Определение № 308 от 16.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Пазарджик, 16.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. И. като разгледа докладваното от Борислав Ал. И. Търговско дело №

20235200900001 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С определение по протокол № 71/22.04.2024 г. по настоящото дело и предвид изявлението за оттегляне на част от претенцията, съдът е допуснал изменение на предявения иск от ищеца „Финансова къща РУМ“ ООД против ответниците Ч. А. И. и К. А. И., като същия да се счита предявен за сумата от 150 000 лв., претендирана неизплатена главница по договор № 183/22.1.2015г. и анекси към него - Анекс от 27.4.2015 г., Анекс от 5.8.2015 г. и Анекс от 3.6.2017 г., като в останалата част - по отношение на претендирания иск за сумата в размер на 70 000 във връзка с неизплатена главница по договор № 132/23.7.2013 г., е прекратил производството по настоящото дело.

Настоящото дело е приключило с Решение № 71/03.07.2024 г., с което двамата ответници са осъдени солидарно да заплатят на „Финансова къща РУМ“ ООД сумата в размер на 150 000 лв., дължима по договор за кредит №183/22.01.2015 г., анексиран с анекс от 27.04.2015 г., с Анекс от 05.08.2015 г., Анекс от 06.03.2017 г. и споразумение от 07.12.2017 г., дължима от общо предоставени 518 670,19 лв. по посочения по-горе договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на ИМ до окончателното й изплащане, както и сумата в общ р-р на 6500 лв., от които заплатена ДТ в р-р на 6000 лв. и платена такса за изготвяне на експертиза в р-р на 500 лв., съобразно списък на разноските по делото.

Съдът е сезиран с молба вх. № 7564/09.08.2024 г. (с п.кл. 08.08.2024 г.) от двамата ответници, чрез пълномощника им адв. Н. П., в която се съдържа искане по чл.248 ГПК - за допълване на така постановеното решение в частта за разноските, представляващи дължим адв. хонорар съобразно оттеглената част от претенцията. Твърди се, че в о.с.з. по делото от 22.04.2024 г. ответната страна представила списък по чл.80 ГПК и направила изрично искане за присъждане на разноски, пропорционално оттеглената част от иска, но в решението си съдът не се произнесъл по този въпрос. Изложени са съображения в подкрепа на искането.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ищцовото ООД, чрез пълномощника адв.

Д. С., в което се поддържа становище, че искането е неоснователно. Сочи се, че претендираните разноски не били реално сторени от ответниците. Отделно се развива тезата, че тези лица не били материално затруднени по смисъла на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, поради което не били налице предпоставките за присъждане на адв.възнаграждение с оглед ангажирания на това посоченото основание процесуален представител. Възразява се и относно размера на претендирания хонорар, като евентуално се иска присъждане на разноски в минимален размер. Цитира се съдебна практика в подкрепа на исканията.

В разглеждания казус с постановеното решение по делото съдът е уважил изцяло 1 претенцията на ищеца, формирала предмета на делото след частичното прекратяване производството съгласно протоколното определение от 22.04.2024 г., при което и с оглед този изход на спора е разпределил отговорността за разноските по делото при условията на чл.78, ал.1 от ГПК.

По отношение на този въпрос в случая няма искане за допълване и/или изменение на крайния съдебен акт.

Разглежданото искане се отнася единствено за разноските по реда на чл.78, ал.4 ГПК, направени от ответниците с оглед оттеглена част от претенциите на ищеца, за които производството по делото е било прекратено с определението от 22.04.2024 г.

Съдът намира, че това искане за допълване на решението е направено в законния срок от легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да бъде разгледано. Във връзка със срочността на искането съдът намира за необхоД. да отбележи допълнително още и ,че съобразно актуалната практика на ВКС (като например Определение № 1804 от 11.04.2024 г. по к.ч.гр. д. № 1222/2024 г.; Определение № 2070 от 25.04.2024 г. по к.ч.гр.д. № 1354/2024 г.;

Определение № 210 от 7.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1978/2022 г. и др.) прекратителното определение, като касаещо част от иска, не е акт, с който се приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК и едва след постановяване на крайния съдебен акт - и по останалата висяща част от иска, следва да се присъдят разноски съобразно правилата на чл.78, ал.1-4 ГПК.

Видно е, че в случая по отношение на претенцията за сумата от 70 000 лв. във връзка с неизплатена главница по договор №132/23.7.2013 г., съдът е прекратил производството по делото, поради оттегляне на иска. Констатира се, че действително от пълномощника на ответниците е било направено надлежно искане за присъждане на разноски и в о.с.з е приложен списък по чл.80 ГПК с оглед извършеното частично оттегляне на претенцията, по отношение на което съдът не се е произнесъл. В представения списък (съдържащ ръкописна корекция на претендираната сума – на стр. 298) е посочена такава в размер на 43 620 лв., представляващи адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, определени на основание чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ върху посочен материален интерес от 1 247 118 лв., като изрично е отразено, че при частични искове възнаграждението за първия частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът. По делото е представено и адв. пълномощно (стр. 95), както и договор за правни услуги, сключен между двамата ответници и адвокатско дружество „Б. и П.“, (стр.299), съгласно текста на чл.2 (1) от който е видно, че възнаграждението по договора е било определено при условията на чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА, като е отразено, че дружеството е регистрирано и по ДДС.

