

Свидетелката Н. Й. К. установява, че познава Т. повече от 20 години.

5

Ищецът много трудно преживял периода от около една година, когато бил под домашен арест. Бил откъснат от целия свят, много от приятелите му започнали да странят от него. Т. се затворил в себе си, психически бил тотално сринат.

През цялото време говорел само за делото, за обвинението, какви били последствията. Имал много сериозни финансови проблеми, защото разчитал изцяло на приятелката си, сега негова съпруга, на която й било трудно, имали да изплащат ипотека. Знае за хипертонични кризи и сега ищецът е на хапчета за кръвно.

Свидетелката М. Ц. Я.-съпруга на ищеца установява, че с Т. живели на семейни начала повече от 16 години и била свидетел на всичко случило се с него от задържането му и особено, когато бил под домашен арест. Било кошмар. Т. бил много притеснен, много нещастен, много отчаян. Започнал да вдига кръвно. Към този момент свидетелката била полицейски служител, работела в Криминална полиция и заради случилото се с Т., била преместена да работи като държавен служител. Това го съсипало допълнително, защото се притеснявал за нейното кариерно развитие и се страхувал да не я изгонят от работа. Майката на ищеца живеела в същия блок и нямало как да й спестят случилото се. Тя направила няколко микроинсулта. През осемте години на наказателното производство, цялото семейство се събуждало и заспивало с това дело. Ищецът бил затворен като див звяр, голяма част от приятелите се отдръпнали. Т. преживял стрес, безсъние, отчаяние, изпитвал ужас че нещо може да се случи. В този период ищцата имала 12 аборта и искали да осиновят дете, което сторили след приключване на наказателното производство. Ищцата установява случай, при които била бременна, носела тежки чанти с пазар, а ищецът гледал отгоре с отчаяние , че не може да излезе да й помогне, тъй като в този период бил под домашен арест.