Решение № 800 от 18.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20261000500996 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

Срещу решение № 281 от 19.12.2025 г. на ОС-Кюстендил, постановено по гр.д.№ 213 по описа за 2024 г. са подадени въззивни жалби от:

1. Я. Д. С., ищец пред първата съдебна инстанция.

Решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен, предявеният от ищцата срещу Л. З. и З. З. като родители и упражняващи родителски права за малолетното им дете Е. З., иск по чл.48 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди за сумата над 9 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се доводи, че в тази му част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Същото било постановено в разрез със събраните по делото писмени доказателства – медицинска документация, както и със заключенията на съдебните експертизи, които установявали характера на получените наранявания- „счупване на горният край на лакътната кост 1 двустранно“ и „открита рана на лакътя-двустранно“. Нарушен бил принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, тъй като присъденото от съда обезщетение не съответствало на търпените от ищцата болки и страдания. Не било взето предвид, че пострадалата е младо момиче. Обезщетението не било съобразено със съдебната практика във връзка с присъждането на такова в аналогични случаи като се дава пример с ОС-Смолян, който бил определил обезщетение в размер на 60 хиляди лева. Намира за необосновани изводите на съда за наличие на съпричиняване; позовава се на свидетелските показания.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде уважена в пълен размер. Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответниците пред първата съдебна инстанция- Л. З. и З. З. като родители и упражняващи родителски права за малолетното им дете Е. З..

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 12.01.2026 г.

Въззивната жалба е подадена на 26.01.2026 г./по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

2- въззивна жалба от ответниците пред първата съдебна инстанция – Л. З. и З. З. като родители и упражняващи родителски права за малолетното им дете Е. З..

Решението се обжалва в частта, в която претенцията на ищцата е уважена, вкл. относно присъденото обезщетение за неимуществени, така и за имуществени вреди.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Излагат се доводи, че в тази му част първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът не възприел възраженията на ответниците, а споделил изложеното от ищцата по повод поведението на техния син. Твърди се, че фактическата обстановка била различна от тази, която приел съда.

Самият инцидент се бил състоял на друго място, на друга улица, а не там 2 където било посочено в исковата молба. По времето на инцидента за Е. се били грижели бабата и дядо му, защото бил във ваканция. Позовават се на свидетелските показания и приетите две съдебно-медицински експертизи. От тези доказателства се установявало, че ответниците не трябва да носят отговорност за вредните последици от инцидента,а ако такива били налице, то те не се дължали на неправомерно поведение на малолетния им син Е., а на поведението на ищцата, която се движела неправомерно по пътното платно.

Наред с това се установило от същите доказателства, че ищцата не била търпяла болки и страдания в такава степен, каквато същата твърдяла.

Следвало да се отбележи, че след инцидента Е. не бил избягал, а заедно с другите момичета придружил пострадалата до училището, където й била оказана помощ от медицинската сестра. Уведомил по телефона майка си и баща си за инцидента. Считат, че вина за инцидента има училището, което не уведомило органите на МВР. Следвало да се вземе предвид, че д-р В. в качеството си на свидетел заявил, че не си спомня да е преглеждал ищцата, а било представено рентгеново изследване във връзка с което д-р В. бил изразил мнение, че няма фрактури. Считат, че някой се бил представил за д-р В..

Учудващо било, че рентгеновите изследвания в ортопедичната клиника в Горна баня сочели наличие на фрактури. Считат, че в случая се касае до случайно събитие; не било налице неправомерно поведение на малолетното дете, нито на ответниците, негови родители. Считат, че искът по чл.48, ал.3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен; позовават се на съдебна практика на ВКС по въпросите на чл.48, ал.3 ЗЗД. Възразяват по размера на претенцията като прекомерен. Считат, че съпричиняването е в размер на 50 %.

Иска се в обжалваната му от ответниците, част, първоинстанционното решение да бъде отменено или при условията на евентуалност да се присъди обезщетение в размер на 5 000 лв. Претендират се разноски.

По въззивна жалба не е постъпил отговор от ищцата.

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчен на ответниците на 13.01.2026 г. Въззивна жалба е подадена на 27.01.2026 г./по пощата/.

Същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес за обжалване.

