Решение № 46 от 12.02.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Костинброд, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20211850100369 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца Н. М. Н., чрез адвокат А. Т., предявена срещу ответниците М. Н. М. и Л. С. Г..

Ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик на недвижим имот – урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Петърч, представляващ дворно място с площ от 900 кв.м., съставляващо парцел IX-329 от кв. 19 по план на с. Петърч, заедно с построените в него масивна жилищна сграда на 75 кв.м. и лятна кухня на 16 кв.м. при съседи: улица, парцел X – 326, парцел V – 328, парцел VI – 330, заедно със всички подобрения в имота.

Ищецът предявява и искове признаване за нищожни, поради симулативност на правни сделки, отразени в нот. акт № 66 от 2001 г. и нот. акт № 76 от 2007 г. що се отнася до участието на ответника М. М. в качеството на приобретател на ½ ид. част от правото на собственост по първия от нотариалните актове, както и на приобретател на останалата ½ ид. част по втория нотариален акт.

Твърди, че с договор за продажба на недвижим имот, за който е съставен Нотариален акт № 66, том 2, рег. № 2459, дело 3361/2001 г., както и с договор за продажба на същия имот, за който е съставен Нотариален акт № 76, том 5, рег. № 4179, дело 794/2007 г., чрез подставеното лице - ответницата М. М., е придобил правото на собственост над имота.

Твърди, че ответницата М. М. е действала при сключване и на двата договора като подставено лице на ищеца и че ищецът е платил изцяло цената.

1

По отношение на ответника Л. Г. обосновава правният си интерес с твърдението, че преди сключване на посочените договори ответницата М. М. е сключила граждански брак с този ответник.

Твърди, че ответницата М. М. е издала две обратни писма, с което заявява, че при придобиването на имота е действала като подставено лице на ищеца.

В едномесечния срок за отговор такъв е подаден от ответника Л. С. Г., чрез упълномощен представител – адвокат С. А., като се оспорва предявения иск и се твърди неяснота на претенцията – дали се иска прогласяване на нищожност или установяване на право на собственост. Оспорват се твърденията за симулативност, като се прави и алтернативно възражение за придобиване по давност в периода 2007- 2018 г.

Твърди се в отговора на този ответник, че при сключване на двата договора не са налице действия на ответницата М. М. като подставено лице, след като в първия от договорите се съдържа изрично нейно изявление за придобиване на идеална част от правото на собственост над имота, докато при втория договор ответницата М. е действала като пълномощник на ищеца, при което изрично е била упълномощена да извърши правни действия с притежаваната от ищеца идеална част от правото на собственост над имота, в това число и с действия по чл. 38, ал. 1 от ЗДД.

Прави се възражение за придобиване на имота на основание давностно владение в периода 2007-2018 г., когато е прекратен бракът на този ответник с ответницата М..

С отговора на отв. Г. се заявява оспорване на писмени доказателства, представени с ИМ – два броя обратни писма, като се твърди тяхното антидатиране и съставянето им за нуждите на настоящия процес, както и неистинност на съдържанието.

В едномесечния срок за отговор ответника М. Н. М. не подава такъв.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от упълномощен представите, който поддържа предявените искове. Ангажира гласни и писмени доказателства. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на насрещните такива искания.

Ответника Л. Г. не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен представител, който поддържа оспорването. Ангажира гласни и писмени доказателства, като по искане на този ответник е допуснато извършване на съдебно-графическа експертиза.

Претендира разноски, като представя списък и също прави възражение за прекомерност на насрещните такива.

След преценка на установените писмени и гласни доказателства, както и основавайки се на заключението на изслушаното вещо лице съдът намира следното от правна и фактическа страна.

Ответниците М. Н. М. и Л. С. Г. са бивши съпрузи, като бракът между тях е сключен през м.юни 2001 г., а е прекратен през 2018 г.

Ищецът Н. М. Н. е възходящ роднина – баща на ответницата М. М..

2

С договор за продажба от 20.09.2001 г., за който е съставен Нотариален акт № 66, том 2, рег. № 2459, дело 3361/2001 г, ищецът и ответницата М. са придобили правото на собственост над урегулиран поземлен имот, находящ се в с. Петърч, представляващ дворно място с площ от 900 кв.м., съставляващо парцел IX-329 от кв. 19 по план на с. Петърч, заедно с построените в него масивна жилищна сграда на 75 кв.м. и лятна кухня на 16 кв.м., при съседи: улица, парцел X – 326, парцел V – 328, парцел VI – 330, заедно със всички подобрения в имота.

Правото на собственост е прехвърлено от трети лица срещу заплатена цена от 2 130 лева, при данъчна оценка към този момент в размер на 2 126.50 лева за целия имот. В цитирания договор не са описани дялове на купувачите Н. Н. и М. М. /последната е обозначена с това фамилно име/.

С договор за продажба от 18.10.2007 г., за който е съставен Нотариален акт № 76, том 5, рег. № 4179, дело 794/2007 г., ищецът Н. Н. е продал на ответницата М. М. /в този момент обозначена с фамилно име Г.а/ собствената си ½ идеална част от същия недвижим имот, ведно с първи етаж от жилищната сграда на 75 кв.м. в режим на търпимост, без да е обозначена лятна кухня.

Правото на собственост е прехвърлено за сумата от 1 500 лева, при данъчна оценка на продаваната част от 1 475.20 лева.

Обозначени с дати на съставяне, идентични с цитираните дати на сключване на оспорваните два договора за продажба, от страна на ищеца са представени два отделни документа, озаглавени „ОБРАТНО ПИСМО“, като съдържанието и на двете писма представлява едностранна декларация на ответницата М. М., че при закупуване на недвижимия имот е действала като подставено лице на ищеца Н. Н..

