Определение № 1986 от 21.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1986 гр. Пловдив, 21.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Радослав П. Радев

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502056 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 и следв. вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане от 15.06.2023 г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 3938/15.06.2023 г. по ч.гр.д. № 8026/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжник А. Р. К., ЕГН ********** за вземане в размер на 373, 33 лв., съставляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница 300 лв. за период на забава 01.03.2020 г. – 0 1.06.2023 г./ до датата на депозиране на заявлението в съда/.

Поддържат се оплаквания за неправилност и искане за отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на исканата Заповед по чл. 410 ГПК досежно вземането.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено Заявление по чл. 410 от ГПК от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 като кредитор в качеството му на цесионер по договор на цесия с цедент „ 4финанс „ ЕООД, ЕИК 202393458 досежно вземания на цедента към А. Р. К. по сключен между тях Договор за потребителски кредит № 9801651001/30.12.2019 г.. Със заявлението се иска издаване на Заповед за изпълнение на парични вземания срещу К., съставляващи незаплатена главница по договора за кредит в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението / 02.06.2023 г. / и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за период на забава 01.03.2020 г. – 0 1.06.2023 г., което обезщетение се претендира в размер на сумата 373, 33 лева.

Представен е договора за кредит от 30.12.2019 г., от който се установява предоставена от „ 4финанс „ ЕООД, ЕИК 202393458 на А. Р. К., ЕГН – ********** заемна сума в размер на 300 лв., с падеж за връщане 29.02.2020 г., договорена възнаградителна лихва 0 % и ГПР 0 %. Съгласно приложимите към този договор Общи условия / чл. 13.2. б. „а „ от същите / при 1 забава на длъжника той дължи обезщетение за забава, чийто размер включва договорения процент възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка от 10 % - т.е. към момента на сключване на облигацията договореното обезщетение за забава е в размер на законната лихва, като в казаната разпоредба от ОУ е предвидено още, че при изменение на основния лихвен процент наказателната лихвена надбавка за забава подлежи на изменение – непосочено как.

За да откаже издаване на заповед по чл. 410 от ГПК досежно претедираното обезщетение за забава районният съд е приел, че макар заявителят да твърди същото да е в размер на законната лихва за посочения период, то размерът му от 373, 33 лв. е многократно по висок от размера на законната лихва върху главница 300 лв. за същия период. Така е нарушена императивна правна норма на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, съгласно която обезщетението за забава, дължимо се от потребителя при изпадането му в забава не може да надвишава законната лихва.

Констатацията на съда, че размера на обезщетението за забава за претендирания период неколкократно надхвърля размера на законната лихва е вярна, като противното не се и твърди от заявителя. Поддържаното от него в частната жалба оплакване за неправилност на отказа е, че заповедният съд няма правомощия да извършва проверка досежно размера на заявените вземания, в т.ч. и размера на обезщетението за забава, когато се твърди то е съизмеримо със законната лихва.

Оплакването е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно императивната норма на чл. 33 ал. 2 от ЗПК когато потребителят е в забава досежно дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Формулата за изчисляване на законната лихва е общоизвестен факт – размера на основния лихвен процент – определян с обнародвани в ДВ постановления на министерския съвет, плюс 10% надбавка. Следователно общоизвестен факт е размера на законната лихва за определен минал период от време. Затова настоящата инстанция намира, че като е констатирал несъответствието между претендирания размер обезщетение за забава и действителния негов размер за посочения период заповедният съд не е излязъл извън рамките на правомощията си по чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК. Съответно, твърдейки че обезщетението за забава за този период в размер на претендираната сума от 373,33 лв. е съизмеримо със законната лихва за същия период, заявителят явно цели въвеждане в заблуждение и заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33 ал. 2 от ЗПК. Налице е хипотеза на чл. 411 ал.2 т.2 от ГПК – искането е в противоречие със закона и правилно е отказано.

Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

И съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане от 15.06.2023 г., обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 3938/15.06.2023 г. по ч.гр.д. № 8026/2023 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу 2 длъжник А. Р. К., ЕГН - ********** за вземане в размер на 373, 33 лв., съставляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница 300 лв. за период на забава 01.03.2020 г. – 01.06.2023 г./ до датата на депозиране на заявлението в съда/.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3