При тези данни настоящия съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски.

Следва преди всичко да се посочи по повод искането, че съдът намира за неоснователни съображенията на молителя, че възнаграждението следва да се изчислява върху целия посочен размер на частичната претенция от 1 247 118 лв. Същото се изчислява върху уважения размер на материалния интерес, респ. с оглед интереса на страната, по отношение на който производството е било прекратено. Разпоредбата на чл.2, ал.7 от НМРАВ е приложима единствено във вътрешните отношения между представител и представляван, но определеното по този ред адв.възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството. (в този смисъл е и съдебната практика - например Определение № 3385/7.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2023 г., IV г.о. и др).

В случая прекратената част от производството е относно размера от 70000 лв. във връзка с претенцията за неизплатена главница по договор № 132/23.07.2013 г., при което и минималния размер на дължимото възнаграждение, изчислено при условията на чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ възлиза на сумата от 6250 лв. (2650 лв. + 8% от 45000 лв. = 6250 лв.) Към така определения по-горе хонорар следва да се прибави и 20% ДДС, т.е. още сумата от 1250 лв., при което общо дължимото адв. възнаграждение ще възлиза на 7500 лв. с ДДС. Съдът приема, че при отправено до съда основателно искане за присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, изхождащо от лице, регистрирано по ЗДДС, в негова полза следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по НМРАВ, изчислен върху защитения материален интерес, 2 към който следва да се прибави и 20 % ДДС. (В този смисъл е практиката на ВКС - Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 736/2023 г.; Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д.

№2559/2016 г., ІІ т.о.; Определение № 490/19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г., ІІ т.о.;

Определение № 91/31.01.2018 г. по ч.т.д. № 1700/2017 г., ІІ т.о.; Опр. № 660/03.12.2018 г. по ч.т.д.

№ 2784/2018 г., ІІ т.о.; Опр. № 50207/11.10.2023 г. по т.д. № 1940/2022 г. I и др.) Неоснователно се възразява, че възнаграждение не се дължи, тъй като ответниците не били материално затруднени лица. Следва да се посочи, че в хипотезите на чл.38, ал.1 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар, но същият да бъде дължим от насрещната страна, в случай че са налице предпоставките на чл.78 ГПК. Съгласно утвърдената практика на ВКС (например Определение № 262 от 5.12.2018 г. по т.д. № 867/2018 г., І т.о., Определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч.т.д. № 195/2012 г., ІІ т. о., Определение № 395 от 9.07.2018 г. по ч.т.д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., Определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч.гр.д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., Определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г., ІІ т. о., Определение № 257 от 9.05.2018 г. по ч.т.д. № 226/2018 г., II т. о., Определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч.т.д. № 2238/2018 г., І т.о., Определение № 665 от 5.12.2018 г. по ч.т.д. № 2467/2018 г., ІІ т. о. и мн др.), се приема, че реалното наличие на основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноските. Според практиката на ВКС обстоятелството дали лицето е било в материално затруднено положение е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между клиент и адвокат, който на свой риск приема да изпълни възложената поръчка. Този извод се извежда от чл.38, ал.1 и ал.2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. (виж в този смисъл и понова практика на ВКС - Определение № 643 от 7.12.2022 г. по ч. т. д. № 2370/2022 г., I т. о).

Приема се от ВКС, че взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат, респ. не се изисква и събиране на доказателства относно материалното състояние на страната.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на ищцовата страна за несъразмерност на така определения хонорар, който според преценката на настоящия съдебен състав изцяло кореспондира със степента на фактическата и правна сложност на делото, както и с обема на извършената от процесуалния представител работа по конкретния казус, в т.ч. и през призмата на цитираните решение на СЕС и практиката на ВКС по този въпрос.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът приема, че на основание чл.248 ГПК да бъде допълнено решението, като в полза на адвокатско дружество бъде присъдена сумата от 7500 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължимо адв.възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съразмерно на оттеглената част от иска за сумата от 70 000 лв. във връзка с претендираната неизплатена главница по договор № 132/23.7.2013 г., за която производството по делото е било прекратено с протоколно определение в о.с.з. от 22.04.2024 г. по настоящото дело.

Предвид на гореизложеното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 71/03.07.2024 г., постановено по т.д. № 1/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта за разноските, като ОСЪЖДА "Финансова къща РУМ" ООД, ЕИК 201 468 865, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Северен, ул.

"Самара" № 18, ет. 3, ап. 7, да заплати на Адвокатско дружество „Б. и П.“ БУЛСАТ 175688743, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Тодор Хрулев“ № 7, ет.3 , сумата от 7500 лв.

(седем хиляди и петстотин лева) с вкл. ДДС, представляваща дължимо адв.възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съразмерно на оттеглената част от иска за сумата от 70 000 лв. във връзка с 3 претендираната неизплатена главница по договор № 132/23.7.2013 г., за която производството по делото е било прекратено с протоколно определение в о.с.з. от 22.04.2024 г. по настоящото дело.