Разликите в двата документа са на първо място поставените дати върху тях, фамилното име на ответницата – в документа с дата 20.09.2001 г. е описана с фамилно име М., докато в документа с дата 18.10.2007 г. е с фамилно име Г.а. Налице е и разлика в описание на имота, като в документа от 2001 г., освен жилищна сграда на 74 кв.м. е обозначена и лятна кухня на 16 кв.м., докато в документа от 2007 г. няма описана лятна кухня, но по отношение на жилищната сграда е посочено че се прехвърля първи етаж от жилищната сграда, като е отбелязано за нея, че е в режим на търпимост.

И двата документа са подписани от ответницата М. М., но с различни пишещи средства.

Макар и оспорено от ищцовата страна, без да са изложени конкретни основания, съдът намира за установено без съмнение, че двата документа са съставени в един и същ момент и разпечатани на едно и също печатно устройство – монохромен /черно-бял/ лазерен принтер. Вещото лице посочва, че документите не са съставени на датите, посочени в тях.

Съдът не намира никакви основания да не съобрази със заключението на вещото лице, посочило подробно в заключението си и разяснило по същи начин в съдебно заседание 3 специфичните характеристики на хартия, печат и особености на печатащото устройство и методите на изследване, даващи основание за еднозначен извод, че документите са съставени върху подобни по структура хартия, разпечатани са на едно и също печатно устройство, характеризиращо се с идентични следи и белези за продължителността на използване на печатното устройство, като и значително повечето признаци за прилики между двата документа относно шрифт, отбив, разредка от разликите между двата документа.

Предвид тези факти съдът възприема изводите на вещото лице за съставяне на документите на дати, различни от посочените в тях, съответно даващо основание за извод, че представените документи, озаглавени „обратно писмо“, подписани от ответницата М. М. не доказват участието й в цитираните правни сделки от името и в полза на ищеца, действайки като негово подставено лице, съответно не може да се направи извод, че описаните правни сделки са симулативно що се отнася до участието на ответницата М. М. в тях, в качеството й на купувач.

Макар заключението на вещото лице да е основно при формиране на извода на съда относно антидатиране на документите, озаглавени „обратно писмо“, установените от свидетелските показания обстоятелства за споровете между ответниците като бивши съпрузи в делбени производства, дават основание на съда да счита, че тези документи са създадени с цел използване в настоящия процес.

Основание за това са както цитираните обстоятелства от експертизата, и доказателствата за имотни спорове, а така също и очевидно различните интереси по време на сключване на договорите за продажба и настоящия момент с оглед роднинската връзка между ищеца и ответницата и споровете между бившите съпрузи относно придобити по време на брака имуществени права.

Основание е и текста в тези документи, който копира съдържанието на нотариалните договори при описание на имота, без обаче да който по никакъв начин да е налице възможност всеки един от документите да идентифицира конкретната правна сделка, отразена в цитираните нотариални актове, за която се отнася изявлението в обратните документи.

Декларативно, но крайно общо е изявлението на ответницата М., отразено в тези документи за качеството й на подставено лице на ищеца при закупуване на един и същи имот, макар и описан с някакви различия. Докато сделката през 2001 г. е извършена за целия имот и ищеца е взел лично участие в нея, то при сделката от 2007 г. ищецът е действал чрез пълномощник – именно ответницата М., която действайки като пълномощник е договаряла със себе си и преди всичко отликата на тази сделка, изразяваща се в разпореждане с идеална част от правото на собственост над имота – земя и сграда /без лятна кухня/.

Без съществено значение е факта, че няма доказателства първи и втори етаж от жилищната сграда да са оформени като отделни обекти на собственост – свидетел на ищеца /Антоанета Н./посочва, че на втория етаж няма условия за живот, като няма баня и тоалетна.

4

Макар и специфично, е възможна сумулация, осъществена от едно и също лице, участващо в сделка в различни качества, осъществявайки права и осъществявайки изявления на две лица, но в случая недостатъците в двата документа относно отразените в тях изявления не дават възможност за отнасяне на тези изявления към някоя от сделките.

Принципно, изявлението за симулация не обвързва ответника Л. Г., след като няма достоверна дата на документа, съответно не са налице условия за разпростиране значението на документа и по отношение на правата, придобити от това лица на основание разпоредбите за режима на съпружеска имуществена общност, за който няма данни да е различен от общия, предвиждащ придобиване на права и от двамата съпрузи, независимо, че само един от тях е страна по възмездна сделка, сключена по време на брака.

Поради това следва да се отхвърли изцяло претенцията на ищеца, след като съдът не установи наличие на симулация в оспорваните правни сделки и съответно не може да бъде признато за действителна твърдяната прикрита сделка.

Предвид изхода от делото на ответника Л. Г. следва да се присъди обезщетение за направени разноски, което възнаграждение според съда следва да е в размер на сумата от 2 250 лева, в това число сумата от 1 800 лева за адвокатско възнаграждение и сумата от 450 лева за внесен депозит за възнагр. на ВЛ. Определената от съда сума за адвокатско възнаграждение е формирана при сумиране на минималното адвокатско възнаграждение според Наредба № 1 от 2004 за това – чл.7, ал. 1, т. 4, съобразно момента на упълномощаване на процесуалния представител, както и участието в съдебни заседания над предвидените две в ал. 9 на чл. 7 от цитираната наредба, отново съобразно момента на провеждането им, предвид измененията в наредбата от бр. 88 на ДВ за 2022 г., като се отхвърли искането за разноски в останалата част, а именно за разликата над сумата от 2 250 лева по пълния размер на тази претенция от 2 700 лева следва да се отхвърли.