3

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответниците като родители на малолетния Е. З. Т., както и, че не било спорно, че същите упражняват родителските права върху детето.

За да приеме, че процесния инцидент се е състоял, съдът се е позовал на събраните по делото – писмени и гласни доказателства, вкл. представената медицинска документация. От анализа на тази документация се установило, че деянието е извършено на 21.06.2023 г., в който ден ищцата била на училище. По време на голямото междучасие била излязла заедно със своите съученички, за да си купят закуски от магазин „Лидъл“, находящ се в гр.Дупница, след което тръгнали обратно към училището, за да влязат в следващия час. Движели се по улицата, водеща към задния вход на училището, когато ищцата чула зад себе си викове да се пазят, а при обръщането си видяла бързо движещ се велосипед, който я ударил в гръб. Това се потвърждавало и от показанията на свидетелката М. Д..

Първоинстанционният съд е приел, че описаните от свидетелите действия на велосипедиста Е. З. Т. са противоправни, тъй като са в нарушение на основните правила за движение, изискващи велосипедите да се движат по велосипедни алеи и пътеки, когато са налични, а ако няма велоалея- в найдясната част на платното, по посока на движението – чл.80 от ЗДвП.

Въз основа на представените медицински документи съдът е достигнал до извода, че вследствие на инцидента ищцата е получила счупване на олектрона на двете лакетни кости. Позовал се и на заключението на вещото лице по СМЕ д-р П., както и на свидетелските показания на свидетелката М.

4

Д..

При това положение ангажирана била отговорността на ответниците по чл.48, ал.1 ЗЗД.

Приел е, че родителите в случая не са освободени от отговорност доколкото се установило, че детето Е. временно пребивава при баба си по бащина линия. Цитирана е и съдебна практика, която касаела аналогични случаи.

Относно размера на причинените неимуществени вреди първоинстанционният съд се е позовал на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и като е зачел причинените на ищцата травматични увреждания, продължителността на търпените болки и страдания, стандартния срок за възстановяване на подобни травми, възрастта на пострадалата, както и благоприятния изход от така проведеното лечение, съдът е определил обезщетение в размер на 10 хиляди лева. За да достигне до този си извод, съдът макар да е приел за обективни и непротиворечиви свидетелските показания относно търпените от ищцата болки и страдани и причинения й дискомфорт от гипсовата имобилизация на двете й ръце, е счел че негативните преживявания не са били с особено голям интензитет, да са повлияли трайно на психиката й и здравословното й състояние, да са затруднили личния и социален живот в степен по-висока от обичайната.

Позова се е и на обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта. Размер над 10 хиляди щял да служи за обогатяване.

Относно довода на ответниците за наличието на чл.48, ал.3 ЗЗД съдът е приел същият за неоснователен като се е позовал на съдебна практика на ВКС.

Относно възражението за съпричиняване същото е прието за основателно като доказано – от показанията на свидетелката М. Д. се установило, че момичетата са се движели „бавно по пътното платно, едно до друго, т.к. нямало тротоар“. Същото сочела и ищцата в исковата си молба.

Съдът е приел, че това поведение не отговаря на изискванията за безопасност, обективно е противоправно и е способствало за настъпване на вредоносния резултат. То било допринесло или улеснило настъпването на вредоносния резултат, т.е. обективно го обуславяло в някаква степен. Затова било налице основание за намаляване на присъденото обезщетение. Прието е, че ако ищцата се била движела по платното противоположно на посоката за 5 движение, в лявата му страна, би забелязала идващия велосипед и поне щяла да ограничи нараняванията си. Приносът, обаче, не можел да се приеме за съществен и като такъв е приет 10 %. При това положение й се следвало обезщетение в размер на 9 000 лв.

По отношение на претенцията за имуществени вреди съдът е приел, че същата е доказано с оглед представените по делото фактури и фискални бонове в размер на 330 лв. Разходите били именно във връзка със здравословното състояние на ищцата вселдствие на процесното деяние.

Присъдена е и законна лихва от датата на – 21.06.2023 г. до окончателното плащане.

По основателността на въззивната жалба:

Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и приетите по делото /пред първата съдебна инстанция/ доказателства, приема следното:

Разпечатката съдържа 60 от 200 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a5708a2f-8e45-40e3-9ce0-4c932ff92624